“Любов и анархия” за безпокойството на съвременния човек

Суровата скандинавска комедийна драма вади наяве онова, което упорито крием зад вратите на дома.

Шведският сериал в Netflix “Любов и анархия” е комбинация между романтична комедия, която съвсем в духа на скандинавското кино през цялото време се примесва с хладна, но реалистична трагедия. Сериалът на Лиса Лангсет разказва историята на красива, амбициозна и успешна жена, на пръв поглед притежаваща всичко - хубав мъж (Йоханес Кунке), луксозно жилище, две деца и нова работа в издателство за книги. She has it all, биха казали мнозина, без да дръзнат да помислят, че много често притежаването на пълния пакет води със себе си и редица трудности, препятствия, нестабилни емоционални състояния и липса на здрав (или какъвто и да е) сън. Често не допускаме, че зад кулисите в живота на подобни жени царуват хаос, объркване, смущение, самота и агония. Склонни сме да злорадстваме при паденията им и да поставяме под лупа всяко тяхно действие, особено когато имат глупостта да направят крачка встрани. 

Сериалът е центриран около живота на Софи, чийто актьорски образ е изграден от Ида Енгвол, която всички помним от ролята на Соня в “Човек на име Уве”. За “Любов и анархия” пред Senal News тя казва: 

“Надявам се сериалът да бъде дързък, забавен и даващ нова перспектива за обществото, в което живеем. За мен това е история за парадокса, който се случва в живота на Софи. Тя трябва да се справи с трудната ситуация, живеейки в общество, което сякаш не застава напълно зад човешкия индивид.”  

Цитатът на актрисата неминуемо поражда въпроса от какво има нужда човешкият индивид, за да усети, че разполага с подкрепата на обществото зад гърба си.

Историята

Темата за приемането на човешкия индивид такъв, какъвто е, може да се каже, че е пряко свързана с усещането за срам в личен, както и в професионален план. Ако си семейна жена на около 40 години и късно вечер мастурбираш в офиса, срамно е. Особено ако те излови младият IT специалист. Ако си позволиш да флиртуваш с него и се целунете публично, срамно е. При все факта, че на пръста си носиш брачна халка. Ако си шеф на издателство за книги и под въздействието на марихуана провалиш важна конференция, срамно е. Най-вече защото след това видеото от публичния провал отива в YouTube и Twitter. Ако майка ти не е доволна от теб и разбере, че спиш с жена, която е два пъти по-възрастна от теб, освен това и женена, срамно е.  

Осъзнаването, че невинаги можем да бъдем разбрани от т.нар. “други” съвсем естествено води до потискане на конкретен тип поведение, скриване на лични позиции, изопачаване на истини. Неопитната рецепционистка, конфликтният собственик, сприхавият директор, прогресивната ПР кралица и хаотичният млад IT специалист ни канят в редакцията на издателската къща, където ни посреща негово величество безпокойството на съвременния човек. Прав е Сартр, казвайки, че “Адът, това са другите”. Непрестанното съобразяване с чуждите погледи и подсъзнателната необходимост от тяхното одобрение води до стрес, който е далеч по-мощен от този на работното място.

Shame, shame, shame

Темата за срама е сякаш тънката червена нишка в “Любов и анархия”. Премълчаването, преглъщането и шумната тишина от преживяното винаги са на масата, прилежно сервирани заедно с безвкусната вечеря. За разлика от европейското и американското кино, скандинавското е по-сурово, по-студено и по-тихо. Сюжетът и кадрите не се опират на непременно драматична музика, нито на спорове с висок фалцет, гръмко затваряне на врати и гневни крясъци. Сцените в шведския сериал често напомнят на живота такъв, какъвто го познаваме. Понякога просто седим на трапезата и мълчим. Храната е безвкусна, атмосферата губи уюта си, а любимият става омразен и самото му присъствие всява напрежение. Зад нас не се разлива класическа музика за ефект, а чуваме неловката тишина, която предизвиква тъпа болка и само увеличава възможността да чуем проблема си. Самите ние не се чувстваме удобно и комфортно, странно и срамно е, затова сякаш всички сме се научили да притежаваме по едно служебно лице и дежурна усмивка, които никога да не издават пред света какво се случва в домовете ни на затворени врати.  

По съвсем сходен начин е представена и популярната издателска къща, чийто екип се опитва всячески да върви в по-модерна посока, знаейки, че конците се дърпат от неуверени хора, разяждани от чувство за вина и страдащи от натрапчиво усещане за несигурност. Лиса Лангсет казва:

“Персонажите са вдъхновени от реалния свят в литературните среди. Много мои приятели работят в издателския бизнес и ми дадоха ценни съвети. Героите не са нито добри, нито лоши. Не бих си позволила да ги съдя за поведението им. Наясно съм, че на моменти са неспособни да постъпят другояче и обичам всеки един от тях.”

В момент, в който един от кукловодите е изгубил контрол над себе си, попада на Камила Лекберг - кралицата на скандинавския трилър, която небрежно довършва питието си на бара, разпознавайки нещастния пиян човек до себе си. Той е издателят, обиколил социалните мрежи с грандиозния си публичен провал. Погледът и реакцията на Камила са погледът и реакцията на “другите”. Но тя не съди, нито се подиграва. Под клепачите й не притичва и сянка на снизходителност. Усмихва се и подминава скандала с хумор. , на фона на вечността далеч не са толкова значими. 

Макар и близък до реалния живот и проблемите, които на всички ни се струват познати, сериалът все пак се опитва да стъпи на раменете на големите теми с усмивка и чувство за хумор. Зрителското преживяване не е свързано само с допира до агонията на героинята, а и с миговете, в които се пропуква стената, несръчно изградена от самата нея. Понякога съвсем малко и на пръв поглед незначително действие може да бъде катализатор на бушуващите емоции и да ни накара да отключим и пуснем на воля свободата и желанията си. И когато прекалено дълго време сме водили живота си по правилата на “другите”, тогава много лесно може да се стигне до момента, в който просто да си тръгнем по халат от досадна семейна почивка в СПА комплекс, за да хукнем по улиците на големия град и да се върнем в офиса.

Защо да гледаме

“Любов и анархия” е сериал, който разсмива, обърква, потиска, след което обаче пак разсмива. Сюжетът ще допадне на всеки, който се вълнува от издателския бизнес, любовта, суровата и хладно поднесена семейна драма, ежедневните проблеми на модерните хора. Сериал и за всички онези, които са влюбени в небето над Стокхолм и неговите прекрасни улици с приказни сгради.

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още АвангАрт