Да пишеш за Чарли Кауфман

И то текст, който би се харесал на самия него.

Трябва да приключиш текста си за Чарли Кауфман, но дори не знаеш как да го започнеш.  

"Да бъдеш Джон Малкович", "Адаптация", "Блясъкът на чистия ум", "Синекдоха, Ню Йорк", "Аномалиса"...   

Как се пише за един от най-своеобразните гласове в американското кино, който е готов да те захвърли във всяка една посока, в която развинтеното му въображение поиска? Чието черно чувство за хумор е в симбиоза със самокритичността му и склонноста му да изпада в депресия? Който се стреми да запази авторския си глас и да бъде верен на себе си, защото кредото му е, че когато си верен на себе си, си верен и към другите? Който вярва искрено, че киното може да бъде инструмент за изследване на човека и си плаща за това с невъзможността да реализира авторските си сценарии.  

Това не трябва да бъде поредният текст, който следва изтъркани журналистически похвати. Чарли Кауфман – сценаристът, режисьорът, – не го заслужава. Той самият отрича готовите формули и грижливо се стреми да не си представя как ще завърши историите си, докато ги пише.  

Може би с подходящо заглавие изреченията сами ще потекат? Но не се заигравай със заглавието на някой от неговите филми. Няма по-тъпо клише от това. "Да бъдеш Чарли Кауфман"? Съществуват шест хиляди идентични заглавия. "Да адаптираш Чарли Кауфман" е  по-читаво, но и е също толкова неподходящо. Тази адаптация е невъзможна. "Блясъкът на чистия Кауфман" звучи прекалено... бляскаво. А "Блясъкът на Чарли Кауфман" е пълна гадост. "Синекдохата Чарли Кауфман" е най-близо до целта, но ще трябва да се обясняваш какво е синекдоха или да слагаш бележка под линия. "Мисля да приключа статията за Чарли Кауфман" акцентира прекалено много върху теб, въпреки че би те довело до... 

Рано или късно ще трябва да признаеш на читателите другото клише. Текстовете в медии се нуждаят от повод. В случая това е новият му филм "I'm Thinking Of Ending Things" – адаптация на дебютния роман на канадския писател Иън Рийд. 

Добре. Разказваш част от сюжета – една двойка (Джеси Племънс и Джеси Бъкли) пътува с кола през снежна буря, за да момичето се запознае със семейството на момчето. Момичето възнамерява да скъса с него ("I'm Thinking Of Ending Things"). Във фермата, в която героят на Племънс е отраснал и която се намира в средата на нищото, родителите му, изиграни от Тони Колет и Дейвид Тюлис, стават все по-плашещи. Вече е ясно, че совите не са това, което са. Нещата не спират да стават по-странни и по-странни, а в края на филма липсва обяснение за случилото се, в което Кауфман се отклонява от книгата. И какво? Въздишаш, че актьорите правят страхотни роли, което е плоско, но е факт. Или разкриваш повече от сюжета. Предупреждаваш, че следват спойлери и прецакваш повечето читатели, които продължат да четат. Накрая ще трябва да положиш небивали усилия, за да се убедиш, че си написал добър текст за Кауфман. Но кой ще убеди читателите? 

"I'm Thinking Of Ending Things"

И по дяволите, не пиши портрет. Не пиши как се ражда през 1958 г. в Ню Йорк, но завършва гимназия в щата Кънектикът, където се включва в аматьорската театрална трупа. Как да бъде актьор му харесва и преди да осъзнае, че е прекалено срамежлив за тази професия, участва в постановки като "Шест лица търсят автор" на Луиджи Пирандело и го разпределят в главната роля в пиесата "Изиграй го пак, Сам" на Уди Алън. През 70-те години Кауфман вече учи кино изкуство в Нюйоркския университет, но никога не е криел, че е повлиян от Самюъл Бекет и Харолд Пинтър точно толкова, колкото е повлиян от Франц Кафка, Филип К. Дик, братя Коен, Дейвид Линч и Уди Алън.   

"Аномалиса"

Още по-лошо ще е да тръгнеш от борбата му да реализира първия си сценарий, докато работи в ситкоми. Как написал сценария за "Да бъдеш Джон Малкович" през 1994 г., който бил отхвърлен от големите филмови компании, защото бил толкова шантав, че им се струвал невъзможен за реализиране. Докато не попаднал в ръцете на Франсис Форд Копола, който го връчил на тогавашното гадже на дъщеря си – режисьорът на музикални клипове Спайк Джоунз, работил през годините с Beastie Boys, Fatboy Slim, Daft Punk, Sonic Youth, Björk, The Chemical Brothers, R.E.M. И да кажеш отвратителното: "Останалото е история." 

Оттам да прехвърлиш топката към втория филм на Кауфман и Джоунз "Адаптация" – един своеобразен учебник по писане на сценарий. Кауфман се съгласил да адаптира за голям екран романа "Крадецът на орхидеи" на Сюзън Орлеан, тотално блокирал и се потиснал, докато не му хрумнала идеята за сценарий, в който Чарли Кауфман адаптира "Крадецът на орхидеи" и тотално блокира. И така да направи метафилм, да сложи в неговото началото сцена от снимачната площадка на "Да бъдеш Джон Малкович", да измисли свой брат близнак (Доналд Кауфман), който иска да бъде конвенционален сценарист на трилъри. И колкото и Чарли Кауфман да заявява, че не иска в сценария му да има развитие на герои, проникновения за живота, преследвания с коли, наркотици, оръжия, краят на филма да се окаже написан в духа на Доналд Кауфман. И напевно да славословиш невероятния Никълъс Кейдж, без да си зъл и да споменаваш, че добрите му роли в последните 20 години се броят на пръстите на ръката на месар, който размахва сатъра си... хм... не особено умело.  

А след това да се прехвърлиш към работата с Мишел Гондри и "Блясъкът на чистия ум", наградата "Оскар" за сценарий, за да стигнеш до режисьорския му дебют "Синекдоха, Ню Йорк" с Филип Сиймур Хофман в главната роля. И какво от това? За него са писани десетки подобни текстове. 

"Блясъкът на чистия ум"

Интересна тема би била дългото отсъствие на Кауфман от киното (два филма за последните 12 години). В интервюта той признава, че не се чувства реализиран и има усещането, че е изпуснал своя момент, след като е бил на върха на славата по времето на "Да бъдеш Джон Малкович", "Адаптация" и "Блясъкът на чистия ум". Неговите безумни и съноподобни сюжети са само една част от причината да стига трудно до екран. Друга такава е развитието на киноиндустрията след Световната финансова криза през 2007-2008г. и липсата на склонност във филмовите студиа да рискуват със среднобюджетни продукции. Както и желанието на Кауфман да продължи да режисира сценариите си, за да разполага с пълен креативен контрол, което го лишава от възможността да се подсигури с името на някой известен режисьор. 

"Да бъдеш Джон Малкович"

Но и имената не са достатъчни. От 2010 г. Кауфман се опитва да заснеме "Франк или Франсис" ("Frank or Francis")– мюзикъл за враждата между интернет трол и филмов режисьор. След финансовия провал на "Синекдоха, Ню Йорк", казват му представители на филмови студиа, единственият начин мюзикълът да види бял свят е да бъде наблъскан с филмови звезди. В проекта бързо са включени Джак Блек, Никълъс Кейдж, Стив Карел, Елизабет Банкс, Кевин Клайн, Катрин Кийнър, Пол Рубенс и Джаки Уивър... Филмът не е реализиран до ден днешен. Единственото хубаво нещо, което произтича от това положение, е дебютният му роман "Antkind". Книгата излезе през юли тази година, а Спайк Джоунз твърди, че Кауфман преди години му е разказвал за романа по време на една вечеря... но не може да си спомни нищо освен възхищението си, защото идеите на Кауфман делят едно и също място в човешкия мозък със сънищата. 

В търсене на актуалност можеш да стъпиш върху портрета на Джон Мюалън за Кауфман в "Ню Йорк Таймс". Журналистът пише материал за Кауфман покрай предстоящето излизане на романа. За целта е планирал да проведе един-два телефонни разговора с него през март. После идва пандемията и броят на разговорите набъбва – това е единственото регулярно общуване на двамата, като изключим семействата им. Веднъж Кауфман изпуснал очилата си, докато пазарувал. Измил ги пет пъти и не успял да се насили да си ги сложи отново. "А какво ще стане, ако ти се счупят стъклата", пита той. Друг път Мюалън го пита как е, Кауфман избухва в смях и задава същия въпрос. А когато смехът стихва, прошепва: "Паникьосан съм." Кауфман обяснява на Мюалън, че целият живот е импровизация, техният разговор е импровизация, както и писането на сценарий е импровизация, при която трябва да си готов във всеки момент да се отклониш от пътя, който си си начертал. Нещо, което можеш да правиш и в истинския живот.  

Но по какъвто и начин решиш да напишеш текста си, чуваш ли, в никакъв, в никакъв случай не се позовавай на нечий мъдър цитат!!! Като този на филмовия критик на "IndieWire" Дейвид Еърлич: "Да пишеш за Чарли Кауфман е като да направиш снимка на Пабло Пикасо – какво повече можем да научим за него от това, което той доброволно не ни е дал чрез изкуството си? За всяко наблюдение, което регистрираме за него, има по една реплика в някой от филмите на Чарли Кауфман, която вече го е направила по-добре от нас." 

А защо текстът ти не е за това колко ти е трудно да напишеш този текст и по какъв начин не трябва да се пише за Чарли Кауфман? Ще е в неговия дух и ще отговаря на това, на което той самият най-много държи – ще бъде честно. Можеш дори да завършиш така. Добре. Измисли го и май откри края на текста си. Но как да го започнеш? И какво да е заглавието?  

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още АвангАрт