Филмът „Връзки“ на Даниеле Лукети плени Венеция

Социалната дистанция, наложена от упорството на шестващия по света Covid-19, не попречи на Международния кинофестивал във Венеция, едно от най-престижните филмови събития на Стария континент, да разпръсне блясък и чар само преди няколко седмици. И да се превърне в шоукейс на оригинални маски… Седемдесет и седмото издание беше открито на 2 септември с италианската интимна драма "Връзки“ и продължи до 12 септември, макар и в "по-сдържан формат“, с рехаво звездно присъствие. Достъпът на публиката до червения килим беше ограничен по обясними причини. 

За пръв път от 11 години насам фестивалът беше открит с италианска кинопродукция, адаптация по роман на Доменико Старноне. 

Както се очакваше, Венеция отдаде почит на легендарния филмов композитор Енио Мориконе, който ни напусна през юли. В качеството си на президент на журито многократно награждаваната австралийска актриса Кейт Бланшет заяви:

"Венецианският фестивал е сред най-интересните филмови събития в света – триумф на провокативна и стимулираща енергия, каквото представлява киното във всичките му форми“.

Припомняме, че през 2018 г. звездата от "Син жасмин“ и  "Къде си, Бернадет?“ оглави журито на фестивала в Кан.

Спряган като "европейски братовчед“ на "Брачна история“, филмът на Даниеле Лукети проследява драматичния разпад на една двойка от средната класа. Действието редува Неапол и Рим, началото е поставено през 80-те. За въздействието на историята допринасят майсторската режисура, умело адаптираният сценарий – със смяната на гледните точки и отлично калибрираните сцени, и, разбира се, блестящият кастинг. Ключовите роли са поверени на Луиджи Ло Кашо ( "Предателят“, "Сто стъпки“, "Вечерята“) и Алба Рорвахер, една чудовищно талантлива актриса, позната от филмите на Паоло Дженовезе "Мястото“ и "Перфектни непознати“, а също и от "Ненаситни сърца“, "Аз съм любовта“, "Чудесата“. Скоро я гледахме и в "Щастливият Лазаро“, режисиран от не по-малко даровитата й сестра Алис Рорвахер. Във "Връзки“ участва и любимката на Ферзан Йозпетек – очарователната Джована Медзоджорно, нашумяла с лентите "Звяр в сърцето“, "Да победиш“ и "Любов по време на холера“, където си партнира с Хавиер Бардем. Впрочем Медзоджорно не за първи път играе в киноадаптация по текст на Доменико Старноне. Една от първите роли, с които е забелязана, и то именно във Венеция през 1998 г., е в драмата "За изгубената любов“, режисирана от Микеле Плачидо. Силвио Орландо, един от любимците на Паоло Сорентино, познат ни и от сериала на HBO "Новият папа“, също прави забележителна роля във "Връзки“.

Филмът "Връзки“ буди интерес и поради обстоятелството, че съсценаристът Старноне, който е автор на едноименната книга, е уважаван италиански романист и публицист. През 2001 г. е удостоен с наградите "Стрега“, "Неапол“ и "Кампиело“ за романа си "Улица Джемито". Името на Старноне придоби допълнителна популярност през 2016 г., когато журналистът Клаудио Гати взриви обществеността с резултати от собствено разследване за самоличността на световноизвестната италианска писателка Елена Феранте. Според него зад псевдонима се крие Анита Рая, преводачка и съпруга на Старноне. Преди това обект на подозрения беше самият Доменико Старноне поради непренебрежими съвпадения в стила на двамата автори. От издателството на Феранте обаче категорично отхвърлиха тези хипотези.

Издаден в над 30 страни, включително в България, "Връзки“ е носител на наградата The Bridge за най-добър роман на 2015 година. Старноне създава емоционално наситена и дръзка творба за отношенията в семейството, любовта, брака и необратимите последствия от някои наши действия. 

"Ако си забравил, уважаеми господине, да ти напомня: аз съм твоята съпруга."

С тези ясни и еднозначни думи започва писмото, което Ванда пише на съпруга си в пристъп на горчива ярост, след като той я напуска. Оженили са се млади в началото на 60-те години, в желанието си да бъдат независими, но светът около тях се е променил. Романът се състои от три части, като във всяка от тях перспективата се сменя – авторът дава думата последователно на съпругата, съпруга и децата. Така читателят има възможност да почувства и съпреживее болката на всеки от участниците в семейната драма, за да си отговори сам на въпроса кога съвместният им живот се е устремил към пропастта…

В екранизацията Луиджи Ло Кашо играе ролята на Алдо, неверния съпруг на Ванда -  местен интелектуалец, който води предаване за книги по радиото. "Няма любов, застрахована от предателство“, важничи той в ефир, а в това време – видимо крехка и вътрешно опустошена, Ванда прави опит за самоубийство… Но дори в най-мрачните дебри на отчаянието се долавя надежда, че връзката им ще се съпротивлява докрай.

Парадоксалното е, сякаш ни казват сценаристите, че понякога именно онези лични качества и житейски обстоятелства, които отклоняват вниманието ни от семейството, могат да ни върнат към него. И да се превърнат в лепило за брака. В един момент Алдо казва на децата си, че ако някога искат да чуят гласа му, винаги могат да се включат в радиопредаването, като той е измислил таен код: ако кашля на живо в ефир, все едно им казва, че ги обича. На следващата сутрин те го слушат внимателно, ала не чуват кода. "Той не кашляше!", оплаква се Сандро на майка си. "Това означава, че е добре“, отсича рязко Ванда. Предстои и българската публика да се запознае с кинематографичния прочит на романа "Връзки“. Остава да се надяваме, че по време на прожекциите никой няма да кашля.

"Връзки“ е част от конкурсната програма на CineLibri 2020