„Защо ги замерваме с домати ли? Защото сезонът на дините още не е дошъл.“

Отбелязваме 130 години от раждането на комика-бунтар Граучо Маркс.

"Имам железни принципи. Ако не ви харесват, имам и други.“ Чували сте това изречение, нали? Понякога, в заплетени ситуации, дори сте го използвали? Или другото: "Каквото и да е, аз съм против.“ И още: "Не бих членувал в клуб, който е готов да ме приеме за член.“ 

Крилатите фрази си имат автор: Джулиън Хенри Маркс, известен като Граучо Маркс, роден на 2 октомври 1890 г. или точно преди 130 години.

"Той може да изглежда като идиот, може и да говори като идиот, но не позволявайте това да ви заблуди. Той наистина е идиот.“

Последното изречение е реплика от филма "Патешка супа“. Невъзможно е да се изчисли колко ли зрители са се превивали от смях на този филм от премиерата му до днес. И не е нужно да сте ексцентрик, за да ви хареса и да влезе в списъка ви от любими творби.

През 1974 г. Американската филмова академия присъжда почетния си "Оскар“ на братята Маркс, сред които е и Граучо. Връчвайки наградата, Джак Лемън казва, че братята Маркс са за хумора това, което е Карл Маркс за политическата философия. После целува нежно по бузата 84-годишния Граучо и го повежда към предната част на сцената. Аплодисментите дълго не стихват. Наградата, обяснява още Лемън, е за "прекрасните идиотщини“ на малкото еврейско момче без образование, което успява да се превърне в крал на комедията и да изумява публиката си с неочаквани гегове и словесни каламбури.

Източник: Wikicommons

Граучо, Мини, Зепо, Симон, Чико, Харпо

 

Родителите на Граучо са с немски корени – баща му Симон е от Елзас, а майка му Мини от Долна Саксония. Семейството има пет сина. Майката е причината четирима от тях да почнат да се занимават с изкуство. Тя боядисва косите на малчуганите си, за да нямат "чак толкова еврейски вид“, и ги кара да се изявяват като певци в различни вариететни програми. Групата, към която принадлежи още едно момче извън семейството, се нарича "Четирите славея“. Успехът им обаче е среден. Пътуват из Щатите и обират къде вели аплодисменти, къде направо недоволни викове. Веднъж насред представяне, което заплашва да се окаже пълен провал, братята, предвождани от Граучо, започват да си разменят словесни шеги на сцената. И изведнъж ситуацията се обръща: публиката се заслушва в смешките им и ги изпраща с бурно ръкопляскане. От лоши музиканти те се превръщат в изключителни комици. Пробват късмета си на Бродуей и не след дълго са сензацията на Ню Йорк. Постепенно всеки от братята Маркс намира своя образ.

Източник: Wikicommons

Граучо е с характерна походка, при която замахва краката си встрани, тялото му е леко приведено напред, едната ръка на гърба. Начинът му на вървене представлява пародия на хората от американската висша класа в началото на ХХ век. Има големи вежди и мустаци, които в началото на кариерата му при вариететните изпълнения са изрисувани с грес. Причината вероятно е била при бързата смяна на костюмите да не се отлепват. По-късно, в киното, вече са залепени. Към края на живота му – истински. И разбира се – очилата и неизменната пура. Героят му е циник с остър език.

Останалите: Чико е винаги с тиролска шапка и кариран панталон, говори английски с несъществуващ, измислен от него италиански акцент, свири на пиано; Харпо е с рижа перука, свири на арфа и не произнася нито дума, звуково реагира с подсвирвания и бибикания с тромба; Зепо е някак безличен герой, на чийто гръб се сипят шегите на останалите, в театралните представления публиката често го взима за статист; Гъмо присъства съвсем кратко в групата, което му дава повод по-късно да каже:

"Дължат успеха си изключително и само на мен. Напуснах ги достатъчно рано, за да станат известни.“

Крачката от Бродуей до Холивуд в онези години е малка, във времената, когато киното се оформя, е съвсем естествено преминаването от театъра във филмите. От края на 20-те до края на 40-те популярността на братя Маркс напуска пределите на Америка и завладява света. "Маймунджалъци“ (1931), "Патешка супа“ (1933), "Нощ в операта“ (1935), "Един ден на конни състезания“ (1937), "Нощ в Казабланка“ (1946) са сред най-обичаните комедии и до днес и често излизат на челни места в различни кинокласации в комедийния жанр.

Граучо е твърде устат не само на екрана, но и във всекидневното си общуване. Разказват се легенди за не особено учтивото му държание с хората, например като тази: на интервю за роля във филма се явява кандидатка с 19 деца. Граучо я пита защо има толкова много деца, на която тя отвръща: "Защото обичам съпруга си.“ Следва забележката от негова страна: "И аз обичам своята пура, но понякога я вадя от устата си.“

Граучо се държи безцеремонно и с хората в бранша. Когато братята снимат "Нощ в Казабланка“, от "Уорнър брадърс“, продуцентите на излязлата 4 години по-рано романтичната драма "Казабланка“ с Хъмфри Богарт и Ингрид Бергман, протестират, че са нарушени авторските им права. Граучо Маркс им отговаря с писмо: "Многоуважаеми братя Уорнър, очевидно вашият прадядо Фердинанд Балбоа Уорнър, когато през 1471 г. е търсел пряк път към Бърбанк, се е блъснал в африканския бряг и вдигайки алпийския бастун (когото по-късно заменя за стотина ценни книжа в общината), го е кръстил Казабланка.“

В началото на 50-те години братята Маркс с изключение на Граучо се отказват от по-нататъшни изяви в киното и предпочитат да се наслаждават на пенсията си. Той обаче продължава да работи първо в радио, а след това и в телевизионно шоу. Прави това, което винаги е правил – говори, говори, говори. Безогледни шеги с всекиго и с всичко. Също така задава безумни въпроси на публиката от рода на: "Какъв е цветът на Белия дом?“ Някои считат това за подигравка със зрителите, но повечето се радват. Чувството му за хумор обаче невинаги бива разбрано. Например от ФБР. Веднъж по време на предаване Граучо пита (шеговито) кога най-после ще бъде убит президентът Ричард Никсън, което дава повод на службите да му заведат досие. Години наред те събират "компрометиращ материал“ за комика. Когато след време досието бива отворено, там се прочита, че по време на Гражданската война в Испания Граучо е бил на страната на републиканците, че във Втората световна война е дарявал пари на СССР, а по-късно се е противопоставял на Комитета срещу антиамериканска дейност. Вероятно работещите във ФБР са единствените, които са взимали Граучо Маркс на сериозно.

Източник: Wikicommons

Граучо, Чико, Харпо

През 60-те години, макар и вече отдавна измъкнали се от светлините на прожекторите, братя Маркс стават особено любими в Европа. През бурната 68-а, когато левите студентски протести набират сила, един ден Париж осъмва с надписи по стените "Аз съм марксист – но като Граучо“. Явно написано от противник на "Манифеста“ на Карл Маркс.

В личния живот Граучо по някакъв начин копира героя си от киното. Или обратното. Също както във филмите, където е подложен на ухажванията на безброй свои почитателки, Граучо сменя партньорките си без никакви угризения. Има три брака, всички приключили с развод.

"Защо бях с нея ли? Защото ми напомня за теб. Всъщност тя ми напомня повече за теб, отколкото ти за себе си.“ И: "Зад всеки успял мъж стои жена, а зад нея – неговата съпруга.“

Твърди обаче, че голямата му страст са не жените, не дори и киното, а книгите. Пише пет автобиографии. "Актьорството никога не ме е интересувало, винаги съм искал да бъда писател.“ Твърди, че от всичко създадено от него – музикални изпълнения, театрални представления, филми – най-много се гордее с книгите си. А пък Франк Синатра се шегува, че единственото, в което евентуално превъзхожда Граучо Маркс, е пеенето.

"Парите са много полезно нещо. Те ти позволяват да не правиш това, което не обичаш. А аз не обичам да правя почти нищо.“

В последните си години Граучо страда от засилваща се деменция. Водят се много и сложни съдебни процеси за попечителството над вече възрастния комик. Старостта му, оказва се, не е никак забавна.

"Остаряването – казва той – не ми е особено интересно. Всеки може да остарее, просто е необходимо да живее достатъчно дълго.“ 

Граучо умира през август 1977 г. в Лос Анжелис.

"Защо трябва да се тревожа за идните поколения? Какво са ми направили те на мен?“

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още АвангАрт