Светът на Малу Дала Пикола – историчност, съвременност, футуризъм

Среща с таланта на една италианка по рождение, художник по призвание и космополит по душа.

Стефка Иванова

Първотото впечатление от нея е белязано от искрящия поглед на тъмните ѝ решителни очи и крехкия рисунък на фината ѝ красота. Заинтригувани разглеждаме картините ѝ, изчитаме нейни интервюта, в августoвския брой на "Вог” тя ни развежда благосклонно из своя парижки дом, показва ни ателието си и ни разказва за творческите си планове, споделя идеи и мисли за света и изкуството. И тогава от дъното на морето проблясват като искри, събудени от слънцето, останалите качества на тази необикновена млада жена – сила и финес, характер и баланс, младост и перспектива, интелект и харизма и най-ценното – изявен талант с отличим рисунък и оригиналност. Такава е тя – Малу Дала Пикола – италианка по рождение, художник по призвание и космополит по душа. Малу е само на 25 години, а вече уверено е стъпила в света на съвременното изкуство. През изминалата 2019 година нейни творби бяха изложени в редица галерии по света – в Париж, Рим, Барселона, Флоренция, Ню Йорк.

Малу Дала Пикола е родена в Рим, но по съдба ѝ е било дадено да бъде гражданин на света. Целият ѝ живот от дете е едно непрестанно движение между различни географски точки и между реалиите на разнообразни, понякога контрастни светове. Детството ѝ преминава в Москва и Милано, след което тя има дълги периоди на пребиваване в Лондон, Париж, Централна и Южна Америка. Това многобразие от най-ранни години я е обогатило с широта и опит, превърнало я е в космополитна млада жена с вечно търсещ дух, с култивиран еклектичен творчески стил и изящна естетика, повлияни от историята, традициите, пътешествията и футуризма, който е и ключовият импулс и вдъхновение в творчеството ѝ.

Началото на любовта ѝ към изкуството и рисуването се корени в детството, както самата тя споделя в едно интервю пред италианското списание "Кориере дела мода“. Голяма част от това детство преминава в Москва, където семейството ѝ живее 10 години и където още 7-годишна тя получава първите си уроци по пиано, пеене и… рисуване. Тогава под влияние на своя руския учител-художник у нея се възпламенява любовта към живописта. Тя обаче не следва импулса си веднага. Отдава се на образовние в друга сфера, следва икономика. Но когато достига бакалавърска степен, преживява личен катарзис, внезапен бунт на младостта срещу условностите и рамките. Точно тогава Малу се завръща решително към рисуването. Днес, вече укротена, тя се е установила трайно в Париж, където живее и твори, макар че не спира да пътува и да участва в изложби в Италия и по света.

Стилистиката на творчеството ѝ представлява екстравагантен микс от ренесансови елементи и футуризъм – творбите ѝ се отличават с историчност и благородство, вдъхновени от рисунъка на старите майстори и в същото време следват нормите на съвременната художественост, обогатени с футуристични елементи. Тя обича да изследва дуализма в света, противопоставяйки антагонистични двойки явления и обекти, представени в тяхната загатната опозиция: видимо и скрито, човек и природа, религия и наука. Прави го, заимствайки идеи и теми от древните митове, пренасяйки ги през времената и поставяйки ги в диалог със съвременните науки. С това смесване на теми и символни елементи Малу цели художесвена интерпретация, която да фокусира вниманието на зрителя върху съвременните проблеми, да го замисли. Тя създава самоцелно композиции, които въздействат едновременно успокояващо и шокиращо като предизвикват контрастни възприятия за хармония и хаос, покой и динамика. Образите на Малу се движат някъде на границата между магията и реалността на телесното, което натоварено с желания, поражда дисхармония и в същото време носи утеха и тайнственост. Нейните класически по рисунък фигурални композиции вмъкват деликанто елементи, с които се илюстрира въздействието на науката и техниката върху нашето общество, все повече привързвано към дигиталните технологии.

Изследвайки подсъзнанието, освободено от условностите, Малу се противопоставя на традиционното виждане за женското тяло, представяно само в неговите перфектни пропорции, флиртувайки с изображения на границата между история и футуризъм. В много от творбите си тя изобразява фигури, подложени на генетични модификации – една от основните теми на трансхуманизма. Темите за трансхуманизма и изкуствения интелект са нейния начин да предупреди хората за това, което се случва днес и което би могло да се случи в бъдеще.

Повърхностите и материалите, които Малу използва, имат за цел да постигнат ефект, с който се надхвърлят границите на едноизмерността и се дава възможност интерпретираната тема да бъде видяна от различни перспективи и от няколко гледни точки. Освен, че рисува традиционно с маслени бои върху платно от лен и памук, Малу работи и с плексиглас и стъкло, сътворявайки леки инсталации, представящи един вълшебен и двусмислен свят, неуловим и често поставящ екзистенциални въпроси. Предпочита плексигласа, защото е прозрачен и по-устойчив от стъклото и защото тя обича да създава мащабни творби, за които той е по-подходящ.

Закача картините си на вериги в средата на стаята, за да имат видимост от двете страни, създавайки така светлинна игра с цветовете. Чрез тези светлинни инсталации изобразителната повърхност придобива дълбочина и триизмерност, което позволява на зрителя да възприеме активното и динамично измерение на пространството. Резултатът е доста театрален, казва Малу, и това е търсен ефект. Също така тя използва пигменти, добити от скъпоценни и пoлускъпоценни камъни, които добавят нотка магичност към творбите ѝ. 

Запитана кои са главните теми в нейното творчество, Малу споделя, че в детството темите ѝ са били традиционно цветя и портокали, нарове, лимони, китайски вази… всичко, което е можела да намери в кухнята. След това се насочва към по-абстрактни теми и образи, обикновено вдъхновени от природата. Вдъхновение получава от всичко и навсякъде – образи и идеи при нея могат да се зародят от формата на облаците, от пътуване, балет, симфония, статия, стихотворение, чувство. Вдъхновява се и от вече сътвореното в изкуството. Но най-голямото вдъхновение ѝ носи четенето на книги, най-вече на поезия. Когато чете, в главата ѝ се зараждат най-добрите образи. В момента е повлияна от Борис Виан. Търпи влияния и от "Одисей“ на Джойс, а преди него на Жорис-Карл Юисманс. Освен това тя е пристрастена към старите филми на Фелини, Антониони, Висконти, Годар и мюзикълите на Стенли Донън. Обикновено се отдава на анализ и размишления, докато работи върху основния образ, търси символи с религиозни, митологични, научни значения, които да вгради в творбата. А когато рисува абстрактните части, се отдава на медитация, докато не завърши картината си напълно. Обича да изследва тайните на своето подсъзнаие.

"Давам изява на обсесиите си чрез моите линии на рисуване.“ – споделя Малу.

Списъкът с любимите ѝ художници, от които се е учила, е огромен. Той започва с Йеронимос Бош и неговите триптихи. Следва Джорджоне, гениалният майстор на киароскурото (светлосянката) един век преди Караваджо. Малу особено харесва неговата картина "Старицата“. После идват Рафаело и Ботичели с неговата "Пролет“. Следва скок от 400 години до момента на появата на любимата ѝ група художници – парижките "Инкохеренти“ Артюр Сапек (рождено име Юджийн Батай) и Алфонс Алле, които са творците, създали копието на Мона Лиза, пушеща лула и на първия монохром много преди знаменития "L.H.O.O.Q.“ на Марсел Дюшан.

 

Любима нейна творба е "Черният квадрат“ на Казимир Малевич. Следва пристрастеността ѝ към виенските творци от 1900 г. – Климт, Мозер, Кокошка и най-вече Шиле. Началото на абстракцията при нея е повлияна от творбите на Бранкузи, Кандински и Купка. Любими са ѝ цветовете на Матис и психеделичните нюанси на Мирò. На по-съвременен етап Малу се вдъхновява от концептуалното изкуство – Пиеро Манцони и фантастичния му "Основата на света“ ("Socle du monde“), Джоузеф Косут, Джулио Паолини. Следва любовта ѝ към сюрреализма на Пол Делво, Макс Ернст, Ремедиос Варо, харесва цветята на Джорджия О'Кийф. Към жените художнички, които я вдъхновяват освен Варо и О‘Кийф се добавят и Ники дьо Сен Фал, Марлен Дюма, Ана Мендиета, Леонор Фини, Йоко Оно и Софи Кале. 

По повод текущите си проекти Малу Дала Пикола споделя в интервюто от "Вог, че се готви за предстояща есенна изложба в Рим.

"Вманиачена съм от трансхуманизма, фертилността, кръговрата на живота и деструкцията. Това ще бъде продължение на творбите ми от цикъла "Damnatio Memoriae“ от април 2019 г., където рисувах върху стените на стар дворец в Рим, който предстоеше да бъде разрушен. Беше невероятно преживяване да улавяш реакциите на зрителите при възприемането им на картини, които ще бъдат незабавно унищожени.“

Вдъхновена от този социален опит, след това тя създава произведения с маслени бои върху ленени платна, върху които наслагва карти на улиците, съседни на двореца, подлежащ на събаряне, отразени в различно време на деня и сканира и изобразява мозъците на хората, преживели опита. Изграждането на колективна памет след унищожаването на материални пространствени конструкти е тема, която я вълнува. Мистериозният механизъм на мозъка, при който спомените от миналото, които ние забравяме неволно или които нещо ни принуждава да забравим, никога не изчезват напълно, а информацията се съхранява скрита дълбоко в психичните пластове, точно както развалините на съборените стени – това е, което интригува и дава импулс за творчество на Малу напоследък.

"Не преставам да разсъждавам върху това какво значение има изобразителното изкуство за света и как би могло то да продължи да има стойност днес.“

Задвижена от това вълнение Малу Дала Пикола продължава да създава своето красиво, екстравагантно, мащабно и интригуващо творчество.

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още АвангАрт