Време на жартиери, фуркети и дантела

Надникваме в гардероба на дамите от началото на миналия век.

Текстът е любезно предоставен от Регионална библиотека "Пенчо Славейков" Варна

Ако трябва да се опише дамското облекло в началото на XX век с едно изречение, то ще бъде: Неудобно, сложно, непрактично, но твърде приятно за гледане.

Да започнем от шапките. На мода са големите периферии и шапките с птици. Обичайна гледка е някоя "кацнала” върху шапката птица с човката към косите, а опашката щръкнала нагоре, или пък изцяло покрита с широко разперени криле.

Птиците скоро отстъпват място на цветята и плодовете. Някои глави представляват цели цветни градини, други с череши, ягоди, а понякога тези плодове падат чак до очите. От шапката се спуска воалетката, която прикрива цялото лице, което добива друг по-красив и загадъчен вид. Понеже шапките са доста тежки, за да не падат се прикрепят чрез дълги игли. Постепенно тези помпозни шапки са изместени от малките шапчици с високо дъно или барети с украса от самия плат, пера или кожи.

Роклите

Модата на големите турнюри остава в 19 век. Роклята е с висока яка и с много басти, набори, дантели и ширити. Полата е с волани, ивици, дантели и с малък шлейф. Роклите за всеки ден, за визите и разходки се шият от по-тъмни памучни или вълнени платове, докато балните и сватбените са светли, с богата украса от дантела, мъниста и с дълъг шлейф.

Дългата, свободно влачеща се рокля има и друго преимущество – прикрива краката. Обути във вълнени или памучни чорапи, тези крака биха били в голям дисонанс с фееричната и нежна фигура на дамата. Но щом на пазара излиза коприненият чорап, дамата скъсява роклята си и краката вече са на показ.

Модерни са блузите с буфан ръкав, които са изместени от тесните ръкави, очертаващи хубавата линия на ръката. Закопчаването става откъм гърба посредством 20-30 малки копченца.

Женското облекло от това време е много сложно. Например бельото се състои от: риза от хасе с дантели, гащи с крачоли, бяла фуста с дантелен край, памучен, ленен или вълнен корсет, над него "каш-корсет“, или жилетка и едва тогава се облича роклята. Чорапите се крепят от красиви жартиери от ластик, украсени с фльонги и цветя.

Фуркетите! По това време дамите са с дълги коси, които се сплитат на плитки или се завиват на кок. За тази цел дамите ползват голям брой железни фуркети. Какво мъчение е било за влюбения да чака едно толкова сложно събличане и оправяне на косите...

През зимата жените носят пелерини и дълги жакети от сукно и кадифе, кожени яки и маншони. Кожените палта още не са на мода. Скъпата кожа служи само за вътрешна подплата и най-много да се сложи около врата или като маншет. Но съвсем скоро настъпва времето на "ротонът” – сукнена или кадифена дреха без ръкави, която се намята върху раменете. Във вътрешността й има две малки джобчета, в които дамата слага ръка и притиска двата пеша, за да ги затвори. Дължината на ротона стига до глезените. Цялата дреха е подплатена със скъпа кожа, а около врата – яка от лисица.

Едновременно с ротона се появяват и кожените яки, наметала, пелерини и постепенно кожата завладява дамата, или обратното – дамата завладява кожата. Започва надпреварата коя да покаже по-скъпа кожа; откриват се специални магазини, в които се предлагат сребърни или сини лисици, хермелини, зебелини и какви ли не екзотични животни. Разбира се, предприемчиви майстори–кожари започват да изработвата "реплики”, изкупувайки в грамадни количества заешки кожи, които преработени и пребоядисани се превръщат в хермелин, в лисица и в какви ли не други скъпи кожи. Те са предназначени за някои по-амбициозни дами, които не могат да си позволят истинските.

Зимно време се носи и маншон. Маншонът е много практичен – заменя дамската чанта. В него дамата държи носната си кърпичка, портмонето, визитните картички, а често и току-що полученото напарфюмирано писмо от някой обожател.

Като домашна дреха по-заможните носят "бонжури” от червен или зелен копринен плюш, подплатен с кожи, като отворът на бонжура най-често е от червена лисица. С тази дреха не се излиза из града, тя служи за вкъщи или за отскачане до някоя близка съседка.

През пролетта дамата обича да носи лека два или три етажна пелерина, направена изключително от панделки и дантели с високо вдигната яка, вързана с голяма фльонга от широка панделка.

През лятото жените носят около врата си едно леко "боа“, бяло или цветно. Боа–то е изработено от малки перца, гъсто съшити, а на дължина достига до два метра.

Друг задължителен аксесоар през лятото е чадърът – слънцебран или дъждобран. Чадърите, внос от Германия и Франция са от коприна или от дантела, с дръжка от дърво, кост, кехлибар със златна или сребърна инкрустация. При официални случаи дамите носят ветрила от плат, пера или рисувана прозрачна хартия.

От накитите най-модни стават часовниците и медальоните, прикачени на двойни златни или сребърни верижки, и герданите. Ръкавиците са дълги, кожени или дантелени. Обувките са от кожа, високи над глезените, а за официални случаи – от атлаз. Чантите са от плат или кожа, средна големина, с къси дръжки.

Жените от интелектуалния елит имат облекла и за спортуване – най-често дълга тъмна пола – широка или на плохи, бяла памучна блуза, шапка с вързан върху нея копринен или дантелен шал.

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още АвангАрт