Клод Шаброл – щастливец в киното и в любовта

На 24 юни един от бащите на френската „нова вълна“ би навършил 90 години

"Той не спираше да се смее – казва Жерар Депардийо, когато на 12 септември 2010 г. узнава за смъртта на режисьора Клод Шаброл. Депардийо изпълнява главната роля в последния филм на Шаброл "Белами“ (2009). "Обичаше добрата храна, имаше голямо сърце, а шегите му бяха изключително остроумни – продължава актьорът – носеше в себе си цялата история на киното, за него то беше едновременно страст, детска игра, радост и удоволствие.“

Изабел Юпер, вероятно най-важната актриса от последните години в творчеството на Клод Шаброл, обяснява в същия онзи ден на смъртта преди 10 години:

"Той ме снимаше малко така, все едно съм дъщеря му, никога не ме е представял като обект на желанията и тези отношения между режисьор и изпълнителка за мен бяха много плодоносни.“

Юпер играе в седем от филмите му. Тя е неговата "Мадам Бовари“ (1991); жена, която извършва незаконни аборти в "Женска история“ (1988); убийца в "Благодаря за шоколада“ (2000); нестабилната Жана в "Церемонията“ (1995) – роля, за която е удостоена със "Сезар“ за най-добра актриса; следователката в "Пиянството на властта“ (2006).

"Филм след филм аз се превръщах в някакъв негов двойник, но от женски род, изразителка на неговия мисловен свят. Никога не ме е молил изрично за това, на фактът, че избираше точно мен и всеки път ми предлагаше роля, говори сам по себе си“ – обяснява Изабел Юпер.

"Surprenez-moi! – Изненадайте ме! Това беше любимото му напътствие към актьорите – пише по повод смъртта на Клод Шаброл немският режисьор Фолкер Шльондроф. – Веднъж Шаброл ми каза: "Никога не отказвам предложение“, с което обясни защо в първите години от кариерата му има филми, които са "нищо“. Но от друга страна този метод на работа го отведе напред и днес ние разполагаме с много добри негови филми – всички те заснети в добре познатата му френска среда. Сигурен съм, че е избирал местата за снимки според качеството на кулинарията на съответния регион. Знаеше как да се наслаждава! Но това, че не е живял "здравословно“, според мен не може да се смята като повод за умиране. Наздраве, Клод!“

Днес, 10 години след смъртта си, на 24 юни, чревоугодникът, човекът, който през 1989 г. е обявен за "най-страстния пушач на лула“, един от най-добрите познавачи на особеностите на френската буржоазия, един от бащите на френската "нова вълна“ в киното, носителят на Европейската филмова награда за цялостно творчество (2003) би навършил 90 години.

Клод Шаброл е роден в Париж в семейството на аптекар, но израства на село при баба и дядо. 13-годишен основава киноклуб, като прожекциите се провеждат в плевнята на дядо му. След края на Втората световна война се връща в столицата, завършва гимназия и почва да учи литература в Сорбоната. Чест посетител на френската Синематека, той става член на групата кинолюбители около теоретика Андре Базен. Заедно с приятеля си и бъдещ режисьор Ерик Ромер през 1956 г. издава монография за Алфред Хичкок, който и за двамата е пример в киноизкуството. Шаброл е и един от кинокритиците, пишещи за авторитетното издание "Кайе дьо синема“. Прекъсва университетското си образование и започва работа в пресслужбата на "Туенти сенчъри фокс“ в Париж. И още в младежките му години киното и жените се вплитат в едно цяло, което ще определя както кариерата, така и личният му живот. Семейство и работа тръгват ръка за ръка. Шаброл се жени се за благосъстоятелната Агнес Готе, чиято баба умира. Шаброл не се колебае ни за миг как да се изразходва наследството – разбира се, че за филм. Съпругата му не се противопоставя. Преди това Клод се е опитвал да убеди родителите си да му позволят да следва кинорежисура, но напразно, затова заснимането на първия му филм е равно и на личен бунт срещу семейството.

"С жена ми, която идваше от едрата буржоазия, не правихме нищо друго, освен да си губим времето в декадентски партита. Затова я помолих да вложим парите в нещо по-разумно“ – спомня си Шаброл в интервю през 2007 г.

И така се появява "Хубавият Серж“ (1958). Заснет е на местата, където Клод е прекарал детството си. Действието: Франсоа се връща в родното си село, където заварва приятеля си Серж нещастен и потънал в алкохолизъм. Опитва се да разбере защо и евентуално да го измъкне. Филмът се смята за първи от новопоявилия се кинематографичен стил, който ще влезе в историята на киното под названието френска "нова вълна“. Теоретичните основи на течението са поставени вече в "Кайе дьо синема“, то е френският отговор на италианския неореализъм от годините веднага след войната. През 1954 г. Франсоа Трюфо, все още като теоретик, призовава колегите си да не адаптират чужди романи, а да се захващат само със сюжети, които лично познават. В следващите години авторите от "новата вълна“ ще снимат почти само в натура, вън от студията, без използване на изкуствено осветление, с камера от ръка и ще разказват истории, които излизат извън сянката на литературата и са взети от техния живот. Освен Клод Шаброл към бащите на новото течение в киното спадат Трюфо, Жан-Люк Годар, Жак Ривет, Ерик Ромер.

"Хубавият Серж“ печели наградата за режисура на международния кинофестивал в Локарно.

"Успехът дойде така неочаквано, изведнъж се оказа огромна отговорност, че аз нямах друг избор, освен да продължа да правя филми“ – казва Клод Шаброл. Признанието обаче не е само лично, то се отнася за всички автори от "новата вълна“, които също като Шаброл нямат друг избор, освен да продължат по начертания път в заявената киноестетика. 

Да разказват това, което познават – в случая с Шаброл изискването означава да стане критик на буржоазната среда, от която произхожда.

"Човек може да критикува само онова, което добре познава. За проблемите на миньорите също могат да се правят добри филми, но аз не познавах нито един от тях. Затова пренесох на екран моя живот, а той си е на типичен буржоазен търтей: да, обичам удобствата, да, харесвам да ми е уютно. Но мисленето ми е повече на бохем, отколкото на буржоа: презирам всякакъв вид социална показност и освен това не държа на имотите и парите. Също и за филмите си винаги съм бил лошо платен.“

От дебюта си през 1958-а в следващите 50 години Клод Шаброл снима по един, а някога и по два филма годишно. Учудваща производителност дори и за трудни финансово времена.

"На снимки съм най-щастлив. Затова през всичките години моята цел е била да снимам, независимо какво. Никога не ме е било страх, че от време на време може да се получи и пълен боклук. Така или иначе всеки режисьор е принуден непрекъснато да прави някакви компромиси. Затова и не намирам нищо укорително, ако веднъж-дваж се заснеме и лош филм. Просто трябва да си признаеш, че този път не се е получило. В кариерата си имам поне пет филма, които мисля, че са недопустими от гледна точка на киноизкуството. Но "Буржоазни глупости“ от 1976 г. държи първенството. Ако съм много нафукан, бих казал, че това е най-лошият филм на света. Но понеже съм скромен, ще кажа: това е просто един от най-лошите филми за всички времена! От една страна го мразя, защото наистина не се справих, но от друга го обичам, тъй като по време на снимките можех често да казвам на жена си, че я обичам.“

Жената, на която по това време Клод Шаброл се обяснява в любов, се нарича Стефан Одран – актриса, играе при него още от втория му филм "Братовчедите“ (1959). Първият брак на Шаброл трае две години, Одран става негова съпруга през 1964 г., двамата са заедно до 1981 г., но и след това поддържат приятелски връзки и актрисата продължава да се снима при него. През 1983 г. се жени трети път –  пак за актриса и скриптерка в екипа му.

"Имах късмет с жените си – ще каже 79-годишният Шаброл. – Първите две бяха така доволни, че се отървават от мен, че даже не поискаха издръжка. В такъв смисъл не ми се е случвало да изживея мъчителни раздели. Бракът е вид договор и когато едната страна не вижда смисъл от продължаването му, той просто трябва да се прекрати. В моя случай всеки брак ми донесе някаква изненада. Първата ми жена имаше ужасно много пари, толкова много преди това аз не бях виждал. Втората изведнъж се оказа много талантлива актриса. Проблемът с нея беше, че се получи пренасищане – виждах я по цял ден на работа, след това и у дома. А третата ми жена се изяви като прекрасна съпруга, която умее чудесно да готви, а пък доброто ядене си е истинско щастие. Добрият брак върви с хубавата храна, също както и филмовият екип работи добре, когато му доставят на терен вкусна храна.“

Екипът, с който Шаброл работи, почти винаги е един и същ, като промените в личния му живот се отразяват и там. Също така почти във всичките си филми и от късното си творчество в някакъв смисъл остава верен на духа на "новата вълна“ – разказва само за неща, които той сам дълбоко познава, а именно семейството и неговите кризи.

"Обичам героините жени, защото жените са интересни сами по себе си. Привличат ме както със силните си страни, така и със слабите. Докато за един мъж, за да стане интересен на публиката, трябва да се измислят разни обстоятелства около него. Повечето мъже са отвратително страхливи и само в извънредни ситуации изглеждат героично – и тогава искат всички да им се възхищават. За разлика от тях жените са жилави, те грабват живота в свои ръце и го моделират според желанията си, те са героините на всекидневието. Бих се определил като феминист, макар и не войнстващ.“

За да опише филмите на Клод Шаброл, критиката изобрети понятието "шабролеска“. А това означава: криминална интрига, при която уж всичко е ясно, но накрая всички се оказват измамени, включително и публиката. Действието включва алчност, лъжа, лицемерие, ревност, изневяра – баналните грехове от всекидневието. Шабролеската е и разказ за многочленните буржоазни фамилии, където големите мръсотии и малките предателства са скрити зад маската на благосъстоянието и благотворителността. Повечето сцени се разиграват край семейни трапези, застлани със скъпи покривки, а разговорите се водят при надигане на кристални чаши с изискани вина. Героите се подпират на стилни мебели сред облените от слънчевата светлина обширни стаи. А в ъгъла Клод Шаброл точи ножа, с който безмилостно ще накълца всъщност най-скъпото си – охолния буржоазен живот.

Неморалността, скрита зад морала, е негова постоянна тема. Днес, когато от десет години вече го няма, тези филми продължават да бъдат вярна картина на стара Европа от края на ХХ век, а Клод Шаброл по думите на немския режисьор Райнер-Вернер Фасбиндер, писани през 70-те години на миналия век, си остава "детето, което е събрало в стъкленица най-различни насекоми, и наблюдава странното им поведение ту с изумление, ту с уплах, ту с видимо удоволствие.“

Празнувайки своята 80-годишнина, Клод Шаброл казва за творчеството си: "Триумфът е смърт за всеки режисьор. Аз мога да се похваля само с дълга поредица от малки успехи и това ми е достатъчно.“

Вероятно точно това го прави безсмъртен и 10 години след смъртта му.

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още АвангАрт