Най-лудите женски персонажи в киното

Те са секси, луди и могат да направаят истински поразии... Както на големия екран, така и в живота.

Пазете си зайците, шилото за лед или най-вече гърба от ножове или краката от трион с тези супер яки мацки. Те нямат страх от нищо, голяма част от тях са сексапилни и го знаят и ку-ку измеренията им могат да избият тавана. 

Двете едновременно най-емблематични и секси психопатки, попадали на големия екран, са без съмнение Алекс Форест и Катрин Тремел. Два образа, направили актрисите в техните роли световно популярни. 

Звезда на Бродуей, Глен Клоуз е на 40 години, когато влиза в образа на нестабилната Алекс Форест във “Фатално привличане” заедно с Майкъл Дъглас. Ролята ѝ носи световна слава, номинации за най-престижните награди и солиден старт на филмовата ѝ кариера, която започва сравнително късно. Сюжетът е позната история – мъж среща секси жена, той е женен, преспиват заедно, тя е луда и тук  започва неговият кошмар. Сред действията на Алекс са нападения с нож, рязане на вени, отвличане на дъщеря му и най-известната сцена във филма – сваряването на заека на дъщеря му на котлона в къщата. Алекс Форест става нарицателно за луда преследвачка в редица други шеги на екрана. В сериала “Отчаяни съпруги”, например, има епизод, в който героинята Сюзан се опитва да обясни на свой познат, който се оказва лудо влюбен преследвач, че не са толкова близки, колкото смята той. Той, от своя страна, отвъръща: “But I thought we were close” (мислех си, че сме близки (което на английски е фамилията на актрисата Глен Клоуз), а тя му отговаря: “there is close and then there is Glen Close” (близки сме, но не по начина на Глен Клоуз). 

Глен Клоуз

Актрисата Шарън Стоун става световна звезда с образа си на изключително сескапилната и опасна Катрин Тремел в “Първичен инстинкт” на Пол Верховен. Мъжът, който отнася голяма част от тормоза, отново е Майкъл Дъглас, който очевидно все се набърква в такива ситуации. В случая Катрин е писателка, която злоупотребява с кокаина и истинските престъпления в името на историите си. Героят на Дъглас е детектив, който минава през спалнята ѝ, а най-известната сцена, разбира се, е тази, в която Катрин кръстосва краката си по време на разпит и всички разбираме, че не е фен на бельото.   

Шарън Стоун

Със следващата героиня рязко ще намалим сексапила, но има вероятност да увеличим степента на лудост. Още на хартия героинята на Стивън Кинг от “Мизъри”, Ани Уилкс, е пълно ку-ку, но на екрана актрисата Кати Бейтс я прави от кръв и плът. Тя е толкова брилянтна в образа си на откачена фенка на писател на романтични новели, в чиято роля е изключителния Джеймс Каан. След катастрофа, в която той е с два счупени крака, тя го отвежда в изолирания си дом под предтекст, че ще го лекува и е извикала помощ. Неговите психически и най-вече физически мъки обаче тепърва започват. Кати Бейтс и Ани Уилкс със сигурност са вдъхновение за голяма част от по-скорошните злодейки. 

Розамунд Пайк като Ейми Дън от “Не казвай сбогом” на Дейвид Финчър се влива в класациите за пълни откачалки на екрана с такава лекота, че това веднага ѝ носи номинация за “Оскар”. Историята по романа на Джилиан Флин разказва за изчезването на Ейми, за което веднага е заподозрян съпруга ѝ Ник, в чиято роля е Бен Афлек. В крайна сметка се оказва, че всичко е измислено и режисирано от самата Ейми като отмъщение за изневярата на мъжа ѝ. Перфектно подреденият ѝ план, погледът ѝ и това, че е готова на всичко, правят Ейми завършен психопат, който трябва да бъде спрян, но не е сигурно, че има как. 

Една от най-силните роли на Анджелина Джоли като актриса, в иначе не чак толкова впечатляващата ѝ филмография, е определено във филма, за който спечели “Оскар” за поддържаща роля – “Луди години”. Този път действието си се развива в лудница и в компанията на Уинона Райдър, Британи Мърфи и Клеа Дювал, Джоли е Лиса Роу – диагностициран социаопат, която в крайна сметка се опитва да се самоубие. Самата актриса по онова време обича да шокира публиката с поведението си и излизайки да получи наградата си, тя целува горещо брат си Джеймс, не точно както се целува брат, а малко след това се жени за актьора Били Боб Торнтън и носи колба с кръвта му на врата си в знак на любовта им. 

Анджелина Джоли

Друг символ на тотална психопатия от женски род носи името Хедра Карлсън, а в ролята ѝ влиза брилянтната Дженифър Джейсън Лий. Филмът “Неомъжена бяла жена” разказва за момиче, в ролята Бриджит Фонда, което се разделя с годеника си и си намира съквартирантка. Така попада на Хедра, с която много бързо се сближават прекалено и когато героинята на Фонда решава да се върне при годеника си, нещата започват да стават доста страшни за нея, породени от жестоката ревност на Хедра. Тя, разбира се, има тъмно минало, а сред действията й срещу любимата съквартирантка са кражба на личността ѝ, както и прелъстяване на въпросния годеник. Дженифър Джейсън Лий е истински добра в пресъздаването на психопати и често го показва в кариерата си, а един от последните примери е като единствения женски персонаж във филма на Куентин Тарантино “Омразната осморка”, за който актрисата получи първата си номинация за “Оскар”. 

Бриджит Фонда

Със заслужена статуетка “Оскар” пък си тръгна Натали Портман за ролята си на Нина Сайерс във филма на Дарън Аронофски “Черният лебед”.  Портман и нейното тотално полудяване, на което постепенно ставаме свидетели в стремежа й да бъде най-добрата балерина, е толкова истинско и е компилация от няколко различни психически разстройства, начело със шизофрения. 

Натали Портман

С много психически проблеми, начело с трудна комуникация с останалия свят и тежко детство е героинята на писателя и журналист Стиг Ларшон – Лисбет Саландер от поредицата му “Миленуим”. Героиня, която полудява от насилието на мъже срещу жени, боядисва червената си коса черна и е мастър хакер, тя е много обичана от големия екран. В шведската екранизация на поредицата ролята ѝ се изпълнява от Ноуми Рапас, а в първия филм от американската версия на Дейвид Финчър – “Момичето с драконовата татуировка”, в ролята ѝ влиза Руни Мара. Предстои да излезе екранизацията на "The Girl in the Spider's Web" ("Онова, което не ме убива"), сензационното продължение на трилогията, подписано от Давид Лагеркранс.

Руни Мара

За финал няма как да не споменем и два любими женски персонажа от малкия екран, доказали се с пълна лудост. Церсей Ланистър от “Игра на тронове”, в чиято роля е безупречната Лена Хеди, а героинята ѝ е известна с безкруполност, интриги, жестокост, сексапил и кръвосмешение със собствения си брат. 

Барбара Кин от света на сериала “Готъм” е също абсолютна откачалка, която обаче започва като съвсем обикновено и скромно момиче, чиито странности се отключват постепенно до пълното ѝ разгръщане в лидер на злодеите. Младата актриса Ерин Ричардс е в образа ѝ, а най-интересното за наблюдение е еволюцията във стила и вида й – колкото по-луда става, толкова по-сексапилна и красива.  

Ерин Ричардс

Кан кино актриси класация режисьор

бюлетин

още авангарт