Адам Кауфман, работохоликът на „Портите“ с цвят на шафран

Откъс от книгата „Трансформации. Скритото изкуство на Кристо и Жан-Клод" на Зорница Кръчмарова.

Колкото по-тъмна е кожата на хората, колкото по-бедни са, толкова повече им харесва проектът. Колкото тя е по-светла, колкото са по-богати, толкова повече го презират.

Кристо в "Кристо и Жан-Клод – разрешена биография“ от Бърт Черноу

Есента на 2002-ра е, когато Адам Кауфман, технически директор на "Организацията за опазване на Сентръл Парк“ – структура с нестопанска цел, създадена през 1980 г., с договор с кметството на Ню Йорк и службата за паркове и поддръжка на Сентръл Парк в Ню Йорк, е извикан при кмета Майкъл Блумбърг, за да се срещне с Кристо и Жан-Клод.

"За пръв път чувах за тях“, признава днес Кауфман, който впоследствие става "човекът в сянка“ на "Портите“.

Един от проектите символи на артистичния тандем и последният, реализиран от двамата. Кауфман допълва:

"Никога не съм си представял, че онова съвещание ще постави началото на най-важния професионален и практически опит в моя живот“. На срещата присъстват и Волфганг Фолц – официалният фотограф и дясна ръка на артистите от над четири десетилетия, – и Винс Дейвънпорт – главен инженер и директор на строежа на "Портите“, както и на "Плаващите кейове“. Той осъществява визионерските проекти на Кристо и Жан-Клод.

На 17 март 2016 г. точно в 16 часа се свързвам по скайп с Адам за виртуален разговор. При него е 11 часът сутринта. Той е в дома си в Ню Джързи, аз – в моя в Милано. От седмици се опитваме да улучим точния и за двамата момент. И най-после… Адам започва направо по темата:

"Първото ми впечатление? Бях по-скоро озадачен: кой има нужда от порти в Сентръл Парк… И все пак… Колкото повече ги слушах, толкова повече у мен нарастваше желанието да видя какво ще излезе от всичко това“. 

Разрешението за инсталацията идва няколко месеца по-късно, по-точно на 22 януари 2003 година.Кметът – милиардер, предприемач и основател на едноименната медийна империя "Блумбърг“, личен приятел на двойката и колекционер на творбите им обявява сключването на договор със "C.V.J. Corporation“, собственост на артистите, на която Жан-Клод е президент. Паметен ден в техния живот. От 26 години чакат този подпис. Първата направена от Кристо рисунка "1000 порти“ датира от 1979 година. Втората е от 1980-а. Следват почти безкрайни опити да убедят компетентните органи в качествата на идеята. И още толкова отрицателни отговори, първият от които от 1981 г. се разпростира върху цели 185 страници! Въпреки това Кристо и Жан-Клод продължават през годините непоколебимо да изнасят своите конференции за проекта, надявайки се да разсеят всяко съмнение и в крайна сметка да се сдобият с прословутите разрешения. По време на една такава среща някой от присъстващите подхвърля идеята творбата да се реализира вместо в Сентръл Парк в Проспект Парк в Бруклин.

Жан-Клод е категорична:

"Ако искате да се омъжите за жена, която обичате, и ви предложат за съпруга друга, какво ще направите?“.

Двойката необича компромисите. В която и да е област. А това би било компромис. 

"Ако Майкъл Блумбърг не беше избран за кмет на Ню Йорк, проектът никога нямаше да се осъществи – продължава Кауфман, станал междувременно страстен поклонник на дуото. – За града щеше да бъде огромна загуба. Включително и икономическа.“

Кристо и Жан-Клод плащат само на кметството на Ню Йорк три милиона долара, за да имат на разположение парка за три месеца. Това разказва и Кристо в интервюто с Джермано Челант за каталога "Кристо и Жан-Клод – водни проекти“. Без да се брои приходът от посетителите – над четири милиона, които само за две седмици се стичат от цял свят в Сентръл Парк, въпреки че инсталацията е осъществена посред зимата, когато посещаемостта там обичайно пада стремглаво надолу. "Средногодишно в парка идват 30 милиона души, в онази година броят им скочи много“, продължава Кауфман. Той работи за "Организацията за опазване на Сентръл Парк“ от 1985 г., координира дейности и събития от всякакъв характер и мащаб, но въпреки това споделя, че никога не е виждал подобно нещо. 

"Инсталацията на "Портите“ започна на 1 декември 2004 г. и продължи без прекъсване до12 февруари 2005 г. – денят на откриването на проекта – спомня си той. – Работехме по 20–21 часа всеки ден, включително събота и неделя. По-точно от пет сутрин до един-два през нощта.“ Кауфман, разбира се, не е сам, а с целия си екип. Но най-вече там е екипът на Кристо и Жан-Клод. Артистичният тандем е на първа линия. "Всяка сутрин закусвахме точно в пет“, продължава Кауфман и си спомня постоянното присъствие и на Винс и Джонита Дейвънпорт, Джоузи Крафт, Джонатан Хенъри – племенникът на Жан-Клод – и Владимир Явашев – племенникът на Кристо, днес негова дясна ръка. 

В интерес на истината закуска се предлага на всички работници: общо 600, разделени на групи от осем. По-късно към тях се присъединяватдруги 300, чиито задачи са свързани с надзор, обслужване на посетителите, впоследствие и разглобяване на 7503-те порти. В официалния бюлетин за проекта четем следното: "На всички работници е платено, те имаха закуска и топла храна всеки ден“. Кауфман продължава: "За да не рискувам да закъснявам, се преместих в офисите на парка. Като си помисля само, че се ожених на 3 октомври същата година, по-малко от два месеца преди започването на работата. Съпругата ми наричаше "Портите“ "другата“. Не беше ентусиазирана от факта, че непрекъснато ме няма, но от самия проект – да. Знаеше, че няма да ми се падне друга подобна възможност, и ме подкрепяше напълно“. Неслучайно в деня на откриването, в присъствието на всички представители на властта, начело с Майкъл Блумбърг, който в 8,45 сутринта развива първите пет порти, като останалите ги следват подобно на домино, Кристо и Жан-Клод се спират и благодарят именно на Адам и съпругата му. 

"Прегърнаха ни и казаха "благодаря“ – спомня си Кауфман, който е останал силно впечатлен от този жест. Имаше стотици посетители, журналисти, фотографи, колекционери и приятели от цял свят. Ние стояхме настрана, но двамата се насочиха точно към нас. Беше наистина специален момент.“ И допълва: "Бяха изключителна двойка, две страни на един и същ медал. Той е по-затворен, съсредоточен върху изкуството, тя е харизматична, със силни лидерски качества, с усет към бизнеса. Но най-изключителното е, че и двамата бяха абсолютно "достъпни“ – на разположение винаги и на всички“.

Книгата може да откриете тук.

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още АвангАрт