Фройд и Vienna Noir

От древногръцката драма извежда тезата за "едиповия комплекс“; за Леонардо да Винчи, чието творчество разглежда, твърди, че перфекционизмът му пречи да изпита истинската любов; анализира пиесите на Шекспир; обяснява как Мойсей на Микеланджело обуздава гнева си; тълкува отделни произведения на Гьоте и Достоевски… Почти през целия си живот Зигмунд Фройд не спира да се занимава с творби на изкуството. Неговата психоанализа от своя страна оставя отпечатък върху сюрреализма и символизма. Изкуство – наука – изкуство. Напоследък обаче не толкова трудовете, колкото биографията на Фройд се оказва неизчерпаем източник на сюжети в киното и все повече режисьори посягат към нея.

През 2013 г. австрийският историк Роман Зандгрубер издава изследването си "Златно време за милионери. 929-те най-богати виенчани през 1910 г.“, в което пише, че Фройд, макар и често да се е оплаквал от липса на пари, изобщо не е беден. Никога не преглеждал безплатно, годишно е печелел към 100 000 крони, което не е никак малко за ония години. Зандгрубер споменава случай, в който Фройд се разправя с композитора Густав Малер за една хонорарна сметка. Епизодът става основа за австрийско-германската копродукция "Малер на кушетката“ (2010). Малер търси помощта на Фройд заради изневерите на доста по-младата си съпруга Алма. Година по-късно Дейвид Кроненбърг снима "Опасен метод“ – за връзката между Фройд (Виго Мортенсен) и Карл Густав Юнг (Майкъл Фасбендер), като помежду им застава тяхната прекрасна пациентка Сабине (Кийра Найтли). 2014 г. излезе "Продавачът на вестници и цигари“ – екранизация на едноименния бестселър на Роберт Зееталер, където Фройд (Бруно Ганц) е в последните години от живота си, уморен от пациентите и подгонен от засилващия се в страната национал-социализъм, останал напълно недраматичен насред задаващата се голяма историческа драма.

Макар и в изброените филми образът на Фройд да e пресъздаден с различна степен на художествена убедителност, между тях има нещо общо – героят не се отклонява от общоизвестната представа за него, само се добавят нови детайли.

Съвсем различно е в сериала "Фройд“, излъчван от "Нетфликс“. Който очаква да открие познатия достопочтен възрастен доктор, ще бъде разочарован. Тук героят е млад, неизвестен, все още неоформен като учен, в известен смисъл хипстър на своето време (макар понятието да влиза в употреба към 40 години по-късно). 30-годишният Фройд току-що се е завърнал от Франция, увлича се по използването на хипнозата в медицината, бори се за признанието на виенското лекарство общество, но се случва да е по-често отхвърлен, отколкото да срещне одобрение. Героят от сериала е почти връстник на режисьора на Марвин Крен.

Роденият във Виена през 1980 г. Марвин Крен е познат на почитателите на жанровото кино. Дебютира с филм на ужасите, вторият му пълнометражен филм "Кървав глетчер“ (2014) е също хорър, обиколил доста фестивали, получил не малко награди. Крен снима няколко епизода от поредицата на АРД "На местопрестъплението“, също така първия сезон от криминалния сериал "4 Blocks“, разказващ за арабските кланове в Берлин. Визитка, която показва, че интересите на младия режисьор са насочени към точно определена област. "Фройд“ не прави изключение и макар че заглавието е името на прочутия доктор, сериалът се занимава колкото със Зигмунд Фройд, толкова и с Виена от края на XIX век.

Но и тук Крен прави крачка встрани от традиционното. Това не е Виена с музиката, градините с рози и Хофбург, а Виена с тъмните канали, плъховете в тях, бедността по мрачните нощни улици.

"С "Фройд“ исках да разкажа за подсъзнанието на града, за топографията на изтикваното в дъното, за душата на Виена, разпъната между костите на бедняците-мъртъвци и имперското високомерие“ – казва Крен в интервю за "Шпигел“. Виена (по-голямата част от снимките са правени в Прага) сякаш е разделена на две половини: в горната си е обитавана от благородниците, измъчвани от техните неврози, а долната е на разположение на т.нар. лумпенпролетариат. Между двете се движи Фройд, който е забъркан в разплитането на мистериозен криминален случай.

"Фройд е искал светът да го запомни такъв, какъвто той сам му се е представил – възрастен, сериозен, с пура в ръка, съсредоточил поглед във фотоапарата. Сам се е превърнал в марка на себе си. Тъй като е унищожил всички снимки от по-ранните си години, всъщност ни е дал свободата за широка интерпретация на началото на кариерата му – обяснява Марвин Крен. – Въпреки това ние останахме верни на биографията му. Дълго проучвахме къде е живял, кого е обичал, как се е чувствал като млад еврейски лекар във Виена във време, в което антисемитизмът набира сили.“

И така, филмовият екип стига до малко известния факт, че първият виенски кабинет на Фройд се намира в т.нар. "Зюнхаус“ – неоготическа сграда на Ринга, построена с цел отдаване под наем на отделни апартаменти. На това място се е намирал театър, в който по време на представление избухва пожар и всичките 400 зрители вътре, изгарят. Телата им не могат да бъдат идентифицирани, прахът им е поставен в общ почетен гроб. Пожарът в театъра разтърсва виенското общество, пожарната е реорганизирана, създава се Спасително дружество, по заповед на самия император сградата е съборена. Но лошата слава на мястото остава, а новопостроената бива кръстена Зюнхаус (къщата на възмездието). Тръгва мълвата, че вътре има призраци и затова никой не иска да живее в нея. С изключение на един – Зигмунд Фройд. Този исторически факт, естествено, е добре дошъл за сериал с криминална интрига и съответно къщата, в която се е настанил младият учен, се превръща във важен детайл от атмосферата на филма.

По-голяма волност Марвин Крен си позволява при използването на историческите личности като герои. В сериала Фройд и писателят Артур Шницлер (автор на пиесата "Хоровод“ и на новелата "Просъници“, по която Стенли Кубрик снима "Широко затворени очи“) са приятели. В действителност те бегло се познават, има запазени доказателства само за една обща вечеря, няма свидетелства за други срещи. Крен обаче открива у двамата духовна близост, която му дава право да вкара в сюжета линия с приятелството им.

Често виждаме младия Фройд да преодолява кризите си с помощта на шишенце кокаин. Ето и обяснението на Марвин Крен: "Вече почти няма криминален сериал, в който главният герой да не употребява дрога. За мен това е клише за жанра. Но от друга страна факт от биографията на Фройд. Постарахме се да подходим изобретателно, така че той не смърка, а го пие разтворен – и то в прецизно определени дози. Записва си количество, което сам си предписва, като че ли това е експеримент, който провежда сам със себе си, за да разбере как точно му действа наркотикът. Но по онова време на кокаина се е гледало не толкова като на наркотик, повече като на лекарство. Фройд го взима, защото е смятал, че ще му помогне да стане по-добър учен. В ранните си години той е крайно амбициозен, затова в търсене на признание не може без дрогата.“

Марвин Крен е доволен от работата си с 36-годишния актьор Роберт Финстер в ролята на Фройд. Предложението да бъде нает точно той идва от майката на Крен, която също е актриса. Гледала го в постановка в малък провинциален театър, след което се обадила на сина си със съобщението "Той е!“ Кастинг-директорът на продукцията, който отначало иска по-известен актьор, накрая признава, че усетът на опитната актриса не я е подлъгал. "Беше ми страшно важно актьорът да е австриец, макар че търсих изпълнител и извън страната. Също така исках да разполагам с него още във фазата на подготовка, да прекарваме възможно най-много време заедно и така в контакт един с друг да създадем образа – обяснява в интервю Крен. – Роберт Финстер излъчва нещо опасно и саморазрушително, така характерно за Фройд, затова мисля, че пасна перфектно. В нашата интерпретация Фройд схваща подсъзнателното като някакво опасно място. Той влиза вътре в него, там търси своето вдъхновение. Съответно и ние намерихме във Vienna Noir визуализация на неговите мисли, чувства и надежди.“

Преди снимки двамата с Финстер се затварят и репетират отделни сцени, докато стигнат до вариант, готов за представяне пред останалите от екипа. В процеса на репетиции се правят и съществени промени. Така например по сценарий в една от сериите омазан с кръв оперен певец изпълнява ария от операта на Щраус "Цигански барон“. Крен и Финстер обаче откриват, че в годината на филмовото действие във Виена се играе операта "Вампирът“ от Хайнрих Машнер. "Веднага променихме всичко. Тази ария точно отразява идеята, че душата ни е обладана от чудовища. Обичам сцената, защото в нея става ясно, че Фройд, докато наблюдава оперния певец, осъзнава своята тъмна страна. Освен това в сцената има скрит цитат от филма "Шофьор на такси“. Роберт Финстер прави същите движения с пръстите, както когато Роберт де Ниро гледа порно в едно кино.“

В сериала Фройд е далече от психоанализата, с която в следващите години ще се прочуе. Все още залага на хипнозата. Преди начало на снимки Марвин Крен също се подлага на хипноза. "Според мен отсъствах само няколко секунди, но хипнотизаторът ми каза, че сънят ми е продължил цели десет минути. Освен това натърти, че имам нужда от специална психотерапия.“ Но вместо да се остави в ръцете на психоаналитика, режисьорът снима сериала "Фройд“.