Обратно на червения килим в Кан

Най-запомнящите се издания от края на Втората световна война до върха на фестивала през 2009 г.

Май е специално време от годината за всички любители на киното по света. Тогава малцината привилегировани се събират за едно величествено рандеву на булевард "Кроазет" в Кан. Честта да разбереш за най-добрите филми на годината, преди да са замаскирани от рекламния блясък, е голяма.

За съжаление, тазгодишният фестивал, официално насрочен за периода 12-23 май, няма да се проведе както обикновено, поради продължаващата криза с коронавируса. Преди дни бе обявено, че официалната селекция от филми ще се прожектира по време на есенните фестивали като този във Венеция. Межувременно всички паралелни раздели като Двуседмичника на режисьорите и Седмицата на критиката са закрити. На фона и на други анулирани фестивали, затворени кина и спряно производство, пандемията от Covid-19 успя да парализира филмовата индустрия. Културна катастрофа с огромен мащаб, като се има предвид успеха на последното издание на фестивала, което за пореден път доказа защо Кан се счита за барометър на качествено кино.

Едни от най-обичаните филми за 2019 г. започнаха своя път именно там - Beanpole, Bacurau, Изгубих тялото си, Невидим живот, Имало едно време в Холивуд, Болка и величие, Портрет на момиче в пламъци, Фарът, и най-вече, спечелилият след това Оскар - Паразит.

Днес, връщайки стрелките назад, пътуваме обратно във времето и отправяме поглед към все така изключителни филми от различните години на фестивала.

Краят на войната и зараждането на фестивала

Акценти | Красавицата и звяра (Жан Кокто), Кратка среща (Дейвид Лийн), Гаслайт (Джордж Кюкор), Гилда (Чарлз Видор), Изгубеният уикенд (Били Уайлдър), Небезизвестните (Алфред Хичкок), Рим - открит град (Роберто Роселини)

Предложено като алтернатива на филмовия фестивал във Венеция (политизиран от Мусолини), първото издание в Кан официално трябва да се проведе през 1939 г. Човекът, дал ни киното - Луи Люмиер, е избран за негов президент. Компания Метро-Голдуин-Майер проправя път през океана на всички холивудски звезди. На булевард "Кроазет" пристигат имена като Кари Грант, Дъглас Феърбанкс Джуниър, Джеймс Кагни, Мей Уест, Норма Шиърър, Спенсър Трейси и много други. Обаче Германия нахлува в Полша и на всички им се налага да закупят билети за обратно връщане. Светът трябва да изчака, докато приключи войната, за да се наслади на това, което Кан ще поднесе, а то наистина не е малко. 

Алфред Хичкок покачва адреналина и ускорява пулса на всички с филма си Небезизвестните. След Двойна застраховка е ред на Били Уайлдър и филма му Изгубеният уикенд, който демонстрира мрачното лице на алкохолизма. Дейвид Лийн сервира просълзяващия романс на годината - Кратка среща. Италианският неореализъм започва да се заформя благодарение на лентата на Роберто Роселини Рим - открит град. Жан Кокто успява да създаде анти-Дисни вариант на Красавицата и звяра, където сюрреалистичното и реалистичното, грозното и красивото се обединяват в една магическа измислица. От 44 прожектирани филма, 11 (един са всяка държава-участник) са наградени с голямата награда Гран При (сега наречена Златна палма) по дипломатични причини. Това включва и единствената Златна палма във вид на корона за Индия (до момента) и филма на Читън Ананд, Градът там долу. 

Красавицата и звяра

Все пак цялостният процес не минава съвсем гладко. Филмовите ленти на Небезизвестните се разменят и прожекцията започва с финала вместо с началото, а междувременно Тримата мускетари на Джордж Сидни се прожектира наопаки. Усеща се и нарастващото напрежение от началото на Студената война. Русия обвинява САЩ за всеки технически проблем; и така Щатите саботират всички партита от последната минута, които са насрочени по същото време, когато и холивудските филми. 

Въпреки обърканите ленти, прожекциите наопаки, скандалите, обвързани със Студената война и утешителните награди, встъпителното издание доказва, че нещата могат единствено да се подобряват. След Втората Световна война Кан 1946 помага на Франция да възобнови статуса си на европейска икономическа сила, като засилва и културното ѝ влияние в световен мащаб - поне що се отнася до киното. 

Блясък и още блясък

Акценти | Балада за войника (Григорий Чухрай), Сладък живот (Федерико Фелини), Приключението (Микеланджело Антониони), Изворът на девственицата (Ингмар Бергман), Момичето (Луис Бунюел)

В рамките на десетилетие, Кан задава стандартите на останалите фестивали. Независимо дали ще го наречете храм на киното или бляскав панаир на суетата, той започва да привлича едни от най-добрите създатели на филми в света. Превръща се и в новото сборно място за златната епоха на италианското кино, тъй като там са прожектирани и две силно чакани заглавия - Сладък живот на Фелини и Приключението на Антониони. Разбира се, не липсват и скандали.

Сладък живот (Федерико Фелини)

Сладък живот и Приключението разединяват критиците и публиката, предизвиквайки едновременно адмирации и ненавист. В крайна сметка първият печели Златната палма, а вторият Наградата на журито. За голяма част от публиката Сладък живот е прекалено дълъг филм, имащ за цел да възмути добрия вкус на зрителите, които не се впечатляват и от динамичното и абстрактно повествование на Приключението. Освиркването в залата било толкова  ожесточено, че актрисата в главната роля Моника Вити напуснала прожекцията, обляна в сълзи.

Кан се превръща в сцена на блясък, партита, фотосесии и армия от папараци, която следва плътно звездите. Със Сладък живот Фелини обобщава надеждата и отчаянието, красотата и грозотата на повърхностния живот на известните. Преди Ела и виж и Иваново детство, Григорий Чухрай пък поднася на публиката не по-малко лирично съзерцание на войната с филма Балада за войника. На фестивала са прожектирани също и Суята на Бимал Рой и Бен Хур на Уилям Уайлър. (отпаднали от състезателната програма)

С утвърдения предишната година филмов пазар, Кан се подготвя да стане основен глобален филмов пазар, какъвто е известен и до днес, давайки възможност на професионалистите да си стиснат ръката с най-добрите в бизнеса.

Криминале поставя американските инди филми на световната карта на киното 

Акцент | Екзотика (Атом Егоян), Генерално пълномощно (братята Коен), Криминале (Куентин Тарантино), Три цвята: Червено (Кшищоф Кешловски), През маслиновите дървета (Аббас Киаростами), Да живееш (Джан Имоу)

Криминале (Куентин Тарантино)

Кан 1994 винаги ще се помни като годината, когато Криминале на Куентин Тарантино спечелва Златната палма, благодарение на президента на журито - Клинт Истууд. Лентата успява да победи фаворити като последната продукция на Кешловски - Три цвята: Червено, Скъпо дневниче на Нани Морети, който е силно подкрепен от вицепрезидента на журито - Катрин Деньов. Спечелилите през 1989 г. Секс, лъжи и видео и Криминале от 1994 г. получават признание, фундаментално за цялото американското независимо кино. Така започва трайната любовна афера на Тарантино с Кан, като 10 години по-късно той се завръща в ролята на президент, а още три негови филма се състезават за Златната палма - Бибрутално 1: Разходка смърт (2007), Гадни копелета (2009), Имало едно време в Холивуд (2019).

Изданието предлага изключително богата програма в различните раздели. Селекцията Особен поглед, която официално е създадена през 1978 година, обръща внимание на нетипични филми като Студената вода на Оливие Асеас, Надолу към Земята на Педро Коста, Не мога да спя на Клер Дени. Паралелните секции допринасят за мащаба и еклектиката на фестивала. Седмицата на критиците включва Чиновници на Кевин Смит, а Двуседмичника на режисьора препоръчителни филми - Погрижете се за вашия шал, Татяна на Аки Каурисмеки, Съставките на живота, Анг Лий, 71 Фрагменти от хронологията на шанса, Майкъл Ханеке и Кралицата на бандитите на Шекар Капур. Извън конкурсната програма е прожектирана и забавната абсурдна сатира на Джон Уотърс - Серийна майка. 

Кулминацията на еклектизма

Акценти | Златна палма  Антихрист (Ларс фон Триер), Предсказател (Жак Одиар), Брайт стар (Джейн Кампион), Прекършени прегръдки (Педро Алмодовар), Влез в празнотата (Гаспар Ное), Лице (Тсай Минг-Лиан), Аквариум (Андреа Арнолд), Гадни копилета (Куентин Тарантино), Жажда(Пак Чхан Ук), Времето, което остава( Елиа Сюлейман), Дивата трева (Ален Рене), Винсър (Марко Белокио), Отмъщение (Джони То), Бялата лента (Михаел Ханеке)

Особен поглед: Кучешки зъб (Йоргос Лантимос), Баща на моите деца (Миа-Хансен Лиове), Майката (Бонг Джун Хо)

Извънконкурсни: Отведи ме в ада (Сам Райни), В небето на Пиксар(Пийт Доктър) 

Андреа Арнолд, Бонг Джун Хо, Джейн Кампион, Гаспар Ное, Ларс фон Триер, Пак Чхан Ук, Куентин Тарантино, Михаел Ханеке, Педро Алмодовар, Йоргос Лантимос и други. Фестивална програма, която няма как да бъде пропусната. Между голяма част от журито възникват конфликти. Президентът Изабел Юпер и Джеймс Грей спорят за предишния фаворит Антихрист, като накрая стигат до компромис с продукцията Бялата лента.

Кучешки зъб (Йоргос Лантимос)

Изданието през 2009 е пример и за това как Кан е уникален случай за малко известни кино създатели да представят филмите си на широката публика. Трудно е да си представим дали всички щяхме да се вълнуваме за Лантимос и странната гръцка вълна, ако Кучешки зъб не бе спечелил наградата на Особен поглед. Същото се отнася и за Миа-Хансен Лиове. Няма нищо учудващо във факта, че режисьорите и продуцентите организират плана си на производство така, че да представят новите си филми в Кан. 

Кан 2020 може би щеше да е равнопоставен на изданието от 2019, ако не и на 2009 с програма, която вероятно щеше да включва Анет (Леос Каракс), Остров Бергман (Миа-Хансен Лиове), Френският диспечер на свободата (Уес Андерсън), Снощи в Сохо (Едгар Райт), Мемория (Apichatpong Weerasethakul), Мона Лиза и кървавата луна (Ана Лили Амипур), Полуостров (Йеон Санг-хоу), Душа на Пиксар (Пийт Доктър), Тенет (Кристофър Нолан) и много други. Ще научим повече, когато Тиери Фремо - директорът на Кан, направи изявление за селекцията през юни.

Въпреки липсата на физическо или онлайн издание на фестивала в тези странни времена, е утеха просто да си представим "какво би станало ако...".

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още АвангАрт