Лицето на един скандал

Истории за обложките на албуми, които възмутиха света.

Обложката на албум е произведение на изкуството сама по себе си. Но нейната основна цел е да бъде допълнение към музиката. Не какво да е допълнение, а лице на продукта. И днес, но най-вече в годините, когато единственият начин да чуеш един албум е бил да си го купиш, обложката има важната задача да заинтригува визуално евентуалния слушател/купувач.

Постигането на тези две условия - да привлича вниманието и да съответства на музикалното съдържание, не е лесно. В старанието си да изпълнят задачата, някои артисти прекрачват границата на общоприетото. Част от тях с неща, които в наши дни изглеждат комично, други - с решения, които ни карат да се чувстваме неудобно и днес. Това са историите на няколко цензурирани обложки.

Клозетна естетика

Живеем във времена, в които снимките в санитарни възли са важна част от любителската Фейсбук фотография. Затова вероятно ще ви се стори странно, че навремето изображения на тоалетни чинии са предизвиквали смут сред аудиторията в САЩ. 

Първи това научава вокалният квартет The Mamas and the Papas. Издаденият през 1966 г. дебютен албум "If You Can Believe Your Eyes and Ears" отваря вратите на успеха за формацията, но обложката му претърпява няколко корекции. В оригинал на нея се вижда групата, събрана натясно в празна вана. Вдясно е разположена тоалетна чиния, допълваща интериора на банята, в която е заснет кадърът.

Първият тираж на албума излиза в такъв вид, а днес копията от него имат колекционерска стойност. След брожения от страна на разпространители и купувачи изображението е променено - първо чрез закриване на "неприличната" санитария с надпис, а по-късно и чрез изрязване и рамкиране само на частта от снимката, показваща членовете на групата. 

Сходни затруднения, две години по-късно, срещат и The Rolling Stones. Първоначалният облик на "Beggars Banquet" се състои от изображение на публична тоалетна с компромисна хигиена и надписи по стените. "Decca Records" обаче не одобряват това предложение и албумът е представен със семпла обложка, наподобяваща покана за официално събитие. На по-късен етап, при преиздания, Stones все пак използват отхвърлената корица.

Малки жени

И ако дотук описаните случаи са по-скоро комични, то сега навлизаме в доста по-сериозна и дискусионна сфера - обложки с разголени непълнолетни момичета. Разбира се, не става дума за извращения, а за изображения с артистична идея. Доколко приемлива - преценете сами. 

През 1969 г. Blind Faith, супергрупа с участието на бившите членове на Cream Ерик Клептън и Джинджър Бейкър, се готви да издаде дебютния си албум. Върху обложката на музикалната творба работи фотографът Боб Сийдмън. Авторът стига до идеята за изображение, събиращо в себе си технологичния прогрес на човека и неговата първоначална непорочност. Решено е за творбата да се използва статуетка, наподобяваща космически кораб, поставена в ръцете на разсъблечено момиче в ранна тийнейджърска възраст. 

 

Подходящият модел Сийдмън среща в лондонското метро. Той се запознава с 12-годишната Сула Гошен и я кани, в случай, че и родителите й са съгласни, да позира за обложката на новия албум. При последвалата среща със семейството, девойката отклонява поканата. Нейното място заема 11-годишната й сестра Мариора, която е увековечена в противоречивия кадър. 

Странно, но в онези времена изображението не поражда лавинообразната полемика, която нещо подобно би предизвикало днес. Все пак, дали заради възрастта на модела или поради цялостната "непоносимост" към голотата, по-консервативният пазар в САЩ налага да бъде отпечатана алтернативна, благоприлична обложка със снимка на групата. 

Седем години по-късно Scorpions шокират аудиторията с корицата на албума "Virgin Killer". На нея се вижда голо десетгодишно момиче, запечатано в далеч по-провокативен кадър от онзи, използван от Blind Faith.

В интервюта, давани през годините, членове на бандата споделят, че неприличното изображение е било избрано по настояване на издателите от “RCA Records”, за да бъде потърсен скандалът като част от рекламна кампания. И макар едноименната песен да носи философското послание, че човешкият живот и съзряването убиват невинността ни, заглавието е разчетено по-директно от авторите на обложката - дизайнерът Щефан Бьоле и фотографът Михаел фон Гимбут.

В разговор от 2008 г. последният разказва, че фотосесията е протекла спокойно, в присъствието още на неговата съпруга, майката и сестрата на заснетото дете и три асистентки. Китаристът Рудолф Шенкер пък твърди, че при среща, състояла се 15 години по-късно, жената от корицата е споделила, че не изпитва неудобство от участието си. На различно мнение са хората в редица държави, в които плочата се продава обвита в черна опаковка. Издадени са и тиражи на албума, в които възмутителният кадър е заменен със снимка на групата. 

През 2008 г. “Virgin Killer” влиза в новините, след като Internet Watch Foundation добавя в черния си списък страницата в Уикипедия, посветена на албума. Действията на английската организация, бореща се с различни форми на сексуално насилие в мрежата, довеждат до блокиране на конкретната статия, както и до невъзможност онлайн енциклопедията да бъде отваряна и редактирана от множество потребители във Великобритания. Впоследствие, след изясняване на ситуацията и с оглед нарасналия покрай казуса интерес към изображението, решението е преразгледано. 

Вятърът на провокацията

“Virgin Killer” обаче не е първото, нито последното визуално прегрешение на Scorpions. Мнозина свързват изпълнителите на "Wind of Change" именно с техните балади, но немските рок ветерани имат и далеч по-необуздани песни, а и богата колекция неприлични обложки. 

През 1975 г. албумът “In Trance” излиза с корица, на която е заснета жена с изложен на показ бюст, приведена в предизвикателна поза над китара. В някои от следващите тиражи кадърът е обработен така, че да бъдат прикрити гърдите на модела. Меко казано стъписваща е визията на излезлия четири години по-късно “Lovedrive”. На обложката, създадена от прочутия Сторм Торгерсон, се виждат мъж и жена на задната седалка на лимузина. И тук жената е с разголена гръд, но с разтягаща се от нея дъвка, водеща до ръката на мъжа. Тази корица не стига до много от магазините за плочи в САЩ, където е заменена с изображение на скорпион.

 

Провокациите на Scorpions продължават и в годините нататък - далеч по-безобидният откъм визия “Love at First Sting” от 1984 г. излиза и в автентичен, и в цензуриран вид в Щатите. Същото се повтаря през 1996-та с албума “Pure Instinct”, чийто оригинален артуърк съдържа голи мъж, жена и деца, заели мястото на животни в зоопарк. Година по-късно индустрията в САЩ не пожалва и компилацията "Deadly Sting", на чиято обложка е показана жена без дрехи сред стотици скорпиони. За нуждите на част от местния пазар жената е премахната от изображението. 

Извън голотата Scorpions имат още една забранена обложка -  на корицата на "Taken By Force" се виждат деца, играещи си с пистолети на военно гробище. Кадърът, осъждащ бойните действия, е сметнат за обиден и е сменен в редица държави, сред които Франция, Германия и Гърция.

Бръмбари в главата 

Да създадеш истински добре планиран скандал през 2020-та не е проста задача. Шок-рок икони като Алис Купър и Мерилин Менсън успешно развиха всяването на страх, отвращение и изненада като изразни средства. Поп звезди като Лейди Гага също създават шум около себе си с ексцентрични решения, като рокля от месо, например.

На фона на нещата, на които сме ставали свидетели в XXI век, следващият случай изглежда наивно. Но трябва да отбележим, че действието се развива през далечната 1966 г. Главни герои са The Beatles, група, смутила по-възрастните поколения с вида и поведението си още при своята поява, а в конкретния случай с т.нар. "касапска корица".

Всичко започва в края на март, няколко седмици след излизането на интервю, в което Джон Ленън обявява Beatles за "по-популярни от Исус". През юли, достигайки до ушите на хората в САЩ, тези думи ще разпалят скандали, протести и демонстрации. Но през пролетта всичко е спокойно и групата влиза в студиото на фотографа Робърт Уитакър. 

Отегчени от обичайните сесии, музикантите приемат творческите идеи на човека зад камерата, желаещ да създаде с тяхна помощ фото-триптихът "Сомнамбулско прилючение". Идеята на Уитакър, разтревожен от степента, в която някои почитатели идолизират Beatles, е да заснеме групата в ексцентрични сцени, които впоследствие да бъдат обработени и композирани като икона от три части. Всичко това с цел да се покаже, че всъщност ливърпулци са хора от плът и кръв като всички останали.  

 

Композицията така и не бива завършена, но едно от изображенията в нея е използвано за корица на албум, който днес е колекционерска рядкост. На снимката виждаме музикантите, облечени в бели престилки, покрити с късове сурово месо и части от телата на бебета кукли. С този налудничав кадър излиза "Yesterday And Today", компилация за американския пазар, събрала песни от няколко албума на формацията. 

Въпреки че Робърт Уитакър нееднократно е обяснявал идеята, стояща зад серията фотоси, феновете на ливърпулската четворка имат свои предположения защо музикантите са предложили точно това изображение за лице на “Yesterday And Today”. Мнозина вярват, че снимката е избрана от легендарния квартет в знак на протест. По това време издателите в САЩ редовно си позволяват да прекрояват албуми на групата по свое виждане  - променяйки реда на песните и предлагайки на музикалния пазар всевъзможни компилации, представяни като редови албуми. Коментари по темата на Джон Ленън и Пол Маккартни пък дават тежест на твърдението, че обложката е израз на неодобрение към Виетнамската война.

Харисън, Маккартни, Ленън и продуцентът Джордж Мартин в студио - снимка от периода 1965-66 г.

 

През юни 1966, сред представители на медиите и музикалния бизнес, започва разпространението на "Yesterday And Today" в Северна Америка. Скоро към издателите започват да валят оплаквания заради визията. Всички останали екземпляри от първия тираж са изтеглени от дистрибуторската мрежа. Преди официалното излизане на плочата, обложката й е сменена със снимка на групата, позираща около отворен сандък. Част от оригиналните копия са унищожени, а върху други е отпечатано новото изображение.

В разгара на тази полемика, в защита на първоначалното решение се изказват Ленън и Маккартни. В книгата "The Beatles Anthology" от 2000 г. обаче Джордж Харисън отчита избора на смущаващия кадър като глупав ход. На подобно мнение е и менторът на квартета Джордж Мартин, заявил, че обложката става повод за първото сериозно разногласие между него и “невероятната четворка”. 

Рядкостта на албума в оригиналния му вид обаче го превръща в "Свещен Граал" за колекционерите - през 2016 г. неразопаковано копие на плочата, заедно с писмо от компанията-издател, се продава на търг за 125.000 щ.д. 

В клуба на забранените 

Разбира се, историята познава още редица примери за обложки, претърпели промени под натиска на общественото възмущение. Сред най-често споменаваните е “Appetite For Destruction” на Guns N' Roses. Оригиналната корица на албума показва сюрреалистична картина на робо-изнасилвач, заловен на местопрестъплението, в близост до поруганата си жертва. Бурното недоволство на разпространителите обаче налага изображението да бъде заменено със стилизиран портрет на групата - музикантите са изрисувани като черепи върху кръст, картина, която и до днес фронтменът Аксел Роуз носи татуирана на дясната си ръка. 

Година по-късно "най-опасната група в света" отново скандализира с обложка - върху корицата на “G N' R Lies”, оформена като заглавна страница на таблоид, се четат две заглавия, впоследствие премахнати заради обвинения в мизогиния - "Дами, добре дошли в тъмните векове" и "Да биеш жена си е практика на 10 000 години". 

През 1997 г. други рок легенди, Aerosmith, са принудени да променят корицата на албума "Nine Lives". Първоначално за нея е избрана рисунка на създание с човешко тяло и котешка глава. Сцената напомня религиозна картина от индуизма - борбата на Кришна със злото създание Калия. След протести на поклонници издателите от “Columbia Records” поднасят извинения, а за следващите тиражи е използвано изображение на човекоподобен котарак, завързан за колело на ножехвъргач.

В “клуба на забранените” попада и Джими Хендрикс - през 1968-ма една от обложките на "Electric Ladyland" е посрещната с недоволство от определени разпространители заради голите жени, показани на нея.

Кадърът е заснет от Дейвид Монтгомъри

Това са само част от случаите, в които дадена обложка е била цензурирана, защото разгневява, шокира или обижда някого. Неминуемо, различните гледни точки създават подобни конфликти. Но една справедлива закономерност остава непроменима  - смисленото изкуство намира път към хората и място в историята, независимо от заобикалящите го пречки и нелепости.

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още АвангАрт