Алисия Викандер в поетичен трилър по Netflix, който не бива да пропускате

В “Earthquake Bird” актрисата прави една от най-добрите си роли.

Алисия Викандер е една от най-интересните актриси днес. Шведката познаваме и обичаме от “Момичето от Дания”, “Треска за лалета”, “Ex-Machina” и още… В дни на изолация всички се обръщаме към книгите, както и онлайн платформите Netflix и HBO GO. Днес ви препоръчваме да видите една от най-добрите роли на Викандер в Earthquake Bird, който можете да откриете в Netflix.

Earthquake Bird (2019 г.) е дело на режисьора Уош Уестморленд, за когото усилено се говореше покрай “Все още Алис” и “Колет”. В края на 2019 г. поднесе на света естетически издържан психологически трилър с участието на Алисия Викандер и Ноаки Кобаяши. Филмът е екранен прочит на романа на Сузана Джоунс и пренася зрителите в Токио в края на 80-те години. Историята на пръв поглед е много семпла и добре позната - любовен триъгълник, който води до бясна ревност, убийства и непосилно напрежение. Различното в този филм е изграждането на главния персонаж, а именно преводачката Луси, изиграна от Алисия Викандер. 

Когато Алисия прочита сценария и книгата, веднага се влюбва в проекта. В свое интервю споделя, че за нея най-интересното е, че до последно зрителя остава със смесени и объркани чувства относно героинята Луси. Със сигурност подобен образ е изключително труден за изграждане. Защо? Защото Викандер трябва да изразява всичко с очи, поглед, мимики. Голяма част от мистерията и тягата в сюжета са затворени в характера и личната история на героинята. За зрителя е трудно да прецени дали може да й се довери или не. Дали е добър човек или не. И до последно има колебание.

Първоначално Луси дава вид на студена и хладнокръвна жена, която очевидно е психически нестабилна, но колкото повече се разтваря миналото й, толкова по-ясно става, че на раменете си носи тежко бреме, което й пречи да изплува на повърхността. Другото предизвикателство за чаровната шведска актриса е това, че приблизително 20% от диалозите, които води, са на японски, но тя признава, че се е забавлявала изключително много. Със сигурност това е една от най-добрите й роли и превъплъщението й “изнася” целия филм. Уестморленд се спира и на очарователните Наоки Кобаяши и Райли Коул. 

Кобаяши влиза в образа на пленителен любител фотограф, който обича да улавя любимите си. С апарата си запечатва завинаги техните лица, погледи, души. Като всеки един човек обаче, той също има своите тайни. В този случай неговите са затворени в шкаф, пълен с фотографии, прилежно селектирани по папки. И в тези папки се крият някои наистина плашещи истини за миналото и настоящето, които той така ревниво пази. Коул пък се заема с образа на една невинна, весела и ентусиазирана млада дама, която пристига в Токио и неволно се превръща в третото колело. Без да знае в какво се забърква, тя се наслаждава на компанията на двойката.

Уош Уестморленд представя един наистина естетически изпипан психологически трилър, който носи поезия във всеки кадър, доставя удоволствие на всички любители на киното и дори и за миг не влиза в клишето за трилърите, а действително предлага непредвидими обрати и задава много важни въпроси, редом с които прави дисекция на човешката емоционалност и психика. 

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още АвангАрт