Любов по време на Covid-19

Време е за кино у дома и по-специално за „Перфектно чувство“, Ева Грийн и Юън Макгрегър.

Covid-19 затвори кината и театрите. Изпразни рафтовете в магазините. Накара хората да се презапасяват, да треперят, да си мият ръцете, сякаш от това зависи световният мир, да тичат в аптеките за имуностимултори и маски. Всъщност страхът направи всичко това. Истерията и паниката говорят за едно. Искаме да останем тук и да поживеем още малко. 

Защото колкото и да не харесваме понеделниците, заплатите, пътищата, съдбата, управлението и т.н., толкова обичаме вечерите със залезите, питиетата, разговорите с приятелите, допира до голямата любов или надеждата, че тя ще се появи. Невинаги харесваме живота си, но не сме готови той да свърши утре. 

Страхът от края няма как да не ни върне към шедьовъра на Дейвид Макензи Перфектно чувство (Perfect Sense) с участието на Ева Грийн и Юън Макгрегър. Двамата се срещат и влюбват във време, в което страшен вирус поразява света и хората бавно започват да губят сетивата и рецепторите си. Много неподходящ момент за любов. Изглежда някак несериозно. Светът се срива, хората спират да чувстват вкуса на храната, вървят към смъртта, ослепяват, тънат в тишина, а тези двамата са чисто голи под чаршафите и се обичат. Именно това обаче е най-подходящото време за любов. Когато всички ги е страх, когато улиците са празни, когато се плашиш, че може да няма утре, пък така силно искаш да го има, за да целунеш човека, когото обичаш и да се събудиш отново до него.

Филмът нежно, красиво и почти поетично ни припомня най-важното. Обичането. Заети сме, но никога няма да станем по-свободни. Неподходящ момент е, но може по-подходящ да не дойде. Страшно е да скочиш, но има само един начин да разбереш какво ще стане, ако направиш крачката. Перфектно чувство неслучайно е абсолютният хит на Sundance Festival през 2011 година, а днес е по-актуален от всякога. Спираш да усещаш вкуса на храната и слагаш повече подправки. Губиш гласа си, обаче учиш езика на глухонемите. Не чуваш. Плашиш се и се заключваш вкъщи. Защо? Така ли ще посрещнеш края на света?

Перфектното чувство не е сетиво, не можеш да го видиш, нито докоснеш или отнемеш. Можеш само да му се отдадеш в малкото време, което ти остава. Или ти остава много? Няма как да знаеш. 

Затова, докато не отворят отново театрите и кината, можем да останем под завивките, без нито една дреха. Без маски и без имуностимуланти. Съвсем голи, заедно с онзи човек, за когото бихме отделили време, дори и в деня на апокалипсиса. Онзи човек, с когото бихме споделили всичката храна и вино, макар да не чувстваме вкуса. Прекарвайте време с хората, заради които бихте искали да научите езика на глухонемите, само за да продължите да си говорите. И танцувайте с тях, без значение дали чувате музика или не. Без значение дали владеете движенията на танца или се настъпвате. Без значение дали ви говорят за Covid-19. Правете като Ева Грийн и Юън Макгрегър и живейте по Макензи.

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още АвангАрт