Кристиан Болтански – памет на забравата

„Eдин тип, който се е опитал да говори с китовете, за да ги попита за тайната на Вселената.”

Любомира Игнатова

Един от големите въпроси, които ме интригуват от самото начало, е парадоксът между значимостта на всяко човешко същество и същевременно неговата крехкост. Как и възможно ли е да запазим всичко това, което остава от нас и след нас.

До 16 март 2020, името на Кристиан Болтански е голямото събитие на Mузея за Съвременно изкуство “Помпиду” в Париж. 35 години след първата си самостоятелна изложба на същото място, един от най-големите днешни френски артисти се завръща с обширна ретроспектива. Подбрани 50 инсталации, скулптури, снимки и експериментални видеа проследяват основните теми, скъпи на артиста, а именно: тънката граница между присъствие и отсъствие, време, памет, художествена истина и еврейско наследство; трансцендентално измерение на природата.

Художник, скулптор, режисьор, етнолог, Кристиан Болтански вълнува заради способността да поетизира крехкостта на човешкия живот, разглеждайки го в неговата най-потресаваща анонимност. В продължение на половин век, той обсесивно се взира в човечеството, филтрирайки до безкрай двузначността на единицата Човек – едновременно заменим и уникален. Болтански спряга този числен и смислен парадокс и мултиплицира метафори – емоционални асансьори между "малката”, индивидуална памет, обречена на забрава и "голямата”, историческа памет, запечатана в книгите. 

Départ, 2015

Колекционер на анонимни спомени, Болтански архивира количества снимки на починали хора, призовава призраци, акумулирайки изхвърлени вещи и дрехи, създава смущаващи ефимерни склуптури, които ни отвеждат към миналото му, реално или измислено, драматично или комично, препращайки ни към нещо много лично, но и към колективната ни памет.

"Мисля, че всеки артист е белязан от някаква травма в живота си. Изпитвам огромно възхищение от работата на Луиз Буржоа - в нея травмата е връзката й с баща й. В моя случай, най-вероятно разковничето се намира в моето ранно детство. На възраст между 3 месеца и 4 години, съм бил свидетел на много разкази за Холокоста, разказани от оцелели приятели на родителите ми – този период е определящ в живота ми.” (....) "Имахме много странно семейство, все още травмирано от войната, всички ние бяхме обладани от страх да не ни разделят. Живеехме в голям апартамент, но всички спяхме в една и съща стая, предпазливи да не би нещо да се случи през нощта. Никога не съм виждал баща ми да ходи сам по улицата, а аз самия излязох сам много късно, едва на 18 години...Това беше период на привидно нормален живот, прекаран обаче в постоянна тревога.” 

Замислена от самия Болтански като едно цяло, ретроспективата, представена в Музея Помпиду, открехва вратата на 2000м2 черно-бял лабиринт от образи, звуци, светлина и миризми, които изолират от настоящия момент и потапят в имагинерен свят на "неизказаното”, в който всички асоциации на фаталността са възможни. "Черни огледала”(2005), "Резерват на мъртви Швейцарци” (1990);/(1991) ,”Монумент” - темата за смъртта се размножава и поетизира -  алегория на забравата и на спомена.

Моnument, 1987

Спирка-транзит, инсталацията "Сърце”(2005), (примигваща крушка, отмерваща усиления звук на туптенията на пулсиращо човешко сърце), превръща временния храм на Артиста в жив организъм. Малко преди финала на "прехода” видетото Animitas Чили (2014) спира дъха: окачени няколко стотин малки камбанки върху цветя, растящи в планинска долина в Чили, нежно звънят при всеки подем на вятъра. Въздействаща интензивна миризма на прясна трева, поставена пред екрана, успокоява сетивата. Подарено време за съзерцание на ефимерността на нашето съществуване. Поредна провокация за размисъл над корозията на времето и на материята.

Лабиринтът завършва с видеото"Misterios” (2017) – една от най-късните му творби.

Misterios, 2017

 

Две звукови устройства, инсталирани на океанския бряг на Патагония, в контакта си с вятъра произвеждат звуци, наподобяващи сигналите, чрез които китовете комуникират помежду си. Според местната митология, именно китовете знаят тайните на Вселената. Създавайки тези звукови скулптури, Болтански ги приканва на разговор. В едно от последните си интервюта той добавя:

"Това място наистина е далече от всичко, намира се някъде в Северна Патагония... Едва ли някой ще отиде някога до там, за да види творбата ми... А и не мисля, че има много смисъл в това. Но се надявам, един ден, легендата да разказва, че е имало някога един тип, който се е опитал да говори с китовете, за да ги попита за тайната на Вселената. Това само по себе си, за мен, ще достатъчно.” 

Misterios, 2017

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още АвангАрт