Руски случай на MeToo или злоупотреба с власт в името на изкуството

Олигарх финансирал филм от конкурса на Берлинале.

"Този текст не е филмова критика. Макар че съдържа пасажи, в които се занимавам като критик с отделни киносцени, не е филмова критика, тъй като и това, което е направил Иля Хржановски, не може да бъде филм.“

Така започва текстът на филмовия наблюдател на германската телевизия rbb за руското участие на Берлинале "ДАУ. Наташа“. И останалите медии са на едно мнение: показаното не може да бъде филм, може би огромна инсталация, може би нещо друго, но не и кино. Бедата му не е, че не се е получило като кино, не, огромният му проблем е с морала на режисьора спрямо участниците в проекта.

Оказва се, че проектът "ДАУ“ е отдавна познат на берлинските медии, че избухналият сега скандал съвсем не е от днес. Ето неговата история:

Роденият в Москва Иля Хржановски започва проекта си още през 2005 г. По това време той е на 29 години, зад гърба си има само един филм. Въпреки това успява да убеди медийния борд на Берлин-Бранденбург и телевизия Arte да му отпуснат финансиране. Намерението е да се разкаже история на съветския физик Лев Ландау, отличен с Нобелова награда, като за основа служат мемоарите на съпругата му. Хржановски няма намерение да снима "нормален“ филм. Не работи по сценарий, не работи и с актьори. Иска да покаже истинския живот в истинска среда. За целта на 12 000 кв. м близо до Харков в Украйна той изгражда "истински“ град. В него всичко е като през 50-те години – комунални квартири, обзаведени с типичните за времето мебели, с типичната посуда. Предметният свят отговаря до последния детайл на живота преди – горни дрехи, бельо, дамски превръзки, дори шумът от водата в тоалетното казанче е направен като тогавашния. Хиляди участници в проекта са затворени в този град в продължение на години. Предполага се, че никой не е знаел крайната точка, до която трябва да се стигне. Режисьорът просто е наредил да се снима това, което правят тези хора в създадените от него условия. Желанието му е камерата да улови не изиграни, а съвсем реални състояния на любов, омраза, ненавист, приемане, прошка, сцени на нежност и грубост, естествено сцени със секс… Заснети са 700 часа материал, от които Хржановски възнамерява да монтира 13 филма. Оператор е германецът Юрген Юргес, работил някога с Фасбиндер и Вим Вендерс.

През 2008 г. режисьорът иска да повтори експеримента си в Берлин, където да заснеме живота на хора, поставени в условията на все още несъборената Берлинска стена. Идеята му е участниците да "живеят“ на улицата "Унтер ден линден“. Проектът му среща разбиране и подкрепа на много немски творци, но се проваля поради несъгласието на берлинската Щатсопер – просто няма как зрителите да стигнат до нея. Но пък откъси от вече заснетия материал в Харков се показват в началото на 2019 г. в два парижки театъра. След това проектът отпътува за Лондон.

За начина на работа на Хржановски обществеността е информирана през 2011 г., когато "снимачната му площадка“ е посетена от репортер от списание GQ. На място журналистът установява, че това съвсем не е снимачна площадка, а паралелен свят, където обитателите му не участват във филм, а от години просто живеят, упражнявайки професиите си. Завързали са се нови връзки, дори са се родили деца. На това място думи като "костюм“, "грим“, "епизод“, "снимки“, т.е. цялата характерна за киното терминология е забранена. В същото време самият репортер получава дрехи, правят му прическа и грим като от 50-те години на ХХ век. В публикацията си след това той обяснява как без да разбере, сам става част от игра, от някакво голямо безумие.

Всъщност и игра е неподходяща дума. В "ДАУ“ никой не играе. Готвачите са готвачи, проститутките проститутки, лекарите лекари. Дори имало сцени, в които сегашните неонацисти от Украйна са наети са бъдат нацисти. 400 учени са избрани от Хржановски и затворени в изкуствения му град. В проекта участват и известни личности: Марина Абрамович, носителят на Нобелова награда за физика Дейвид Грос, музиканти от групата Massive Atack

Юрген Юргес не снима през цялото време, снимачните дни са само 180. Според Хржановски ако човек непрекъснато върши една работа, когато по някое време бъде филмирано как я изпълнява, внушението ще е съвсем различно от това, което оставя актьор, който върши нещо за първи и последен път само за пред камерата. Това важи както за миенето на чинии, така и за секса.

"Въпросът с реалността и фикцията е много сложен – казва Хржановски в интервю за taz. – От една страна всичко в този проект е реалност, това са истински хора и истински чувства. От друга страна всичко е фикция, защото все пак това е филмов терен, има камера, гримьори, техника. В този свят ти си ти, но по някакъв начин и не си, експериментираш и всичко е възможно да се случи.“

Как се финансира този огромен проект? Още през лятото на 2018 г. Tagesspiegel и Süddeusche Zeitung съобщават, че след като публичните средства са били изхарчени, "ДАУ“ продължава да съществува благодарение на парите на руския олигарх Сергей Адониев. Поне така твърди режисьорът. Berliner Zeitung също заключава, че очевидно парите са безкрайни и тъй като проектът продължава, прави интервю с оператора, който казва: "Бях запленен от обсесията на Иля, с която той осъществи своя проект. И от непреклонността му. Както и от харизмата му. Той не може да прави компромиси.“

И така – творческият директор на Берлинале включва в конкурсната програма филма "ДАУ. Наташа.“ На втория ден след началото на фестивала taz излиза със статия, в която са записани думите на жена, участвала в снимките в Берлин. Името й не е споменато, тъй като всички, работили в проекта, са подписали декларация за мълчание. Което пък даде повод след прожекцията почти всички вестници да пишат, че става дума за руски случай на движението MeToo. 

"Иля е обладан от мисълта за секс и насилие – признава пред медията жената. – Никой от нас не знаеше какво ще правим. Казваха ни: трябва да се отвориш, да бъдеш специален, раним. Мотото беше: виж докъде можеш да стигнеш, къде е твоята граница.“

По-нататък тя разказва как трябвало да обикаля барове и центрове за социално подпомагане, за да търси хора, които са преживели нещо, свързано със смъртта, самоубийството, психичните болести или изобщо някаква травма. Това била енергията, необходима на Хржановски.

"Бяхме нещо като терапевти на непознати хора, печелехме доверието им, изслушвахме историите им, но не знаехме накъде да ги тласнем след това.“

Жената не отрича, че прави всичко това заради парите, работата й позволява да удължи германската си виза, пък и й дава чувството, че участва в нещо изключително. Според нея мъжете са възприемали Хржановски като много успешен, на когото дори тайно са завиждали. Но в разговорите с тях темата за секса почти не е присъствала. Докато жените са избирани да са сексапилни. "Иля обича ролите на силния мъж и чувствителната жена. И щеш, не щеш, почваш да се съобразяваш с това, държиш се така, както той ти внушава. Непрекъснато се питаш дали правиш нещата правилно. Дали му се харесваш. И той го използва. Винаги е готов да флиртува. Аз по принцип съм феминистка, но беше трудно да остана такава, да не се държа по начина, по който той иска.“

Хржановски не отрича, че е поставял на сътрудничките си много интимни въпроси, включително и на тема секс, тъй като "при ДАУ става дума за екзистенциалното. Човек трябва да е готов да влиза в тези сфери. Или пък да отказва да го направи. Това не е нормален филм, нашият материал е животът. И всеки участник трябва да го схване и да е готов за него“ – казва той в интервю. Според интервюираната жена всички на терена са искали да се харесат на Иля, към него се е изградил някакъв вид култ.

Три месеца след като тя започнала работа в проекта, се организирало парти, на което се поднесла руска храна и много водка, почти всички се напивали и на сутринта разбрали, че са уволнени. Това е принципът на работа на Хржановски, който много се обсъжда и от руските медии: хората се назначават, използват се известно време, след което без предупреждение, обикновено след запой, биват уволнявани. Само който отиде при него след това и му каже, че иска да остане, тъй като проектът се е превърнал в живота му, може би остава. Месеци наред след уволнението осмелилата се да говори жена преживява психическа травма. 

В един от разговорите си с Хржановски тя го питала защо този проект е толкова огромен, защо участват толкова много хора, на което той отговорил: "Така се получи. Вече не мога да го спра.“

През 2010 г. руското издание colta.ru публикува интервюта с участници в "ДАУ“. Всички те говорят за режисьора като за човек, който е започнал нещо и чиято единствена цел и нещото да продължава. В Украйна е по-евтино, очевидно парите стигат. И други руски медии подхващат темата за условията на труд в този проект. Повтаря се едно и също, а именно, че Хржановски иска пълно подчинение. Всички говорят за "култ“ и "секта“. И разбира се, за това, че той настоява всички жени да му разказват за своите предишни сексуални изживявания, а след това, вече включени в проекта, ги тласкал към нови с наетите мъже.

Така стигаме до показания на Берлинале филм "ДАУ. Наташа“. В него участват две жени – по-възрастната Наташа и по-младата Оля. Двете работят в бюфета на научен институт. Наташа се държи като началничка и унижава Оля. По-младата жена се опитва да се защитава. Словесните схватки в първата сцена преминават във физически бой. Следва сдобряване. Двете жени участват в запой с гостите на бюфета, сред които има френски професор. Наташа и французинът се отделят в една стая и правят секс, който е заснет почти в реално време. Кадри с половите органи не са спестени, макар и не в близък план. На другия ден Наташа е извикана от офицер на Държавна сигурност. Твърди се, че мъжът, изпълняващ тази роля, действително е работил в КГБ. Той принуждава Наташа да подпише декларация за сътрудничество, като преди това я подлага на всевъзможни унижения, най-ужасното от които е, че я кара да пъха във вагината си бутилка коняк.

Немската актриса Хана Шигула е трябвало да озвучава филма, напуснала е възмутена именно заради сцената с бутилката. Твърди се, че заснетият материал, който тя е видяла, е бил доста по-жесток от това, което беше показано на фестивала.

След всичките грубости от страна на офицера от КГБ обаче Наташа му казва, че го харесва и го пита дали не биха могли да се виждат и по-нататък. Той се съгласява.

Преди да влезе в екипа на "ДАУ“, Наташа Бережная е продавачка на пазара в Харков. Когато по време на прожекция в Париж при сцената с бутилката френска актриса е напуснала залата с думите: "Тази жена не играе, тя страда наистина“, Хржановски е отвърнал: "Голяма работа. Намерих я в един бардак в Харков.“

Това е описано в Le Monde. Там е интервюиран и френският астролог Люк Биже, който е французинът, заради когото Наташа е привикана от КГБ. "Когато се запознах с Наташа, усетих влечение към нея. Един ден се напихме и правихме секс. На другата сутрин се събудих болен и нищо не помнех. Тогава разбрах, че нарочно са ме напили… Така работеше Иля. Филмът е отвратителен, но аз самият се освободих от много комплекси.“

В момента "ДАУ. Наташа“ не е допуснат до разпространение в Русия с обвинение в порнография. Творческият директор на Берлинале го нарича "експеримент, който провокира“. Цялата немска преса е настръхнала, вижда във филма самоцелен секс и самоцелно насилие.

Ако човек гледа "ДАУ. Наташа“ като нормален филм, без да знае историята на създаването му, няма да откъсне поглед от него въпреки продължителността му от над два часа. И през цялото време ще се диви колко добри са всички актьори. Освен това ще научи много неща от низините на човешката природа. Ще разбере на какво е способен човекът в името на оцеляването. 

Ако обаче знае, че тези "открития“ стигат до него благодарение на съзнателно унизяване на хора, картината ще изглежда съвсем друга. И ще започне да се пита може ли да се нарече изкуство снимането на действителен секс, правен под влиянието на алкохол? Изкуство ли е когато служител на КГБ действително малтретира в реално време някого?

Засега общественото мнение осъжда експеримента на Иля Хржановски като неуспешен. Дали скандалът ще се разрасне, предстои да разберем.

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още АвангАрт