Том и Джери на 80

Анимационните герои отпразнуваха юбилей.

Как минава времето?! Ох, и те остаряха! Те са котаракът Том и мишката Джери, които този февруари станаха на 80. Почтена възраст. А все още са като деца… Когато българските зрители ги виждат за първи път през 90-те години на миналия век, Том и Джери са вече 50-годишни. Но съвсем не се държат като такива.

На екрана се раждат на 10 февруари 1940 г., когато в американските кина излиза първото филмче с тяхно участие "Puss Gets the Boot“. В него котката е сиво-бяла, домашна, капризна и глезена, нарича се Джаспър, а Джинкс е името на кафявата мишка. Двете животни, естествено, си правят всички възможни номера и се гонят като … котка и мишка. Творбата на Джоузеф Барбера (1911-2006) и Уилям Хана (1910-2001) се оказва зрителски успех и носи на студията производител МГМ номинация за "Оскар“ в категорията за най-добър кратък анимационен филм. Въпреки това продуцентите не се осмеляват да "заложат всичко на карта“, както се изразяват тогава, и отлагат производството на следващите филми със същите герои. Променят мнението си, чак когато получават писмо от влиятелна собственичка на кина в Тексас, която ги пита кога ще бъдат готови новите приключения на котката и мишката. Така пред Хана и Барбера светва зелена светлина да продължават. Героите се сдобиват с имената Том и Джери, които ще запазят и до днешните си старини.

Схемата, по която се развива действието, е една и съща: в началото шансът е на страната на ленивия котарак Том, но в течение на преследването нещата се обръщат и съдбата вече закриля мишката Джери. Дори често Том пада в собствените си клопки. Животните се млатят едно друго непрекъснато и твърде брутално, като се опитват да се наранят физически с каквото им попадне: слагат капани, мятат примки, размахват брадвички, стрелят се с пистолети… Краят, разбира се, е хепи: обикновено веселата мишка побеждава тромавия котарак. Но в немалко случаи те се спасяват взаимно, нали е важно и двамата герои да останат живи, за да може филмчетата с тях да продължават.

Джоузеф Барбера

Както и продължава сътрудничеството между двамата им автори. Те се запознават в средата на 30-те години. Джоузеф Барбера е пристигнал в Ню Йорк, търси си работа и се издържа като карикатурист. Уилям Хана вече има опит в разработването на анимационни филми при МГМ. За него се казва, че толкова бързо развивал идеите си и правел рисунките по тях, че тези, които го слушали, едва сварвали да забодат листовете с разработките му на дъската. Освен това Хана е журналист и има усет към актуалността на събитията, може да измисля геговете и да придава завършена форма на кратките истории. С годините двамата се допълват отлично в съвместната си работа. Когато през 1957 г. МГМ затваря отдела си за анимационно кино, двамата не се отказват от рожбите си Том и Джери, а основават собствена продуцентска фирма "Хана-Бербера-студио“. Там те създават новите приключения на котката и мишката, както и други анимационни герои като семейство Флинтстоун.

В началото на работата си по филмите с Том и Джери двамата аниматори сякаш са под влиянието на "Дисни“, образите са някак миловидни, действието по-бавно, но с годините формите се огрубяват, а скоростта се забързва. В бранша започват да ги наричат "Дженеръл мотърс на анимационното кино“. Получават много награди "Еми“, както и седем "Оскар“-а. През 1976 г. двамата се сдобиват със звезда в Алеята на славата в Холивуд. 

Джоузеф Барбера и Уилям Хана

В началото на 60-те години МГМ решава да възобнови анимацията с Том и Джери, но от финансови съображения пренася производството им в Прага. В САЩ производството на един филм продължава няколко седмици и струва 50 000 долара. Американските продуценти се надяват, че в Източна Европа разходите значително ще се намалят. Новите епизоди вече не са дело на "бащите“ на Том и Джери, а са поверени на Джин Дейч. Той също започва кариерата си в Ню Йорк, работи като графичен дизайнер и после художествен редактор на списания, но през 1959 г. след предложение на продуцент от МГМ се установява в Чехословакия, където ръководи американско студио за анимационни филми, разположено надалеч от чешката студия "Барандов“. Бизнес-идеята е много простичка: стока за западния пазар, произведена евтино в източни условия. Чешките имена в надписите се американизират, за да се избегне всякаква връзка с комунистическата държава, която би стреснала американските зрители. Всичко това продължава до 1968 г., когато съветските войски прекъсват "вражеското“ производство и Джин Дейч се връща в Америка заедно с чешката си съпруга Зденка.

През 2019 г. в интервю за пражко радио той разказва, че навремето неговите чешки колеги, участващи в производството на филмите с Том и Джери, не са виждали епизодите във вида, в който те са показвани в САЩ.

"За тях – обяснява Дейч – анимацията беше само изкуство и те се опитваха действително да правят художествени, а не развлекателни продукти. Докато американците виждаха във филмите стока.“ В Прага са създадени 13 епизода, които обаче не се посрещат от феновете на героите така радушно, както първите филми. Дейч се отказва от "Том и Джери“, по-нататъшните 34 епизода се поемат от аниматори, които работят за "Уорнър брадърс“.

В течение на времето някои елементи във филмовото действие, възприемани като постоянни, значително се променят, тъй като и обществото се променя и започва да предявява други изисквания. В епизодите, правени непосредствено след края на Втората световна война, има прекалено много расистки стереотипи, които постепенно изчезват. Например Мамчето, собственичката на Том, първоначално е закръглена чернокожа жена, която говори с южняшки акцент. През 50-те години тя става бяла жена от средната класа, като причината за тази промяна е, че телевизията се развива и започва да се възприема като естествен пазар за поредицата. А на телевизионния екран бялата жена е "по-пазарна“. Изчезват сцени, в които герои с азиатски или индиански черти са представени в комичен вид. В следващото десетилетие в епизодите вече няма моменти с открита бруталност и насилие.

Филмите "Том и Джери“ търпят промени и през XXI век – например в 2006 г. след оплакване на родителите от излъчваните във Великобритания епизоди са отстранени сцените, в които се пуши. Без да иска, поредицата се забърква и в най-новите политически събития: през 2016 г. в Египет се чуват гласове, които виждат във вълната от насилие тъкмо влиянието на "Том и Джери“. Подобни са и реакциите от Иран, където обвиняват политическите си противници САЩ, че се държат като "Том и Джери“. А в Япония просто им се наслаждават – поредицата е на челно място в класацията за най-популярни анимационни филми въобще. Очевидно всеки вижда в "Том и Джери“ това, което търси.

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още АвангАрт