Стивън Макей и приказната „Латерна магика” на модерната готика

Потапяме се в богатия свят на един от най-впечатляващите съвременни художници.

Стефка Иванова

"Ако светът няма абсолютно никакъв смисъл, какво пречи да си измислим някакъв?“

"Алиса в страната на чудесата“

"Разбира се, нищо не пречи – си казал той – и би било тъй прекрасно да му придадем смисъл като го претворим и разкажем в картини.“

Захранен от този импулс, потопил в сапфирената мастилница на въображението си своята четка, капнал бисерна капка вълшебство и мъничко лудост върху палитрата, размесил багрите и "разказал“ в образи и цветове своя приказен неземен чудат свят.

The Prince of Fevers

Така несъмнено в съвременното изобразително изкуство се появил той – британският художник Стивън Макей – неочакван, оригинален, мистичен, провокативен. Неговите платна изрисувани сякаш изпод четката-перо на художник-писател, на разказвач, чийто наратив се е излял в багрите и композициите на приказните му истории изпъстрени с красиви герои, чудати персонажи и алегорични образи застинали в уловения миг на почуда от нещо недоизречено и скрито в гънките на дебнеща тайнственост и стаена опасност, разположени в готическата среда на богат, по ренесансово мрачен и изящен колорит, грабват веднага вниманието на зрителя със своята необичайност и оригиналност.  

Нестандартен и неподвластен на суетния шум на днешния ден, самоук и независим творец, осланящ се единствено на своите вътрешни креативни импулси, Макей стартира ненатрапчивото си, но забележимо присъствие в света на изобразителното изкуство преди десетилетия, изграждайки постепенно своя авторитет на неконвенционален свободен творец, отличаващ се с оригинален творчески натюрел и уникален художествен стил. Години наред Макей, който живее и твори в Манчестър, присъства в средите на съвременната живопис единствено с участия в съвместни експозиции в камерни галерии във Великобритания (INGO FINKE, Лондон) и САЩ (ARCADIA CONTEMPORARY, Пасадена, Лос Анджелис). За да достигне до края на 2019 година, когато за първи път в своята кариера талантливият британец зарадва ценителите на модерното изкуство и своите почитатели със самостоятелна изложба.

Changeling

В месеца на неговия рожден ден (роден е на 28 декември 1968) от 14 до 31 декември 2019 (с продължение до 8 януари 2020) в ARCADIA CONTEMPORARY в Пасадена, САЩ бе изложена дебютната му експозиция "Докато спиш“, в която Стивън Макей представи богата, зашеметяваща със своята пищна екстравагантност, селекция от най-новите си платна, изобразяващи един мистичен, озарен сякаш от хиляди запалени светлини странен свят, изпълнен с магия и чудата символика, разказан като в нарисувана готическа приказка. Достигнал етап на разгърната творческа зрялост след десетилетията на постепенно израстване, даровитият британец ни представи серия от над 30 картини, брилянтно илюстриращи неподражаемия му творчески стил на умело, красиво и странно смесване на елементи от класическата художествена образност и стилистика с тези на модерната живопис, на преливането между харизматичното и мрачното в нежна хармония.

A Month of Dreaming

Първото впечатление, което творбите му оставят у зрителя е за потъване в море от крещяща яркост, перчещо изтъкване и проблясващи светлини. На ръба на насищането от тази пищност, зрителят неизбежно и очаровано се препъва в омайните пленителни образи, алегории и символи на Макей, които замислят, карат наблюдателя да потърси отговорите на някаква загадка, зададена, но скрита в гънките на декора. Мистериозни и провокативни, картините му са като заплетени красиви ребуси. Макей обича провокацията – сред чудатите образи, които населяват последните му платна, предизвиквайки зрителя да си задава въпроси, са на жена с тяло на куче, която гордо се оглежда в огледало или на пост-апокалиптични фризьори и демонични шивачи, на ренесансова Мадона с празни очи в стил Арчимболдо с плодове вплетени в косите и с покапали от нахапания нар кървави струйки сок покрай перфектно очертаните устни, на барокови дами с маска и противогаз на лицата, на старинен ноктюрнист с глава на бухал пред клавесин, на момиче с крила на прилеп скачащо на въже в средата на пентаграм на фона на мрачна старинна обстановка с черна котка. Мекият като велурена ръкавица наратив, скрит зад образите, се разгръща като в детска книжка с приказки, но разказана с изтънчеността на картина на ренесансов художник от ранга на Жан-Оноре Фрагонар. Както при рококо художниците, композициите внушават усещане за интимност и тайнственост – зрителят има чувството, че се е натъкнал неканен на скришен и потаен интимен момент в гората сред дърветата.

The Ripeness

Повлиян от стиловете на живописта от епохата на Ренесанса, в картините си Стивън Макей празнува по необичаен начин готическата красота, използвайки майсторски вплетени сложни сюжети и техники на рисуване. Онази особената замъглена въздушна перспектива при използването на сфумато, красиво текстурираната природа, композиционното напрежение и изтънченост характерни за маниеризма, са само малка част от художествените заемки допринесли за красотата на рисунъка му. Самият Макей неведнъж е заявявал в интервюта за несъмненото влияние на великите майстори от времената на 15 до 19 век върху творческия му подход и стил. Сред тези, от чиито платна е черпил вдъхновение и се е учил, са Елизабет Виже Льо Брюн, школата Фонтенбло, Стефан Лохнер, Франц Ксавер Винтерхалтер, Йоханес Вермѐер, Жан-Огюст-Доминик Енгър. Дългите плавни линии в картините му, брилянтните ярки цветове на основните композиции разположени върху мрачни фонове, виртуозното текстуриране на повърхностите, романтичното изящество на портретирането на особи от висшата класа – това са несъмнено някои от художествените прийоми, които Макей усвоява под благотворното влияние на тези велики художници и школи от времената на рококо, късен ренесанс, международна готика, неокласицизъм, романтизъм.

The Perfumery

В интервю по повод последната си изложба той споделя, че винаги е харесвал платната на старите майстори, от които се е учил, като особено му допада възможността за асинхронизиране на чистата перверзия, тъй като настроението, което този процес поражда у него е в асонанс с наклонността му към готическото. Отбелязва, че тъй като хората в ренесансовите времена са живели без наличието на електрическа светлина, те не са се страхували от сенките в мрака и поради това дори детските портрети от късния 19 век често са били разположени в обстановка, подобна на страховита сцена от филм на Джеймс Уан.

Детството, тази територия на невинността, в генетичните гънки на която е застинал вграден някакъв необясним атавистичен страх от някакво осезаемо зло дебнещо в мрака – това е изобразено и предадено по неуловим и красив начин от Макей. В големите невинни очи върху порцелановото красиво лице на малко момиче, сякаш двойница на Алиса на Луис Карол или на Палечка на Андерсен, но случайно попаднало в играта от разказа "Октомврийска игра“ на Рей Бредбъри, любим на Макей, е запечатана удивената почуда от срещата с невидимото зло.

При Макей злото и демоничното често са визуализирани като неочаквано дружелюбни, а друг път са завоалирани и скрити в декоративни детайли или символи. В богатия му, нюансиран и контрастен образен свят нищо не е случайно. Изяществото на порцелановата красота и невинност на неговите женски портрети контрастират с мрачния рисунък на страха и тъмнината. Крехкостта и невинността са сякаш под стаената заплаха на злото, демонично дебнещо в тъмата. Страшното е загадъчно и неочаквано персонифицирано – измамно дружелюбно и ефирно загатнато, но неизменно присъстващо, понякога с цял образ, понякога символно изразено с малък елемент. То е точно толкова изящно, колкото изящно е крехкото порцелановото лице на невинността на основните човешки персонажи.

 The Revenger's Tryst

Сцените са поместени почти винаги в сумрак – в повечето случаи вградени в призрачните нюанси на здрача на вечерния час. В платната често присъстват човешки черепи, кости и скелети, странни предмети като ножици, спринцовки, брадви. Скелетите, усмихващи се примамващо, докато ухажват невинни девойки, понякога биват облечени във фракове в застиналата неочаквана поза на закрилници на девойките, а в други случаи са изобразени в странна близка връзка с младоженки в булчински тоалети, които изгубени в мрачния декор на ренесансово езеро случайно са се натъкнали на благоволението на дебнещия в мрака скелет. Макей обича Луната, но сякаш не толкова Слънцето. Луната е неговият положителен герой-светило. При него тя е одухотворена и персонифицирана в крехкия рисунък на невинността, тя е приятел и закрилница, огледално отражение на детската наивност.

The Wrong Wonderland

Картините на Макей са като нарисувани разкази. Той е споменавал в по-ранни свои интервюта за детската си мечта да стане писател и тази негова мечта е намерила реализация в платната му. В тях литературата неизбежно е оставила някои свои влияния, като сред любимите негови писатели, които имплицитно се усещат в рисунъчния му наратив, са Карен Бликсен, Бруно Шулц, Рей Бредбъри, Шърли Джаксън.

Той споделя, че когато започва една картина никога не знае какво ще се получи накрая, защото не подхожда с предварителен план. Обикновено започва със стандартна художествена форма като портрет или фигура на фона на природна картина, след което се оставя на въображението му да го поведе като всеки образ го води до следващия. Когато рисува, той преднамерено се стреми да създаде творба, в която обектите са напълно фикционални и да изглеждат така, сякаш се е натъкнал на тях случайно, отколкото да изглеждат сякаш са пресъздадени от рисуване по натура. Макей определя творчеството си като художествено изобразяване на кратки истории, но ги създава така, че да не бъдат разчетени напълно, за зрителя винаги да остане скрита в гънките на рисунъка някаква неуловима загадка. Всяка негова картина има свое заглавие, всяка една разказва своя отделна история.

Макей претворява словото, преливайки го в багри, пренасяйки ни в рисунъчния наратив на загадъчните си фантазни светове, в които времената, епохите и персонажите се преплитат. Всичко в картините му се случва нито тук, нито там, нито сега, нито в миналото, случва се в една фантасмагорична безвремева среда пълна с алегории и красиви образи.

Сред бароковите декори той вмъква неочаквани елементи и символи, добавя доза съвременен поп-арт щрих и създава един красив художествен свят населен със странни герои, битуващи сред пиршеството на фантастичен колорит и мистика. Невъзможно е дори неизкушените очи на зрителя да не се вгледат очаровани в текстурираната природа, в меките цветни нюанси на къдриците на героините или в нежните ефирни кадифени пеперудени крила на някои от обектите. Пищните му платна са населени с изтънчени образи на жени с изкусителни богато нюансирани червени устни върху порцеланови лица, облечени в изящни копринени рокли в нежни цветове, заобиколени от екстравагантната обстановка на нагънати тежки драперии от плюшени завеси. Странно, екстравагантно, неочаквано.

“Когато се появи, настъпи мъртво мълчание. Алиса погледна тревожно голямата маса в залата и забеляза, че около нея седяха петдесетина различни същества: някои бяха животни, други — птици, а между тях имаше дори няколко цветя.“

"Алиса в огледалния свят“

Светът на Стивън Макей е населен с разнообразни и неочаквани странни създания, не винаги в човешки образ, но често по човешко подобие. В творбите му, сякаш привзети и сродени с чудния свят на Луис Карол, оживяват героите от "Алиса в страната на чудесата“, танцуващи танца на откровението и търсещи смисъла в авторовите фантасмагорични и алегорични визуални пространства. 

The Magicians

Нимфи, феи, Палечки, животни, птици, цветя, буболечки, пеперуди, призраци населяват по красив необичаен начин картините му. Неговите очарователни химери, които шестват из платната му, омагьосват публиката с грациозност и естественост. Антропоморфизмът е застъпен в творчеството му от най-ранните му години, и изящно и красиво е демонстриран в последните му платна. Богатата гама от животински и флорални образи, персонифицирани или не, но в интимна комуникация с централните човешки персонажи са пищно и красиво изобразени.

Too Magick for School

Животински и човешки свят се преплитат хармонично, понякога местата са сменени и доминантата е връчена царствено в ръцете на дивият представител на природата, а човекът остава статист, подгласник. Той е онзи ученик, който трябва да научи урока си от представителя на животинския свят. Във въображаемата фентъзи среда взета от миналото, Стивън Макей рисува котенца, позиращи за висококачествени портрети, лисици с ножици в ръце и в ролята на лошата мащеха или носещи лисичи палта, красиви елени с женски тела, изящно облечени и гордо дефилиращи, зайци шивачи или факири, които вадят от вълшебната си шапка девойки. В картините му животни и малки момичета се събират на чаени партита в стил "Лудия шапкар“, а Луната наблюдава отвисоко, усмихвайки се с перфектно очертаните си с червило купидонови устни и с яркия руж на филмова звезда от 20-те години на 20 век. Фантазните винтидж елементи, част от богатия инструментариум в магическия измислен свят на Макей, придават изящна красива чудатост на композициите. Палячовци, циркови артисти и старинни машини присъстват сред декорите на странен асоциативен сюрреализъм. Като в илюстрации от учебник по ботаника из картините му са пръснати шарени буболечки и малки бозайници, обикновено с декоративна или символна цел. 

"Все пак няма да бъде зле — помисли тя — да знам дали играта вече е свършила“. 

"Алиса в огледалния свят“

Играта никога не свършва, със сигурност не и за Стивън Макей, не и сега, когато той така ярко заяви своя изключителен и оригинален художествен талант пред света. Творчеството му е като "Латерна магика“, като завръщане в света на приказното по един неочакван и зрял, художествено-разказвателен, леко мрачен, дори плашещ и в същото време изящно красив и модерен начин. И тази събудена носталгия по готическа красота и романтична загадъчност, която сякаш малко се е позагубил в днешния забързан трансхуманитарен свят, ще продължи да изкушава и вълнува очите и сърцата на любителите на съвременното изобразително изкуство. Когато се вгледаме в образа на една безстрашна и силна Офелия в диалога с черепа вместо Хамлет, която е застанала гордо и царствено и съвсем не невинно с домино на очи сред пищна обстановка от рози и пеперуди и сякаш отправя вече намерения отговор към нас, няма как да не останем запленени, очаровани, покорени.

While You Sleep

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още АвангАрт