Кой написа “Bitter Sweet Symphony”?

Или как Rolling Stones станаха автори на хит на The Verve.

В държавите, в които шоубизнесът е истински доходоносно занимание, спазването на авторските права се следи стриктно. Немалко са случаите, в които неправомерно използван музикален мотив става причина даден изпълнител да се раздели с голяма парична сума. Обикновено подобни съдебни решения са справедливи и се взимат с цел овъзмездяване на онзи, чиято идея е заимствана.

Има обаче и по-особени случаи, в които осъденият артист бива ощетен, само защото развивайки своя собствена идея, си е позволил малка заемка от нещо чуждо. Точно такъв е случаят в тази история, в която освен безскрупулната страна на музикалния бизнес, откриваме и множество връзки между различни изпълнители и стилове.

Wikicommons

Кийт Ричардс и Мик Джагър

През 1965 г. The Rolling Stones издават песeнта “The Last Time”. За написването и музикантите "се опират" на спиричуъла “This May Be the Last Time”, черпейки вдъхновение от изпълнение на The Staple Singers. Създателят на оригинала е неизвестен, което означава, че бандата може свободно да използва мотиви от композицията, без да плаща отчисления или да се притеснява от евентуални проблеми със законите за авторско право.

В онези години е модерно популярни песни да бъдат издавани и в оркестров инструментален вариант. От щаба на Rolling Stones не правят изключение, представяйки албум в такава стилистика през 1966 г. В “The Rolling Stones Songbook” се съдържат хитове на групата, изпълнени от оркестъра на Андрю Луг Олдъм. Олдъм не е случаен човек - по същото време той е мениджър на лондончани. В албума присъства и преработка на “The Last Time”. Тя е с коренно различно звучене от композицията на Stones, а с основен принос за това е авторът на аранжимента Дейвид Уитакър.

Стигаме до 1997 г. Предпочитаните стиловете се менят, а Англия е родина на поредна музикална революция, част от която е групата The Verve. Ричард Ашкрофт, вокалист на формацията, използва поредица от пет тона от оркестралната версия на “The Last Time” за своята песен “Bitter Sweet Symphony”. Около заемката той изгражда нова композиция с авторски текст, вокална мелодия и щрайхови партии, измислени заедно с продуцента и аранжор Уил Малоун. Както е редно, представители на The Verve се свързват с тези на Rolling Stones, за да бъдат уредени правата за семпъла. Нещата обаче далеч не преминават толкова гладко, колкото е предвидено.

Причина за това е Алън Клайн, друг от мениджърите на Stones, привлечен в екипа от Андрю Олдъм през 1965 г. Няколко години по-късно лондончани приключват сътрудничеството си с него със скандали и съдебни процеси. Но междувременно ръководеният от хитрия бизнесмен лейбъл ABKCO е поел контрола над ранните записи на групата.

След завършването на “Bitter Sweet Symphony” издателите на The Verve постигат договорка относно използвания мотив с “Decca Records”, част от чиито каталог е “The Rolling Stones Songbook”. Песента излиза под формата на сингъл, но преди пускането на пазара на албума “Urban Hymns” в случая се намесва Алън Клайн, директор на компанията носител на правата над оригиналната композиция.

След среща с директора на “EMI Records” Кен Бери, Клайн се съгласява да преразгледа принципната си позицията си и да позволи семплиране. По думите на Саймън Джоунс, басист на The Verve, първоначалната уговорка между двете страни е за равна подялба на приходите от песента. Виждайки добрите продажби на сингъла обаче, създателят на ABKCO пожелава по-голям процент и подава съдебен иск. Групата е обвинена в плагиатство и използване на повече материал от позволеното.

Спорът е решен с извънсъдебно споразумение, довело до две важни последици. Кийт Ричардс и Мик Джагър са вписани като композитори на “Bitter Sweet Symphony”, макар че използваният в случая мотив е идея на Дейвид Уитакър, значително различаваща се от стилистиката на Stones. По-тежко е другото решение - ABKCO получава правата за издаване и всички приходи от песента. 

В създалата се ситуация издателите на “Urban Hymns” решават, че е по-добре да се примирят с поставените условия, вместо да търсят по-справедливо решение, но при възможен риск от загуба и изтегляне на песента (и следователно албума) от пазара. Две години по-късно, в друго дело, Андрю Олдъм осъжда бандата и е компенсиран с 1 мил. и 700 хил. долара, явявайки се засегнат като носител на правата над семплираната композиция.

За The Verve всичко това означава, че групата губи контрол над най-големия си хит. Постъпленията от него отиват в чужди джобове, а ABKCO може да използва песента както намери за добре, включително да я предоставя за ползване в реклами и филми. През 1999 г. “Bitter Sweet Symphony” е номинирана за награда “Грами”, но като музикална творба на Мик Джагър и Кийт Ричардс. На обезкървения Ричард Ашкрофт не му остава нищо друго, освен да коментира, че това е най-големият хит на Rolling Stones от “Brown Sugar” насам.

В интерес на истината знаменитият тандем няма особена вина за този правен конфликт и през годините го коментира пестеливо. През 2018 г., от позицията на подгряващ изпълнител, Ашкрофт се изказва ласкаво по адрес на лондонските легенди. И все пак не е тайна, че дълги години горчилката от съдебните дела разваля вкуса му. Нееднократно чрез различни медии, а дори и от сцената на един от тези общи концерти, той се заканва да потърси сметка на ABKCO за пропуснатите си ползи.

Щастливата развръзка на казуса “Bitter Sweet Symphony” идва през май 2019-та. На церемония по връчване на наградите “Айвър Новело” Ашкрофт обявява, че Ричардс и Джагър са се съгласили да му отстъпят своите права върху песента. В последвало съобщение, разпространено в социалните мрежи, певецът благодари за съдействието още на мениджърите на двете страни, както и на Джоди Клайн, син на починалия през 2009 г. Алън Клайн и настоящ директор на ABKCO.

Wikicommons

Ричард Ашкрофт

Така 22 години по-късно Ричард Ашкрофт е официално обявен за едноличен създател на своята най-популярна композиция. Със или без това признание, за феновете “Urban Hymns” е  албум със специално значение, съдържащ още много любими композиции, сред които “Lucky Man”, “The Drugs Don't Work” и “Sonnet”. Не са мнозинство онези, подлагали на съмнение реалното авторство на “Bitter Sweet Symphony”. И все пак позитивната развръзка на тази история е вълнуваща, най-малко заради факта, че една несправедливост е поправена и най-сетне, макар и със закъснение, ощетеният фронтмен бере плодовете на труда си.

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още АвангАрт