Животът е плаж

Лятото е тук, колкото и работата да се опитва да ни го отнеме. Неизбежно е и това е най-сладката безизходица. Въпреки безкрайната безвкусица, на която ставаме свидетели всяка година, както и изключително огромното количество на излишна плът по плажовете, морето е свързано с бяло и синьо, със спомени, които топлят цялата година... и с революцията на банските костюми. В началото на 60-те години банските все още са доста консервативни. Точно както пред 50-те. След 1965-та обаче, плажът става доста секси място, а бикините изживяват своя апогей. Младите започват да диктуват трендовете, а фокусът от високата мода се измества. Погледите се насочват все повече към улицата и сърф културата, банските костюми са все по-изрязани, райетата са като излезли от филм, а косите са пуснати на свобода. Солени са, вкусни са, ухаят на свобода. Дизайнерите започват да правят дрехи за младите, които диктуват пазара.

Модата е истински кръговрат, променя се, отива си за малко, после се завръща с всичка сила. В момента ставаме свидетели на тотална диктатура от страна на най-младите – милениалите – или поколението, което отказва да порасне. През средата на 60-те модният свят започва да се променя с всичка сила, благодарение и на музикалната сцена, която е пряко свързана с дизайна. И винаги ще бъде. Нима някога ще забравим изключителните аутфити на Дейвид Боуи, например?

Благодарение на 60-те забравяме напълно за скромността. Поне в модата. Материите на банските костюми стават все по-усъвършенствани, прибавяйки ликра и еластан. Бикините дебютират по френските плажове, а на големия екран красят божествената Бриджит Бардо. Филмът, обаче, не излиза в САЩ до края на 50-те...

Спомняме си за синьото лято с поглед назад в миналото. Обичаме го, защото носи в себе си една леко загубена елегантност. А силно имаме нужда от нея. Точно сега.