Храна за любов и още нещо...

Испанският сериал „Храна за любовта“ на HBO и Изабел Койшет е вкусен като изискано гурме ястие.

Едно от любимите клишета на хората гласи, че любовта на мъжа минава през стомаха. Същите тези хора може би не знаят, че любовта на жената също минава оттам. Мит е, че жените не обичат да се хранят. Дори съществува фетиш, при който единият партньор гледа как другият се храни.

Имайки предвид този прост принцип и разширявайки го до почти безкрайност, испанската режисьорка и сценарист Изабел Койшет създава сериала "Храна за любовта“. Именно там, в рамките на 8 епизода, храната, сексът и любовта успяват да се съчетаят, така както яйцата и брашното, от които по-късно се появава хуба сладкиш, а в този случай - вкусен сериал.

Любовта е тема, която винаги е вълнувала телевизията. Първичните ни чувства и желания, обвити в рокли, обувки, костюми, претенции и страхове, са теми, които малкият екран обича повече от всичко на света. Дори повече от убийствата. Храната, от друга страна, е нещо различно. Култът към храненето и експлоатирането на гурмето е скорошен феномен. Дали той се дължи на множеството мастър готвачи и изтънчени шефове, които дават съвети в риалити продукции, дали е повлиян от социалните мрежи и най-вече Instagram, където снимането на храна е издигнато в култ... човек може само да предполага. Факт е, че кулинарията, готвенето, храненето са новото секси.

Прихващайки тази идея – от социалните мрежи, та чак до гурме кухнята, НВО и Изабел Койшет създават "Храна за любовта“. Сериалът е част от все повече нарастващия каталог на канала от европейски продукции и можем спокойно да заявим, че Испания, откъдето идва "Храна за любовта“, е най-силният претендент с най-много сериали на глава от населението.

"Храна за любовта“ подхваща модерната гурме тенденция и новите начини на общуване между половете. Колко и странно да звучи, ние почти не разговаряме. Виждаме се все по-рядко, прекарваме по-малко време заедно, независимо дали сме във връзка или сме просто приятели.

Но имаме усещането, че общуваме често, че знаем всичко. Защото социалните мрежи и поведението ни там промениха тези неща. Човек е много по-сам днес, когато може да се свърже с когото и когато иска. Нужно е просто да си лайкваме и да се тагваме, за да изглеждат нещата такива, каквито те рядко са. Социалните мрежи и намирането на любов, секс или просто общуване чрез тях, е заложено силно в "Храна за любовта“. 

Историята

Момче и момиче се запознават в популярно приложение за срещи, чийто фокус пада почти изцяло върху хора с афинитет към хубавата храна. Двамата излизат на първа среща, после на втора, после пият коктейли, а накрая правят и секс, докато се целят с брашно. И въпреки бързата и динамична ескалация на техните отношения, има нещо недоизказано.

Нещо, което се крие постоянно от другия.

На фона на великолепна кухня – не само от Испания, защото сериалът е сниман и във Франция, Италия и Япония, Той и Тя – защото персонажите нямат имена, което е абсолютно търсен ефект – преживяват началото, пика и спада в една връзка. Те ядат рамен и пият дръзко и горчиво кафе. Пробват коктейл с шунка и яйце, ядат десерт с аншоа... и на фона на цялото това пиршество, което може да бъде сравнено само с "Угощението на Бабет“, те се страхуват един от друг.

Всъщност, страхувайки се най-вече от себе си.

Казват, че човек не се страхува да се влюби. Истината е, че първичният ни страх е да не би да не бъдем обичани от отсрещната страна. Именно на този толкова елементарен страх от отхвърляне се дължат всички несполуки и недоизказани и неразбрани неща в дадени взаимоотношенията - тема, горещо застъпена, по модерен и нестандартен начин в "Храна за любовта“.

От съвременния начин на общуване и запознанство – през приложение, а не в живия живот – който съществува и графично изобразен в сериала, защото зрителят може да прочете реалните мисли на персонажите в определени моменти, чак до издигнатата в култ гурме кухня, "Храна за любовта“ разполага с великолепни съставки. А те го правят изкушаващ, лепкав и почти виновно доволен, като крем карамел, който са ви забранили да ядете.

Може би това се дължи не само на чудесното иронично писане на Изабел Койшет, но и на великолепните Лайа Коста и Гилермо Пфенинг, които играят главните роли. А между тях има химия, като между шоколада и препечения черен хляб.

Хубаво е, но е забранено... 

Всички епизоди са налични в HBO GO и може да изгледате накуп, стига да пожелаете. Все пак са по 30 минути и могат дори да ви дадат няколко идеи са вкусни ястия и афродизиаци – да, има и такива неща. А за тези, които са по-старомодни – "Храна за любовта“ е и по НВО 3. 

"Храна за любовта“, най-общо казано, е гурме телевизия. Видът те изненадва, вкусът още повече, а когато свърши искаш още.

бюлетин

още авангарт