Един обикновен пехотинец в армията на киното

Наградата за цялостно творчество, която режисьорът Вернер Херцог получи от Европейската филмова академия на 7 декември в Берлин, му е четвъртата награда за цялостно творчество. Откакто навърши 70, този вид отличие му се връчва през две години: първи път през 2013 г. на фестивала в Локарно, втори през 2015 г. от града Мюнхен, трети през 2017 г. при раздаването на Баварските филмови награди. На церемонията тогавашният министър-председател на германската провинция го определи като "кино легендата made in Bavaria“ или с други думи "беемвето на германското кино“. При това Херцог, макар роден в Мюнхен през 1942 г., отдавна живее в Лос Анжелис и в последно време снима почти само извън Германия и то на английски.

"Когато се запали за нещо, той просто изгаря, готов е да стигне до предела“ – каза на сегашната церемония в Берлин Вим Вендерс, връчвайки наградата на колегата си. Вместо да говори само за себе си, Херцог предпочете да наблегне на политическия аспект в правенето на кино, подчертавайки, че "ЕС е най-големият мирен проект, който света е видял. Трябва да сме доволни, че го има.“

Вернер Херцог е един от групата режисьори на т.нар. "ново немско кино“. В края на 60-те и 70-те години на ХХ век младите тогава Вим Вендерс, Райнер Вернер Фасбиндер, Фолкер Шльондорф, Александър Клуге и др., повлияни от "френската нова вълна“ и протестните движения от 68-а, радикално се отделят от развлекателното кино и се опитват чрез филмите си да изразяват критиката си към държавата и активно да участват в обществените процеси. След смъртта на Фасбиндер групата постепенно се разпада и всеки тръгва по свой път, общото е, че всички те остават верни на т.нар. "авторско кино“ и почти нямат забежки към комерса. През 2009 г. списание "Тайм“ прави класация за най-влиятелните личности в света, в която е включен и Вернер Херцог.

Че днес влиянието му е все така силно, потвърждава и статия във вестник "Ди велт“ от началото на декември т.г., в която авторът твърди, че Херцог е най-гледаният и предпочитан режисьор от по-старото поколение сред кинофеновете в Германия. Дори се говори за култ към филмите му. Според самия Херцог интересът към него се дължи на участието му в различни американски телевизионни сериали. От 2010 г. е играл като актьор в седем, като сред тях са "Семейство Симпсън“ (като глас) и "Междузвездни войни: Мандалориецът“.

"На година получавам към 10 000 имейли – казва в интервю режисьорът. – Към 70% от тях са на зрители във възрастта между 14 и 15 години. Проявяват интерес към старите ми филми. Питат къде могат да ги гледат. А тези, които вече са ги гледали, искат да знаят други неща…“

Вернер Херцог снима първия си късометражен филм едва 19-годишен, през 1962 г. Година по-късно основава собствена продуцентска фирма. На 24 години вече е заснел първия си игрален филм. През 60-те години е възможен такъв летящ старт в кариерата, наслаждават му се всички, които се посвещават на относително най-новата медия киното. За разлика от днес, когато повечето режисьори правят големи паузи между два филма, търсейки средства за следващия си проект, Херцог често снима по два филма годишно, така че днес може да се похвали с над 70 (игрални и документални) зад гърба си, сред които "Агире, гневът божи“, "Фицкаралдо“, "Където зелените мравки сънуват“, "Лошият лейтенант“, "Моят любим враг“ (за сложните му отношения с актьора Клаус Кински“) … последните са "Сол и огън“ (2016), "Да срещнеш Горбачов“ (2018) и "Family Romance, LLC“ (2019). Освен това нерядко участва и като актьор във филми на свои колеги.

"Агире, гневът божи

Около почти всяка негова творба има някаква странна история, например като тези: на 23 декември 1971 г. екипът, с който Херцог снима "Агире, гневът божи“, трябва да лети от Лима до друг град в Перу. Поради лошото време полетите са отменени. На следващия ден има само един самолет, който е препълнен. Летищните власти отказват да качат Херцог и хората му въпреки сърцераздирателните молби на режисьорa. И добре, че така се случва, защото самолетът пада. Години по-късно Херцог снима документален филм за единствената оцеляла в тази катастрофа, германската биоложка Юлиане Кьопке.

През 1974 г. за 22 дни извървява пеш разстоянието от Мюнхен до Париж, за да отиде при болна приятелка, кинокритичка. Смятал е, че неговото вървене ще й помогне. По-късно пише книгата "За вървенето в леда“. 

През 2010 г. за филма си "Носферату“ Херцог ангажира един холандски учен и биолог като консултант. По време на снимки избухва скандал, защото консултантът го обвинява, че измъчва животни. Доказателството му е, че Херцог е използвал за снимките плъхове, които накарал да бъдат боядисани с черна боя и след това да бъдат потапяни в гореща вода. При този "експеримент“ половината от животните умрели, твърди консултантът, а Херцог е принуден да брани опетненото си име. 

Когато снима "Лошият лейтенант“, влиза в конфликт с американския екип, който настоява винаги да има "coverage“. Какво означава понятието, в началото Херцог не разбира. Оказва се, че в американската практика това са кадри, в които актьорът стои в пози, различни от тези, които се изискват по сценарий. При монтажа те евентуално могат да бъдат използвани, но могат и да не бъдат използвани. Американците настояват за "coverage“, Херцог отказва. От ситуацията го спасява Никълъс Кейдж, който радостно възкликва: "Най-после имам късмета да работя с режисьор, който знае какво иска.“ И никой повече не кара Херцог да снима празни актьорски кадри.

"Аз съм много икономичен режисьор – обяснява Херцог. – Например последния си филм "Family Romance, LLC“ снимах за 14 дни в Япония. Само 300 минути материал, от които монтирах готовия филм.“

Икономичен във финансите, не по принуда, както е обичайно, а по собствено желание, изобретателен, странен, необичаен и в изразните си средства – това е Херцог.

"Вероятно причините са в детството ми – казва той. – Докато станах на 11, нямах никаква представа за съществуването на киното. Като дете не са ме водили на кино. Не знам дали заради това или заради обстоятелството, че у дома нямахме течаща вода, но аз трябваше сам да си измислям как да се справям със средата и предполагам, че тук някъде е обяснението как се е формирал моят начин на разказ. Винаги съм знаел, че ще съм поетът в семейството. Че ще открия киното сам за себе си. В известен смисъл аз и до днес всеки път го откривам наново. Ето, вземете който и да искате филм и ще видите, че той по някакъв начин ви е познат, че до голяма степен отгатвате какво ще се случи. Дори и ако става дума за фантастика, най-късно на петата минута ще се появи дракон с крила. Признайте си с ръка на сърцето, че сте го очаквали. А аз се опитвам непрекъснато да изненадвам публиката си, като първо изненадам себе си.“

Какви още изненади след четири награди за цялостно творчество? Възможно ли е по-нагоре?

"Не смятам, че съм част от пантеона на кинорежисьорите. Аз съм просто един обикновен пехотинец в армията на киното. Освен това, подчертавам, че тези награди не правят филмите ми нито по-добри, нито по-лоши. Мечтата ми е зрителите да ги разпознават, преди да са видели надписите. Както се разпознават филмите на Бергман например.“

На 77 години Вернер Херцог не възнамерява да спира да снима. В момента твърди, че движи два нови проекта. Но не и в родната си Германия.

"Светът е пълен с толкова интересни теми, не виждам защо трябва да се ограничавам само с едно място“ – казва той.

Още негови разсъждения по най-различни теми могат да бъдат прочетени в книгата с разговори с Вернер Херцог "Пътеводител за озадачените“