Цветя за Джим и Джон

В моя живот 8 декември никога не успя да се превърне в студентски празник. Остава си вечно някакъв студен ден в края на годината, в който не си правя равносметка, а тихичко въртя плочи на Джим и Джон и празнувам това, че някъде по пътя през пукнатините на душата ми са успели да влязат техните музики и да ми оставят толкова цветя, красота и смисъл, колкото едва успявам да побера. 

На 8 декември 1943 г. се ражда The Lizzard, също така познат и като Джим Морисън.
На 8 декември 1980 г. умира и завинаги ни напуска момчето, което изпя Imagine, също така познато като Джон Ленън.

Цветя за Джим

Джон Дъглас “Джим” Морисън е толкова повече от гласът на The Doors. Лицето, очите, косата, поведението на сцената, свободата и думите, най-вече думите. Джим е поет и писател. Красивите цветя, които изпълват мисловния му дворец могат да бъдат открити и в стихосбирки и късометражни филми. Той усеща смъртта, любовта, свободата, смисъла. Пълзят във всеки един текст и са вътре - в гласа му, в думите, в тежкия клепач, в начина на живот. Поема по пътя смело към края на нощта. Като дете се сблъсква със смъртта и завинаги остава повлиян от нея. Сякаш опиянен и привлечен. Ето как The Lizzard описва срещата си с нея. Действието се развива в Ню Мексико през 1947 г., когато той е на 4 години:

Първият път, когато открих смъртта... аз, майка ми и баща ми, както и баба ми и дядо ми, карахме през пустинята по изгрев. Един камион с индианци се беше блъснал с друга кола. Имаше индианци по цялата магистрала, кървящи до смърт. Аз бях само дете, така че трябваше да остана в колата, докато баща ми и дядо ми отидоха да проверят какво става. Не видях нищо – само смешна червена боя и хора, лежащи наоколо, но знаех, че нещо се случва, тъй като усещах вибрациите на хората около мен. Изведнъж осъзнах, че самите те не знаят какво точно става. Това беше първият път, в който усетих вкуса на страха... и мисля, че в този момент душите на мъртвите индианци – може би на един или двама от тях – просто тичаха наоколо обезумели и се приземиха в моята душа, а аз бях като гъба, готов да седя там и да ги поема.

via GIPHY

Макар и родителите му да твърдят, че версията на тази история е силно преувеличена, то при всички положения онова, което се е случило в пустинята по изгрев, е оставило своя белег. Така, както белязват душата на Джим и сюрреализмът, и любовта с Памела, и алкохолът, и наркотиците. Носи със себе си стихосбирка на Артюр Рембо, умира в Париж заедно с неговото момиче Памела и вероятно онова, което го е отнесло от този свят, е смъртоносната комбинация от уиски, кокаин и хероин. Бунтар, анархист или нихилист, Джим Морисън е поет, без чиято музика не можем. В последните си дни единственото, което успява да сподели с дневника си, е “Господи, помогни ми.” Помощта не идва, но пък за нас остава музика, която религиозно да слушаме и която ще е винаги там, ако имаме нужда да прошепнем: “Джим, помогни ми”. 

Цветя за Джон

Джон Ленън, една от най-влиятелните личности на миналия век, винаги ще бъде бялата лястовица на музиката, безкраен символ за свобода, любов и мир. Трудно можем да си представим света, живота и тийнейджърските си години без The Beatles и без самостоятелните парчета на Джон Ленън. Колкото и Imagine да е парче, което от слушане да сме превърнали в клише, то тя със сигурност съдържа едно от най-силните и смислени послания, познати в историята на музиката. Заради това си припомняме текста. Абстрахирайки се от това колко много сме пяли и слушали именно тези думи в различни версии и вариации. Защото текстът е чиста поезия. А поезията никой не може да ни отнеме.

via GIPHY

Imagine there's no heaven

It's easy if you try

No hell below us

Above us only sky

Imagine all the people

Living for today (ah ah ah)

Imagine there's no countries

It isn't hard to do

Nothing to kill or die for

And no religion, too

Imagine all the people

Living life in peace 

You may say that I'm a dreamer

But I'm not the only one

I hope someday you'll join us

And the world will be as one

Imagine no possessions

I wonder if you can

No need for greed… 

Imagine no possessions

I wonder if you can

No need for greed or hunger

A brotherhood of man

Imagine all the people

Sharing all the world... You...

You may say I'm a dreamer

But I'm not the only one

I hope someday you'll join us

And the world will live as one 

Просто Imagine. Не боли. И нека се опитваме с половинките си по-често да бъдем “в леглото за мир”. В свят на мемета и хейтъри, понякога не е лошо да имаме цветя около себе си, да правим любов, музика и смисъл. Без значение колко и дали изобщо това би било разбрано от останалите. 

“Двамата с Йоко сме готови да станем клоуните на света – обяснява Джон, – ако по този начин ще сторим добро.”

Цветя за мен и теб

И онова клише е много дразнещо, нали? Онова, което ни кара да осъзнаем, че животът се случва докато си правим планове. Но е истина. Понякога имаме нужда да се отпуснем, да забравим и да не мислим. Да легнем на пода, да наблюдаваме как цигарата дими в ръцете ни и след това просто да си завъртим някоя стара плоча, от която да чуем Джим Морисън или Джон Ленън. И бавно, почти неусетно да се изтръгнем от лапите на делничната рутина и да потънем в свой малък собствен свят, в който вдишваме любов. А с издишаните цветя да го превръщаме в по-добро място. Или поне да не го правим по-лошо.