Филмът “Извън пътя” е единственият верен път

 Николай Волев винаги ще помним от златните години на българското кино. Едва ли някой би могъл да си представи, че емблематични ленти като "Да обичаш на инат“, "Господин за един ден“, "Маргарит и Маргарита“ могат да потънат във времето и да бъдат забравени.  В живота на твореца винаги се появяват мигове на разочарование и безконечна тъга. Тогава всеки артист се оттегля и се скрива зад завесите. За неопределено дълъг период от време... В случая с Николай Волев скривалището е природата, а времето – цели16 години. 16 години без нови филми, без заглавия, без големи екрани. Ако има нещо, което да притежава мощта отново да събуди музите, то безспорно това е само и единствено любовта. И тогава желанието за творчество в душата се буди и всичко е… всичко е любов.

Николай е екстравагантен, авангарден и малко луд. Но му отива. Завърна се в киното с първия си “чисто любовен” филм “Извън пътя”. Редом с това се появи и със скандалната си автобиография “Девствената проститутка”. Книга, която е “по-хубава от всичките му филми взети заедно”, както самият той казва. Николай Волев е rock and roll. Режисьорът е на 72, но нима това е способно да го накара да спре да се вози с мотор, да жадува за приключения, ежедневно да покорява нови върхове, да се смее шумно и да твори с размах? Волев е един авангарден българин, който не се страхува от нищо. Умее да нажежава атмосферата, понякога действа като спринцовка, заредена с адреналин, друг път носи тишина и спокойствие. При всички положения вълнува. С киното и литературата си. С интелекта и остроумието си. 

Автобиографията на режисьора е интервю със себе си. Пропадане навътре в ума, душата, цветовете и сенките на собственото си Аз. Пътешествие в детството. Миналото. Загубите. Победите. Сълзите. Любовите. В книгата той има смелостта да постави под съмнение самия себе си. Подвиг, достоен за сваляне на шапките и поклон. Защото днес, в това забързано време, в което живеем, забравяме да се вглеждаме в огледалото и да комуникираме със себе си. Такива, каквито сме. За Николай няма страхове и съмнения. След първата книга идва време и за първия “чисто любовен” филм. Кой казва, че на 72 няма какво ново да се опитва?

В последния проект на режисьора камерата втренчва зорко погледа си към прашното дисфункционално семейство на драматург и актриса, чиито деца са далеч, звездните кариери са в миналото, а от вдъхновение в настоящето няма и следа. Аня Пенчева и Деян Донков се изправят пред предизвикателството да влязат в образа на тази объркана и счупена двойка. Лесно е да живееш с някого, когото не обичаш. Можеш да си тръгнеш. Но когато човекът в другия край на масата е близък до сърцето, но далечен от трепета и възбудата, тогава всеки демон се събужда и съжителството граничи с невъзможното. Всеки се опитва да залепи пукнатините и да попълни дупките. Крясъците са ежедневие и онова, което остава, е далечният спомен за една някогашна сладка младост и наивно влюбване.

Боклукът не се търкаля нагоре, а надолу.

Затова и човек често потегля към върха. Над  облаците и срещу окото на жаркото слънце. Тревожната душа често е в неистово търсене на усамотение, баланс и тишина. Самият Деян Донков казва, че играе ролята на "драматург, който е самотен дори и сред хората“. И именно в момент, в който душата не желае да среща нито един чифт човешки очи, се появява тя. Непоканена, мръсна, наивна, едновременно глупава и умна, първична и мъдра, безпомощно властна. Любовта. В "Извън пътя“ лудото влюбване е скрито зад дълбоките очи на младата Салия (Сали Ибрахим) – наивно девойче от ромски произход. Диво дете, което е на прага на своята женственост. Създание, което изненадва с дълбочината на личността си и с безграничието на мечтите си.  Кой би предположил, че драматург, скитащ в гората, може да срещне невръстно момиче от ромски произход, с което да говори за философия и съкровени мечти? Всичко е възможно. И в любовта. И в живота. И в киното.

Деян Донков, Аня Пенчева, Сали Ибрахим и Калин Сърменов (в ролята на баща от ромски произход) скачат безстрашно във филма и не се страхуват да излязат извън пътя. В крайна сметка каквито и теми да вълнуват изкуството в страниците на романите или на големия екран, безспорно вечни и близки до сърцето остават мечтите и любовта. Защото когато човек остане горе на върха и влезе дълбоко в себе си, единствено емоцията и вълнението имат значение.

 За сюжета Николай Волев се вдъхновява от своя собствен живот и застава пред зрителите откровено и без никакви тайни. Движи се по ръба на разума и лудостта. Скача в пропасти. Пропада в опасния поглед на любовта. Но всичко си струва… защото накрая пейзажът на настоящето се наблюдава от върха. Там, където над Аз-а са само и единствено Бог и звездите.

филми сериали кино Стаси Кара