Тери О'Нийл и пулсът на 60-те

Майстор на фотографията, уловил магията в погледа на стотици знаменитости.

Казаха ми да отида до Аби Роуд Студио и да направя няколко портрета на някаква банда. Не знаех как да снимам група, но понеже самият аз бях музикант, а и най-младият от агенцията, винаги пращаха мен. Изкарах четирите млади момчета навън, защото светлината беше по-добра. Беше ясно, че Джон е човекът с най-изявен характер, затова го помолих да застане отпред. Портретът излезе в пресата на другия ден. Същата тази група стана най-великата в света. Станаха The Beatles.

Tака започва кариерата на един от най-добрите съвременни фотографи - Тери О'Нийл. В началото на 20-те си години,  той е един от първите, снимали The Rolling Stones, Бриджит Бардо, Шон Конъри. Работата на О'Нийл запечатва цялата задъхваща се от вълнение, рокендрол и любов ера на 60-те и се превръща в основен хроникьор на културната и социална революция на Великобритания. Благодарение на кадрите му и до днес са запечатани скрити черти на  най-известните актьори, певци, артисти - често извън светлините на прожекторите, далеч от шума, далеч от обичайните пози и роли.

Негови са някои от най-знаменитите кадри на Елтън Джон, Наоми Кембъл, Ракел Уелч, Кейт Мос, Дейвид Боуи, Чък Бери, Робърт Редфорд, Пол Нюмън, Клинт Истууд. Често твърди, че не е вярвал, че кадрите му ще имат толкова дълъг живот. Освен че създава нещо като своеобразна капсула на времето и поп културата, Тери О'Нийл е автор на някои от най-запомнящите се портрети на Нелсън Мандела, Уинстън Чърчил, Кралица Елизабет. 

Видях Чърчил в инвалиден стол, излизайки от болницата. Не познавах добре историята му, може би именно затова просто щракнах кадъра. Без излишен емоционален багаж. А що се отнася до работата ми с Кралицата - е, никога не съм бил по-нервен. Дори направих малко проучване за шеги, свързани с конни надбягвания, за да разчупя леда. Слава Богу, Кралицата се разсмя.

Тери О'Нийл израства в западен Лондон в обикновено семейство и желае да стане свещеник, но плановете му биват осуетени, тъй като е смятан за момче с прекалено много въпроси и твърде малко вяра. Намира утеха в музиката и по-специално в ритъма на барабаните, но скоро след това се захваща с фотографията. И така цял живот. Жени се за актрисата Фей Дънауей, от която има син, но бракът им продължава едва три години. След време фотографът признава, че съжалява за това, че се е влюбил в свой модел. И признава, че е ненавиждал целия цирк, съпътстващ брака им. От първата среща на Тери и Фей се ражда не само любовта им, но и прочутият кадър на Фей на сутринта след като печели Оскар през 1977 година. Кадърът е част от постоянната колекция на National Portrait Gallery и разкрива любопитната страна на деня след Голямата вечер - а именно - какво е да се събудиш с Оскар?

През годините Тери О'Нийл неведнъж е споделял, че любимата му знаменитост, с която е работил, е Дейвид Боуи. В него открива чара на Шекспиров актьор и на абсолютен хамелеон. Без значение дали закъснява с четири часа за сесия с Лиз Тейлър, тъй като е прекалил с наркотиците, или пък се появява на снимки недоспал от неизвестно количество дни, Дейвид Боуи винаги е имал ясна концепция какво иска от снимките, за разлика от останалите поп звезди. С него всичко имаше смисъл, споделя Тери, но наркотиците взимаха превес. Нямаше как да кажа каквото и да било, а и да не забравяме, че бяхме почти на една възраст.

В интервю за The Guardian миналата година Тери О'Нийл се връща назад във времето, в което Ава Гарднър, тогавашната съпруга на Франк Синатра, му връчва писмо, представящо младия Тери. След като го прочита, Синатра казва: Той е с мен. И така цели 30 години. През първите три седмици двамата почти не си говорят, но именно този период учи О'Нийл на най-ценния съвет: да бъде винаги там, но никога да не се замесва със случващото се. 

О'Нийл е един от фотографите, броящи се на пръсти, които са отказвали да снимат Мерилин Монро. Причината? Тогавашната приятелка на Тери, хроникьор на Мерилин, му казва, че звездата има навика да спи с всичките си фотографи. Оттогава името Мерилин Монро е забранено за Тери О'Нийл. 

Точно преди година, малко преди да навърши 80 години, фотографът е категоричен, че няма да отбелязва годишнината си. Последният път, в който го прави, е по случай 50-годишния си юбилей - излиза на вечеря с Ерик Клептън и Мики Рурк, а след това изпада в тридневна депресия. Твърди, че мрази да вижда как приятелите му си отиват един по един и че за него вече не съществуват истински звезди. Последната, според него, с истински талант е Ейми Уайнхаус. Успява да я снима на концерта по случай 90-тата годишнина на Нелсън Мандела в Хайд Парк.  

Тери О'Нийл ни оставя наследство от едни от най-добрите кадри на стотици звезди и с присъща само за големите таланти скромност повтаря през годините, че като истински перфекционист, никога не харесва достатъчно много снимките си.

Но, напоследък, както самият той казва, гледайки назад и виждайки всички тези личности, които съм снимал...

Да, справих се добре. 

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още АвангАрт