„Космодрум“ разказва приказки за бъдещето от миналото

Изложбата „Космодрум“ на социалния антрополог Ралица Константинова е завръщане в космическото бъдеще на комунистическа България

 Тодор Пеев

 Странно е усещането, което те обзема на "Космодрум“-а в софийската галерия One. Сякаш летиш с космическа совалка, чиято крайна дестинация обаче е в миналото, преди 1989 година.  

"Изложбата е част от едно дългогодишно антропологично изследване, което правя, за ролята на бъдещето в нашето близко минало – разказва авторът на изложбата Ралица Константинова. - Това ще рече футуризъм, космонавтика и фантастика от соц периода, космическото бъдеще и надеждите за междузвездни пътешествия. Проектът е разказ за космическата история на България, за огромната популярност на темата космическо бъдеще в българската култура.”

"Космодрум“ съживява и показва съпреживяването на Космическата ера и Надпреварата за космоса у нас. Фактологично, Космическата ера, стартирала с изстрелването на първия сателит “Спутник” през 1957 г., е свързана с присъствието на човека в космоса. От културна гледна точка Ралица я определя като ретро поради затихване на отзвука от космическите програми в световен мащаб.

Технологичната битка между Източния и Западния блок по време на Студената война, която се води открито и оставя трайни следи в културата на народите от двете страни на Желязната завеса, Ралица назовава “Надпреварата за космоса”. Въпреки лидерските позиции на Съветския блок в началото, Западният блок в крайна сметка побеждава с кацането на Луната.

А какво е провокирало Ралица да започне това изследване?

Първо, защото цялата визуална стилистика по темата е много интересна, и второ, защото исторически темата е много вълнуваща, тъй като рядко гледаме отвъд завесата на комунизма извън клишетата, с които сме свикнали.  Аз се опитвам да извадя историография извън политическия нюанс, да се занимавам с други културни и социални феномени на периода, който освен идеология, е много други неща. Самият комунизъм е свързан с фантастиката и космонавтиката по странен начин – той е някакъв вид бъдеще, обещание, надежда. Фантастиката пък е вид критика, дори с философски подтекст, на нашето общество, ценности и култура. Аз съм социален антрополог и се интересувам от човешките практики и култури.В изложбата съм разгледала пет вида бъдеще, които реално са много повече. С "Космодрум“ искам да отворя диалог по темата, да направя аполитичен прочит на културна история от миналия период. И се оказа, че темата вълнува много съвременни български артисти в една или друга посока – визионерство, битката за достигане на все по-далечни космически дестинации, идеята за бъдещето, срещата с извънземни и други. Много от участниците в изложбата споделиха, че са били вдъхновени и провокирани от прочутото в миналото списание "Космос“. Което прави връзката минало-бъдеще много видима.

Изложбата интерпретира участието на България в Космическата ера и Надпреварата за космоса и отзвукът от световните космически постижения – от символичното присъствие на космонавти, звездолети и планове за галактическо бъдеще, които през 60-те години на миналия век се промъкват в политическите речи, популярната литература и научните директиви у нас, до отзвука в архитектурата, музиката, модата и изобщо популярната култура. През 70-те и 80-те години колонизацията на космоса и приказките за извънземни са централна тема в детските книжки, младежки комикси и списания, а научната фантастика достига феноменална популярност – най-вече с книжната поредица “Библиотека Галактика”, чието издаване започва точно преди 40 години.

Космосът попада и в пропагандния дискурс – неизбежното светло бъдеше и категоричното продължение на комунистическия строй. България е единствената държава в програма “Интеркосмос”, която изпраща не един, а трима космонавти – Георги Иванов, Александър Александров и Красимир Стоянов През 80-те години ставаме третата страна, след САЩ и Русия, която прави храна за космонавти. Произвеждаме и техническо оборудване за руската космическа агенция, като с около 45% от общото производство страната е водеща в манифактурата на роботи за източния блок.

В "Космодрум“ участват съвременни български артисти като Станислав Беловски (със страхотни портрети на неочаквани персонажи), Ясен Згуровски (с творба, в която се преплитат минало и бъдеще), Кокимото (с иронични поп-арт творби), Силвия Богоева (чиято творба в колаборация с с VRcity и Мона Раданова ще ви отведе буквално в Космоса), Емилия Емилова (с фигури от порцелан), фотографите Никола Михов, Борис Мисирков и Георги Богданов, дебютантите Венелина Катанска (биолог, който открива своя космос под микроскопа) и Пламен Янков (с фотографии и инсталация), както и Ивайло Христов (чиито творения са вече в Космоса след спечелване конкурс на НАСА и са качени на сонди BENNU) и други.

В историческата секция на "Космодрум“ са показани оригинални работи на Текла Алексиева, Андрей Тарковски, и В.И. Храбаров, както и архивни работи на артисти като Венелин Вълканов, Любен Диманов, Огнян Мирчев, Илия Саръилиев, Румен Скорчев, Любомир Чехларов и други.

"Космодрум“ е до 15 юни в галерия ONE на ул. "Иван Вазов“ 14 (вход откъм ул. "Шести септември“) в София

 

изложба Пекин дизайн изкуство Иван Мудов

бюлетин

още авангарт