Ритник в задника на смирените

Дали поради кризата на средната възраст или поради други причини, но в продължение на почти пет години Стивън Содърбърг кокетира пред кинопубликата, че ще се откаже завинаги от снимането на филми. През 2011 г. тогава 48-годишният режисьор на "Секс, лъжи и видео“, "Ерин Брокович“, "Бандата на Оушън“… обяви, че иска да става художник.

Малко по-късно промени намеренията си и каза, че просто ще си почине от режисьорската работа. Малко по-късно съобщи, че в петгодишния му работен план влиза пълно отдръпване от киното, което трябва да се случи след 50-ия му рожден ден. Но почти веднага след това изказване започна снимането на мини телевизионен сериал. След което премина към следващ сериал за американска телевизия. 

Отказването от киното се отложи за неизвестно време и след новината, че Стивън Содърбърг започва игрален филм по "Досиетата от Панама“. Да бъдат филмирани 11,5 милиона документи на адвокатската кантора "Мосак Фонсека“, съдържащи информация за безброй офшорни фирми, измъкващи се от плащане на данъци – файлове, които неизвестен информатор под името Джон Доу подава до редакцията на "Зюддойче цайтунг“, си е предизвикателство. Все пак става дума за кино, а не за счетоводни операции. Сценарият се опира на книгата "Secrecy World: Inside the Panama Papers Investigation of Illicit Money Networks and the Global Elite“ на американския разследващ журналист Джейк Бърнстейн. Когато двамата започват работа, книгата все още не е публикувана, но след излизането й е обявена от "Амазон“ за бизнес-книга на 2017 г. В сценарния екип участва и Скот З. Бърнс, с когото Собърбърг е работил по-рано в "Информаторът“.

Така се появява филмът "The Laundromat“ ("Пералня на пари“), съпродуциран от стрийминг-платформата "Нетфликс“. Стивън Содърбърг е не само режисьор, но и копродуцент, съсценарист, оператор и монтажист, като двете последни дейности в надписите са отбелязани с две различни, нереални имена. Очевидно е, че вече пластовете в киноразпространението са леко разместени, защото повечето фестивали от категория "А“ отварят секциите си за творби на "Нетфликс“. Премиерата на филма на Содърбърг беше във Венеция, следва участие на фестивалите в Торонто, Сан Себастиян, Цюрих… Включването на "Пералня на пари“ в програмата на "Нетфликс“ е определено за 18 октомври, а две седмици преди това филмът можеше да бъде видян в малките кина (не в големите вериги!) в някои от градовете в Западна Европа.

Филмът не се занимава с това как и защо са се появили "Досиетата от Панама“, кой е информаторът и как е стигнал до въпросните документи, което ще рече, че изначално герой разследващ журналист е зачеркнат, с което и филмът излиза от този жанр. Действието е съсредоточено върху механизмите на самото пране на пари. Всъщност "действие“ е силна дума. Филмът представлява няколко навързани епизода, които Содърбърг нарича в надписи пред тях "тайни“. Нещо като комедия дел арте. Някои от сцените съдържат психологическа подплатеност на героите, други са чисти скечове. Ако в киното съществува жанр "художествена публицистика“, то бих причислила този филм към него.

Разказът се води от съдружниците в адвокатската кантора Юрген Мосак и Робен Фонсека. Единият се изпълнява от Гари Олдман, другият от Антонио Бандерас, единият говори английски с немски акцент, другият с испански. Двамата заедно обясняват как са се появили парите и как е продължило използването им. Разбира се, в един момент се стига до мръсните гешефти на офшорните фирми, които обаче, уви, са законни. Това последното го казва Барак Обама от телевизор, който разказвачите гледат. От тези мръсни гешефти, естествено, страдат обикновените, смирени хора, които не стига, че се разделят с парите си, но и са подложени на циничния присмех на облажилите се от техните спестявания. Съдбата на страдащите е представена чрез конкретната история на пенсионерката Елън (Мерил Стрийп), която губи всичко материално, което може да се изгуби на този свят. Макар че минава през пълното отчаяние, Елън се съвзема и се наема да разнищи нещата до край. Така постепенно разбираме, че в схемата за пране на пари са замесени руски олигарси ("Че кой днес плаща кеш?“ – пита тя. "Руснаците“ – отговарят й.), африкански олигарси, китайски олигарси. Секс-скандалите и търговията с човешки органи са подробности от пейзажа на фирмите "пощенски кутии“. В крайна сметка според авторите на филма вината за това, че по-голямата част от човечеството все повече обеднява за сметка на друга малка част, която все повече забогатява, трябва да се търси в САЩ.

"Хората, които гледат този филм – казва съсценаристът Скот З. Бърнс – трябва да разберат, че тази система е причината да не могат да купят учебници за децата си, или пък причината да нямат здравна осигуровка, причината за дупките по улиците, причината, че летището им запада. Това не се случва, защото нямаме достатъчно пари. А защото една малка група много, много богати хора не плащат данъци.“

Стивън Содърбърг и съмишлениците му явно вярват в просветителската роля на киното. Може би затова "Пералня на пари“ завършва с публицистичен монолог на героинята на Мерил Стрийп, която се обръща направо към зрителите, призовавайки ги те да настояват политиците от Европейския съюз да предприемат необходимите мерки за прекратяване на практиката на офшорните зони. Странен финал. Освен това оставам със съмненията, че въпреки нагледните обяснения, направени като видео упътване за пералня, непосветените в счетоводните далавери зрители са схванали как точно се перат парите. Но пък от друга страна, ако си останем смирени, както казва Содърбърг, няма да получим нищо друго освен ритник в задника. Днес 55-годишният автор на "Пералня на пари“ е повече революционер, отколкото режисьор. Но какво пък?