Полански и публичният линч

Павлина Желева за „Офицер и шпионин" - личен филм, създаден от един от най-големите отшелници в киното.

"Офицер и шпионин" ("Аз обвинявам“) е 22-рият игрален филм на един  от най-големите живи режисьори на световното кино - полският французин от еврейски произход Роман Полански. Мястото на това произведение в богатото творчество на 86-годишния режисьор е уникално - то не само възстановява печалния наказателен процес, придобил известност като "Делото Драйфус“, но подвига въпроса за възраждането на антисемитизма.

Сам по себе си, пътят към постигането на крайната цел, а именно филм за шумната съдебна сага, е доста интересен. Преди седем години Полански споделя с английския журналист и писател Робърт Харис, когото познава добре от съвместната им работа върху "Писател в сянка“ (2010), че иска да направи филм по нея. Известният с историческите си романи британски интелектуалец бързо се ентусиазира и в продължение на година сериозно проучва  историческите факти. Написва романа си "Офицер и шпионин", който бързо се превръща в една от най-търсените и награждавани книги на писателя. Така, историческият момент, видян през очите на днешния ден, намира един много талантлив свой интерпретатор. Полански бързо се приобщава към литературния текст на Харис. Писател и режисьор и написват заедно сценария на бъдещия филм. 

Явяват се всякакви разнообразни поддържници на идеята, но повечето от тях застават зад тезата, че историята на Драйфус трябва да бъде заснета и разказана на английски език. Но Полански не е убеден и се съгласява да започне работа след появата на известния продуцент Ален Голдман, който пък привлича италиански партньори. Взема се решение филмът да бъде заснет като копродукция между Франция и Италия и всички действащи лица да говорят на френски език. 

Така се стига до стриктната реставрация на "делото на века“, продължило дванадесет години (1894-1906) и успяло да разтърси из основи Третата френска република. Тандемът Полански-Харис спокойно следва обективната хронология на събитията, при която капитан Алфред Драйфус, единственият офицер от еврейски произход в Генералния щаб на френската армия,  е обвинен в държавна измяна заради шпионаж в полза на германците. Поради характера на служебните си задължения полковник Жорж Пикар се натъква на неоспорими доказателства за истинския предател (майор Естерхази) и поема защитата на Драйфус. 

Една след друга възкръсват подробности от мъчителния съдебен процес. Същият, заради който в началото на 1898 нацията се раздира от позиции "за“ и "против“ гневното "отворено писмо“ на Емил Зола "Аз обвинявам“ до президента Феликс Фор.  

За Полански е от особено значение, че тъкмо този пламенен текст прави публична битката срещу осъждането на Драйфус на доживотна каторга. За него е важно, че решението за повторен процес и помилването на Драйфус не идват без пламенната съпротива на интелектуалците.

В този смисъл - надписът "по истински случай“ в началото на филма действа като предупреждение: една "съдебна грешка“ може да тръгне от неволни заблуди, но може да продължи заради нарочни лъжи. 

Основният патос на филма е насочен към разкриването на механизмите, които по безпогрешен начин съдействат даден публичен образ да бъде "успешно“ демонизиран.

Как обаче става така, че "Офицер и шпионин", чието съдържание е добре известно (един от редките случаи, в които разкриването на елементи от сюжета не носи никакъв риск) задържа вниманието на зрителите от начало до край? Има ли магия в този нов, не толкова типичен, но за сметка на това въздействащ минимализъм във филмовия стил на Полански?

Да, има! И тя се споява от драматургическата сгъстеност на сценария, насочена към търсенето и доказването на истината. Намерена е и необходимата достоверна среда (почти всички локации са реални и то във вида, в който са изглеждали). Важно е също, че целият филм се движи от енергията на Пикар. В битките си със "силните на деня“ той преминава през 9-те кръга на ада. 

Съзнателно, на преден план са изведени актьорите: известният със своя небрежен чар Жан Дюжарден е преобразен във въздействащ "мъж на честта“ (Пикар), а иначе привлекателният Луи Гарел е превърнат в безхарактерна и уплашена жертва (Драйфус). Поне осем други роли на офицери и политически лица са поверени на актьори от престижния френски театър "Комеди франсез“. 

Филмът е наситен с мъжко присъствие, добре подредено, за да обслужва тогавашните армия, правителство и съд. Едни мъже командват други мъже, а всички вкупом се нахвърлят върху набелязания обект, за да затегнат докрай примката около врата му. В перфидно функциониращия лабиринт на властта няма място за идеализъм. 

Единственото идеално присъствие е женско - Полин Моние е омъжена за висш офицер, но е влюбена в Пикар. Актрисата Еманюел Сение (съпруга на Полански от 1989) в някаква степен играе себе си - тя не изоставя Пикар дори, когато е на самото дъно.       

Пределно праволинеен и поради тази причина леко архаичен Пикар застава срещу системата за публично линчуване. В този смисъл,  "Офицер и шпионин" е исторически филм, зареден с очевидни препратки към днешния ден. Една институция прикрива друга институция, а медиите раздухват скандали. 

Интересът на Полански към темата за набедената жертва е разбираем. 

Важно да се напомни, че той продължава да е преследван от американското правосъдие заради обвинение в сексуални контакти с непълнолетната Саманта Гаймър през далечната 1977. Заради паника или заради друго, навремето Полански тайно (и в някаква степен безславно) напуска САЩ, избягвайки евентуална присъда. През 2009 потърпевшата сама пожелава обвиненията й срещу режисьора да бъдат снети (какво и колко е коствало това на двамата знаят само техните адвокати). По-късно, през 2018, заради шумния скандал с филмовия продуцент Харви Уайнстийн, членството на Полански в Американската филмова академия за изкуство буквално "изгаря“. А неотдавна друг драматичен фрагмент от личния живот на режисьора (жестокото убийство на първата му съпруга Шарън Тейт от членове на окултната група на Чарлз Менсън през 1969) бе небрежно "присвоен“ от Куентин Тарантино в "Имало едно време в Холивуд“.  

Показан за първи път в Кан тази година филмът вече върви по световните екрани. В същото това време, страните, в които Полански може да се пътува без опасност от екстрадиране в САЩ, се броят на пръстите на едната ръка.

Един от най-големите режисьори на световното кино е и един от неговите най-големи отшелници! 

Вероятно този факт има някакво отношение към обстоятелството, че продължителната история за физическата  депортация на Драйфус го занимава наистина. 

Последните скандали по време на 76-тото издание на фестивала на международното кино във Венеция, предизвикани от непремерените изказвания на аржентинката Лукреция Мартел, светкавичните реакции на френския продуцент Ален Голдман и италианските му партньори, намесата на директора на фестивала Алберто Барбера и най-вече ОТСЪСТВИЕТО на самия Полански от Венеция отчетливо показват за каква негова публична оценка иде реч.

Каквото и да се е случило някога между един мъж на зряла възраст и една незряла девойка, за което, сигурно тя няма вина, вече четири десетилетия Полански продължава да бъде обект на публично линчуване. 

В случая с "Офицер и шпионин" се появиха въпроси: може ли Полански да се възползва от историята, за да отговаря на критиците си ? Ако да, с какво право, а не - кой точно решава това и от чие име?   

"Офицер и шпионин" е филм на трезвото, отстранено и скептично отношение на един разочарован човек. Според него цивилизоваността и справеливостта не могат да вървят ръка за ръка. 

Ето защо беше важно, че във Венеция филмът успя да спечели две престижни награди (Голямата награда на журито и призът на ФИПРЕССИ). Добре е, че се разбра: освен, че е верен "Офицер и шпионин" е един много личен филм. И точно това го прави наистина голям! 

Тържествената церемония по откриването на CineLibri ще се състои на 5 октомври в зала 1 на НДК от 19:00 ч. Билети за прожекцията може да откриете ето тук.

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още АвангАрт