Урок по актьорско майсторство от Жулиет Бинош във филма „Тази, която не съм."

Филмът е сред акцените в програмата на фестивала CineLibri и ще можем да го видим във вечерта на церемонията по награждаване на 13-ти октомври.

“Тази, която не съм” навлиза в дълбините на една опасна игра във виртуалното пространство, в което главната героиня потъва все повече и повече. Историята по романа на Камий Лоранс оживява на екрана с изключителния талант на Жулиет Бинош. Клер е учителка на 50 години, разведена е и често се наслаждава на горещи ласки с доста по-млад мъж – Людовик. Тя създава фалшив профил в социалните мрежи, за да може да го следи. Клер въвлича и най-добрия приятел на Людовик – Алекс, тъй като следи действията на любовника си чрез него. Поне в началото, докато алтер егото й – Клара, която е наполовина на възрастта й, редовно започва да харесва снимките на Алекс и така привлича вниманието му. Постепенно се разкриват още елементи от живота на Клер, които правят действията й все по-грешни във всеки момент. 

Темата за фалшив живот в онлайн пространството е изследвана по доста интересен начин. Да бъде Клара на 24 години започва страшно много да допада на героинята на Бинош. На моменти зрителят има усещането, че тя наистина вярва в това, докато поддържа чат и телефонни разговори с доста по-младото момче. Самата Бинош е на 55 години и изглежда превъзходно, превземайки червени килими с поведението на истинска звезда. Но за разлика от повечето дами на тази възраст, които са прибягвали до други намеси, тя е абсолютно естествена. Близките й планове във филма, голите й сцени, действията, в които я виждаме, включително как седи на тоалетната чиния или как се докосва, показват именно сливането й с образа. Няма грам суета, кадрите са искрени и естествени, което именно създава и парадокс във филма, засягащ темата за фалша. Дори в най-малката мимика на Бинош усещаме удоволствието, което й носи “връзката” с Алекс и абсолютната липса на бариери в съзнанието й. Самата тя се чувства и съответно изглежда подмладена и заредена от “любовта” си, докато разбира се, нещата не започват да се свличат рязко надолу.

 

Заснет и монтиран с изключителна прецизност, филмът “Тази, която не съм” успява да пренесе зрителите в съзнанието на Клер в нейните най-тъмни и тайни желания. Нейната несигурност е контрапункт на това, което всъщност желае истински. Алекс започва да изпитва огромна страст към образа, който тя е създала. Също както и самата тя. Най-интересното е, че зрителят вижда предимно образа на Бинош, проследявайки света през нейните очи, независимо дали е истинския или този, който е създала. Тя изпитва цял спектър от различни емоции и фалшивата връзка с това момче постепенно я обсебва. Всяко действие в живота носи своите последици, а колко често се учим от грешките си?

“Какво е любовта”, казва Клер на психоаналитика си, “просто едно желание!” 

Каквото и да кажем за Жулиет Бинош ще е малко, тъй като тя е една от най-талантливите и търсени актриси на нашето време. Носител на безброй награди и впечатлявала с не един или два образа, тази година актрисата ще бъде почетена на Европейските филмови награди нa 7 декември в Берлин за приноса си към киното. 

“Тази, която не съм” достига до нас благодарение на 6А MEDIA ENTERTAINMENT и ще го видим на 13-ти октомври от 19 часа в зала 1 на НДК след церемонията по награждаване на фестивала CineLibri. Повече за останалите прожекции вижте тук.

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още АвангАрт