Винаги ще имаме Плутон

Много често земният свят е неприятен. Всяка крачка по планетата буди усещане за несигурност, съмнение и тъга. Оцветява сърцето в цветовете на нещастието и дори и в градовете, гъмжащи от хора, цари усещането за самота. А макар и да е клише, самотността сред хора е най-болезнена. Затова винаги, абсолютно винаги, някъде там на някой тротоар, изпълнен с горчилка, можем да спрем за миг, да се загърнем в топлото си пухено палто, да затворим очи и да отлетим към Плутон. Където да закусим в добра компания. Или да се наслаждаваме на собствената си. Но при всички положения гравитацията няма да ни ограничаваме и духът ще се рее сред безкрая на звездите.

Всичко това не са просто нетрадиционни мисли, които сигнализират за девиация в здравия ни разум. Въображаемото бягство в Космоса е породено от ирландския филм "Закуска на Плутон“. Чухме за него през 2005 година и се влюбихме безкрайно. Днес сме щастливи, че петото издание на кино-литературния фестивал Синелибри ще ни го покаже на голям екран. И това е истинско събитие, защото някои ленти са без аналог и е щастие, ако успеем да ги видим на голям екран дори и един път е рамките на този живот.

Филмът има редица номинации и награди, сред които Награда на публиката от кинофестивала в Любляна през 2006 г. Оценката на зрителите винаги е важна, защото именно хората, които влизат в салоните, са сърцето на киното. Не ни е трудно да си представим защо точно този филм е спечелил. На първо място трябва да посочим абсолютно брилянтната роля, която прави Килиън Мърфи. Актьорът изгражда образа на "Котенцето“ сякаш с лекота. А това е трудна задача, защото говорим за крайно комплициран персонаж. Млад мъж, който има подчертано дамски стил на обличане. Не, не е травестит, нито транс. "Котенцето“ е такова, каквото е.

Чувствителен и самоуверен човек, който обича да се забавлява и наслаждава от всеки миг в този живот. Грацилен и нежен като котка, той говори бавно и кокетно, уверен е в човешките си качества, страда, че светът невинаги е изпълнен с блясък и тапи от шампанско във въздуха и е дълбоко травмиран от отсъствието на майчина фигура в живота си. Взема високите си обувки, пухеното палто и куфара и решава да замине за дъждовния, поетичен, но суров Лондон, където да търси нея. Майка си. Майката, която е муза, светлина, вдъхновение, спасение. Случайностите хвърлят клетия млад мъж в редица неприятни ситуации, които му показват най-грубата страна на живота, но това не кара блясъка в очите да угасне... Понякога единственото спасение в черните моменти е споменът за един разговор край огъня, който макар и да се е случил така отдавна, макар и да е бил придружен от много алкохол и марихуана, отеква в ума с мечтателната си идея за закуска на Плутон.

Кинематографски, красив и поетичен. Това е визията на този филм. Задължително трябва да отбележим страхотната режисура на Нийл Джордан, който е и сценарист заедно с Патрик Маккейб (автор на романа). Камерата, саундтрака, диалозите, близките кадри, забавените каданси, цветовете. От първия до последния кадър "Закуска на Плутон“ е елегантен тих шедьовър, който не размахва пръст с агресивни послания и не звучи нравоучително. Красивата историята има мощта на онези филми, които действат подкожно и дълго време след финалните надписи живеят във вените, ума, душата и всяка клапа на сърцето.

Искрено ви препоръчваме да видите филма на голям екран, защото едва ли някога в живота ще ви се случи да видите това бижу на ирландското кино в салоните. 

"Закуска на Плутон“ ще може да гледате по време на фестивала CineLibri, а билети може да откриете тук.