Александър фон Хумболт, който измери света

Роденият преди 250 години естественик и днес е пример за екоактивистите, а образът му, създаден от немския писател Даниел Келман, му вдъхна втори живот.

Неговото име носят няколко града, езера, заливи, хълмове, ледници, лунно езеро, растения, дори вид пингвини. Ако живееше днес, вероятно щеше да общува със света чрез туитър: останалите от него цитати, които се разпространяват из интернет, отговарят точно на условията на социалната мрежа (например "Човек трябва да се стреми към доброто и великото, останалото го доставя съдбата“); сигурно щеше да бъде приятел на Грета Тунберг: нейните послания са твърде близки до неговите, екоактивистите виждат в негово лице свой праотец, казват, че той първи е говорил за света, като за единна екосистема, която е заплашена от човешката дейност. 2019 г. е обявена за година на Александър фон Хумболт – отбелязват я в Южна Америка, където го считат за втори откривател на континента, не по-маловажен от Колумб, в Англия, в Германия и Русия.

Роден е в Берлин. Получава типичното за издънките на аристократичните семейства образование. Постиженията му са средни, далеч под тези на две години по-възрастния му брат Вилхелм, който по-късно ще се отдаде на филологията, философията и политиката. Но пък се запознава с прочут за времето си учен-ботаник и тази среща определя по-нататъшното му развитие. Александър е пленен от сбирката с тропически растения. Иска да разбере къде растат, да ги откъсне с ръката си.

След като приключва с университетското си обучение, постъпва на държавна работа като инспектор на рудниците в Прусия. За да подобри състоянието на миньорите, Хумболт изобретява каската с лампа и маска за дишане. През 1796 г. напуска държавната служба и се отдава изцяло на изследователска дейност. Причината за това решение е, че майка му е починала и полученото наследство е достатъчно, че да не се чувства материално притеснен и да може да се занимава с това, което му носи истинско удоволствие – комбинацията от пътешествия и изследване на света.

Заедно с френския ботаник Еме Бонплан от 1799 г. до 1804 г. запаленият природоизследовател пътува през Южна и Централна Америка: от Канарските острови до Венецуела и Куба, през Андите до перуанското крайбрежие, след това Мексико, САЩ и обратно в Европа. През това време той влиза в пещери, качва се на върхове, наднича в кратери на вулкани, измерва на дължина, ширина, височина, дълбочина и тежина всичко, което е възможно да бъде измерено. Хумболт иска да разбере взаимното влияние и връзките между отделните компоненти на материалния свят, иска да проумее взаимодействието на природните сили. Наблюденията си събира в 34 тома пътеписи, по-голямата част от записките му са на френски. Изданието остава недовършено, пускането му носи финансов фалит.

Следващото му голямо пътешествие е из Русия, този път всичко е обезпечено финансово, Хумболт е на разноските на руското правителство. Стига чак до границата с Китай. На руска земя посреща своята 60-годишнина. Тук той изследва водата, рибите, земния магнетизъм, климата, геологията.

"Където по-късно има дълбоко знание, преди това е покълнало крехко предчувствие“ – казва Хумболт.

Почти до смъртта си на 6 май 1859 г. Александър фон Хумболт работи по творбата на живота си, наречена "Космос“, където се стреми да изложи цялото си знание за света, разглеждайки природата като единен, цялостен организъм. През XIX и XX век науката ще поеме път, различен от хумболтовия, т.е. ще се раздели на клонове, дисциплини и поддисциплини. Едва от началото на този век ще се върне обратно там, където той е поставил основите – при разглеждането на природата като цялостен организъм, където повредата върху една част само може да окаже своето влияние върху цялото. Ще се върне и към идеята на Хумболт за рационалното използване на природните ресурси.

"Парче земя, разработвано като ливада, което означава фураж за храна на животните, изхранва десетина души чрез месото на хранените с този фураж животни, но ако същото парче земя се засее с просо, грах, леща и ечемик, би изхранило стотина души“ – пише в началото на XIX век ученият. Нима днес еколозите не призовават към същото?

През целия си живот Хумболт е общувал с всички учени на времето си, писал е хиляди писма, много от изразените в тях мисли днес се възприемат като крилати фрази или народни мъдрости. Например тази: "Най-опасният светоглед е на човек, който не е видял нищо от света“, която е взета от негово писмо до Гьоте.

За съвременниците си Хумболт е нещо като попзвезда, лекциите му винаги са пред препълнени зали, хората искат да видят и чуят тази "умна глава“. В личния си живот обаче е самотник. Разказва се анекдот – веднъж една млада жена поискала да се сближи с него, уж да го пита нещо за измервателните му уреди, тя останала насаме с него. Но сексуалните й желания ударили на камък.

Когато го попитала дали никога никоя не е обичал, Хумболт отвърнал: "Обичал съм, науката.“ Слуховете обаче за неговата хомосексуалност се оказват потвърдени.

На Хумболт са посветени над стотина книги и все още излизат негови биографии, особено в юбилейните години. Правени са и десетина биографични филми. Хумболтознанието обаче се променя през 2005 г., когато е публикуван романът на Даниел Келман "Измерването на света“. Оттогава се говори за "втората биография“ на Хумболт – такава, каквато е създадена от писателя. Съответно на сравнение между реалния и романизирания учен са посветени още над стотина академични изследвания. В интервю Даниел Келман разказва как е стигнал до Хумболт като герой на романа му: "

Благодарение на интензивното ми занимание с южноамериканска литература отидох със стипендия в Мексико сити. Там открих Хумболт, който се смята за местен герой. Само че го открих като комична фигура и се чудех как досега никой не го е видял така. Дори само униформата му, с която винаги ходи, поражда смях. Или как стои до испанския капитан при пресичането на океана и го коригира при навигацията, или как изкопава трупове на индианци и се чуди защо не намира вожд. Но това не е комичността при представянето на някой особняк. Поведението му е типично за повечето представители на Ваймарската класика и говори много за германския национален характер.“ 

През 2012 г. бестселърът на Даниел Келман е екранизиран, а ролята на Александър фон Хумболт e поверена на тогава все още непознатия 27-годишен актьор Албрехт Шух. Днес същият Шух вече е сред звездите на немското кино освен всичко друго и заради изпълнението си в "Измерването на света“. Но както е казал Хумболт: "Човек се чувства по-добре, ако на хвалбите гледа повече като на подарък, отколкото като на заслужена награда.“

Финал:

"Величието на света се крие в най-малката негова частица. Но трябват очи, за да бъде разпознато“ – Александър фон Хумболт, роден преди 250 години.

Филмът е част от програмата на CineLibri, която може да откриете тук. А със самия Хумболт разговаря Мария Касимова-Моасе в първото принт издание на АртАкция: На Живо от Космоса, което може да откриете в търговската мрежа и онлайн ето тук.

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още АвангАрт