Невидимият живот на Еуридисе Гузмао - между книгата и филма

Любовта между две сестри и борбата на силните жени в едно строго патриархално общество са в основата на романа на Марта Баталя и едноименния филм след това. “Невидимият живот на Еуридисе Гузмао” е вдъхновен от истински истории, които авторката пресъздава с толкова много дълбочина и емоция. Еуридисе и Гида са сестри в Рио Де Жанейро през 40-те, а ние проследяваме животите им и през 50-те години на миналия век. Очакваното за тях, произлизайки от обикновено семейство, е да се омъжат, да имат деца и да са добри домакини. И двете обаче имат други планове и желания.

Гида напуска семейния дом, следвайки мъж, който смята, че я обича. В резултат на това семейството й, най-вече баща й, я отхвърля. Еуридисе страда от липсата на сестра си и се омъжва за Антенор, наричайки го просто “добър мъж”. Той със сигурност не се вписва в представата за истинска страстна любов. Еуридисе се захваща с всякакви занимания – готвене, шиене и писане, само и само да не влезе в страндартната графа на съпруга, майка и домакиня. През цялото това време обаче, без да забравя мисълта за сестра си, която се бори с трудностите на живота като самотна майка. Романът докосва по начин, превърнал се в запазена марка на латиноамериканската литература – с много емоция, колоритни образи и разтърсващи преживявания. 

Филмовата версия на Карим Аинуз променя много от фактите в историята в името на екранизацията, но запазва емоцията и определено впечатлява с актьорската игра на Карол Дуарте и Джулия Стоклър, както и с режисьорски и монтажни решения на Аинуз. Филмът ни потапя в атмосферата на Рио през 50-те години с такава мощ, че преживяваш всеки момент, заедно със сестрите Гузмао.

Неслучайно “Невидимият живот на Еуридисе Гузмао” си тръгна с наградата “Особен Поглед” в Кан и е бразилското предложение за “Оскар” за предстоящите награди. Филмът следва историята на двете сестри и тяхната раздяла чрез картини, описания и музика. В тази версия Еуридисе е пианистка, която мечтае за световната сцена, а сестра й просто обича живота, докато не се сблъсква и с неговата грозна страна. Гида бяга с гръцки моряк към Атина и скоро след това се връща сама и бременна. Именно тогава започват истинските й проблеми. Разказът на техните емоции и преживявания се допълва и с писма, които Гида праща на сестра си, мислейки си, че тя е известна пианистка във Виена. Женските приятелства във филма представялват един от най-силните елементи. Защото, както самата Гида твърди - “семейството не се определя от кръв, а от любов”. 

Историята, музиката и атмосферата ни пренасят в Рио, където ставаме свидетели на два живота, на съдбите на две силни личности, които се опитват да играят по собствените си правила, макар и в общество, което не го позволява.