Бруно Ганц, Фройд и останалата компания от „Продавачът на вестници и цигари“

Той е стар, болен, уморен, но приема с кротка усмивка и спокойствие несгодите в живота си. Зигмунд Фройд – такъв го описва Роберт Зееталер в романа си "Продавачът на вестници и цигари“. Такъв го представя и Бруно Ганц в едноименната екранизация на режисьора Николаус Лойтнер – филм от програмата на тазгодишния фестивал CineLibri. Това е последната роля на Ганц. По време на снимките той също вече е бил стар, болен, уморен, но приемащ с кротка усмивка несгодите в живота си. Как режисьорът се спира тъкмо на Бруно Ганц? Ето отговорът на Лойтнер пред вестник "Куриер“: 

"Фройд е бил силна, харизматична личност, затова търсихме актьор със същото излъчване. Освен това трябваше да се изпълнят и някои визуални изисквания – например нямаше как да предложим ролята на Клаус Мария Брандауер поради разликата във външния вид. Фройд е бил нежен и фин човек. Винаги е трудно да се представи историческа личност във фиктивна ситуация, още повече когато знаем как е изглеждал Фройд. 

Близък до материалния свят на разглежданата епоха, такъв се е постарал да заснеме филма си Николаус Лойтнер. След Първата световна война магазинчетата за вестници и цигари от веригата "Табак-трафик“ се предоставят предимно на инвалиди от фронта. Героят Ото Тръсниек е от тях. Сред многото издания Тръсниек продава и т.нар. "нежни списания“. Във филма са използвани оригинални екземпляри от началото на 30-те години на ХХ век Mocca и Venus. Виенчани са ги наричали "гърбава стока“, тъй като са стояли на долните рафтове в магазинчето и продавачите всеки път са се навеждали, изгърбвали са се, за да ги измъкнат и подадат на специалните си клиенти. Особено внимание във филма е отделено както на дрехите на главните герои, така и на новите униформи, които бързо са залели улиците на Виена с идването на националсоциалистите на власт.

"Изумително е как само седмица след 12 март 1938 г. визията на града се променя – споделя режисьорът – само защото всички виенски полицаи слагат новите си униформи, които вече са били ушити. Между другото те са по модели на Хуго Бос. И сега, когато съм запознат много добре с онова време, се питам дали да облека пуловер "Хуго Бос“ или да си го спестя.“

Освен на историческата истина Николаус Лойтнер се опитва да остане верен и на литературната основа, създадена от Роберт Зееталер: младият и неопитен Франц се влюбва в прекрасната Анешка. Тя от своя страна предпочита по-перспективен мъж, което за онова време означава националсоциалист. Обърканият Франц търси съвети от д-р Фройд. Който обаче разперва ръце и казва, че с жените никога не се знае. В това време Виена се заразява от кафявата чума на Хитлер.

За съжаление на режисьора обаче снимачният екип не е успял да пресъздаде един много симпатичен детайл от описанието на героинята Анешка – дупчицата между предните й зъби. Художници, гримьори, зъбни техници и специалисти по компютърна анимация се провалят и Лойтнер в края на краищата се отказва от буквалното пренасяне на образа. Затова пък към описаните от Зееталер нощни сънища на главния герой Франц режисьорът прибавя свой вариант на неговите "дневни сънища“, както ги нарича режисьорът.

И все пак защо Николаус Лойтнер се захваща с екранизацията?

"Прочетох романа още първия ден след излизането му през 2012 г. и веднага възкликнах: "Хей, от това става страхотен филм!“ Чета много, но рядко си казвам за някоя книга, че тя трябва да бъде филмирана. Вероятно при "Продавачът на вестници и цигари“ ме привлече този ясен, картинен език на романа. Хареса ми също така, че се разказва за време, което всички добре познаваме от книги и филми, но за първи път от гледната точка на едно наивно, но много любопитно момче. Това беше предизвикателство за актьора Симон Морце и мисля, че той се справи добре.“

Симон Морце, по време на снимките 23-годишен, е изгряваща звезда на австрийския актьорски небосклон. Майка му е актриса от "Бургтеатър“, самият той има зад гърба си участия в няколко телевизионни постановки. Ролята на Франц в "Продавачът на вестници и цигари“ е първото му участие в киното. Когато решава да продължи семейната традиция в актьорството, вкъщи нито го спират, нито го окуражават. Пътят е пред него, да го извърви както си поиска. Но пък за тази конкретна роля очевидно не може да се отрече намесата на опитната майка.

"Един ден майка ми сложи книгата на масата пред мен и каза: "Прочети това, супер е!“ – разказва Симон Морце в интервю за информационната агенция АПА. – Прочетох книгата и тя наистина беше супер. Тогава още изобщо не ставаше дума за филма. И когато след време ме извикаха на кастинг, бях едновременно щастлив и нервен. Защото бях сигурен, че материалът е страхотен и много исках да изиграя ролята.“

Когато е избран, Симон се впуска също в дълго изследване на времето, посещава Атерзее, където е роден героят, чете книги за 30-те години, дневници на хора оттогава, разглежда албуми със снимки.

"Моето поколение сякаш е изгубило връзка с онова време, когато в Австрия набира сила националсоциализмът. Никога не съм говорил с баба и дядо за него. Мисля, че най-хубавото в тази книга, пък и във филма, е, че към темата се подхожда емоционално. Това ще накара младите хора да погледнат назад. Дано всеки извади своята поука за себе си.“

А като най-хубав спомен от работата си по филма Симон Морце определя партньорството си с Бруно Ганц. 

"Много се страхувах как ще си паснем, бях нервен, но всичко се получи много добре. С великите се работи най-лесно.“