Казанова, последна любов

Коя е жената, която противоречивия образ на Казанова не може да забрави? Филмът на Беноа Жако ни дава отговор.

Христиана Хинова

Изпълненият с противоречия образ на Джакомо Казанова е постоянно обогатяван в превъплъщенята на имена като Ричард Чембърлейн, Марчело Мастрояни, Доналд Съдърланд, Ален Делон и Хийт Леджър. Всеки от тях носи собствения си заряд и допълва мистерията на един от най-вълнуващите мъже на XVIII век. Интересът към Казанова до голяма степен се дължи на мемоарите му – ръкопис, състоящ се оригинално от над 3000 страници, в които Казанова откровено, с хумор и явен разказвачески талант развежда читателя през поредица от авантюри, разочарования и копнежи. Книгата е вече преведена (от френски) и на български език от Красимир Петров под знака на ИК "Колибри“. В последната екранизация ролята на Казанова е поверена на Винсънт Линдън под режисурата на Беноа Жако – гост на миналогидишното издание на CineLibri

“Всички тези жени!“, възкликва в една от началните сцени ученичка на възрастния вече Казанова. Той работи като библиотекар в замъка Дукс в Бохемия. Самотен е, слугите се отнасят зле с него. Камерата не показва лицето му. Когато младото момиче го моли да разкаже повече за любовниците си, той започва:

"Всяка една от тях беше първата и същевременно последната жена за мен. Аз бях приятел на всички тях, и те на мен. Всички без една.“

Зрителят е подготвен за изповеден филм и директно е отнесен в приказната отдалеченост на един отминал век. Тези начални сцени ми напомниха съсухрения Салиери в "Амадеус“. Макар да са два коренно различни филма, започват със сходна атмосфера - възрастният човек, чийто живот е бил толкова необикновен, че не може да остане неразказан.

С носталгия Казанова се обръща 30 години назад във времето, за да ни срещне (в поредица от ретроспекции) с последната си любов – обаятелната и мистериозна Шарпийон (прекрасната Стейси Мартин), – жена, която е оставила ярка и болезнена следа в ума му.

Винсънт Линдън е един съвсем различен Казанова – далеч не толкова коварен или енергичен, какъвто сме го видяли през очите на Фелини например. Този Казанова е напълно очарован – до степен на обсебване – от младата дама, с която се запознава по време на престоя си в Лондон. Тя е със "недостойно“ социално положение и предлага на Казанова привидно малко – платоническата си компания (нещо, с което той не е свикнал да се задоволява). 

Конфликтите във филма се развиват протяжно бавно – дълго опознаваме този нетипичен, самовглъбен и тих мъж, прекарал десетилетия в изгнаничество, далеч от родната Италия. Диалозите със съмишленици от европейския елит на онова време ни го показват като самотник, който въпреки множеството си познанства, сякаш никога не е могъл да открие онзи събеседник, който да нарече наистина близък. Докато не среща нея, Шарпийон. 

Актьорската игра на Винсънт Линдън и Стейси Мартин е едно от видните достойнства на филма. Той преминава фино през диапазон от емоции и без да е нито преигран, нито хладен и обран, успява да създаде богат и достоверен образ на мъж, погълнат от страхове, съмнения и надежди. В сините очи на Линдън (макар сам Казанова да се описва в мемоарите си като мургав и черноок) виждаме и блясък, и печал. В нейните очи играят както страст, така и почти плаха, чуплива крехкост.

От всичките 122 жени, с които е бил, нима само нея той не може да забрави? 

Билети за филма Казанова, последна любов може да откриете тук.

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още АвангАрт