ТО: Част Втора
Повече за филма малко след дългоочакваната му премиера.
The thing about being a loser, you don’t have anything to lose.
Да адаптираш книгa към екрана е изкуство, а когато стане въпрос за един от най-доказаните майстори на думите – Стивън Кинг, публиката често е предубена още преди филмът да е видял бял свят. Въпреки това студиата и режисьорите имат специален афинитет към неговите романи и в случая на новата версия на “То”, даже разделиха историята на два филма. Историята на битката на “Клуба на загубеняците” и седемте деца, които са част от него със страховития демон, появяващ се като клоун – Пениуайз в малкото градче Мейн, е позната на поколения от кино и литературни фенове.
Историята на “То: Част Втора” ни посреща 27 години след събитията в първия филм, когато шестима от членовете на клуба вече не живеят в Дери, докато не получават обаждане от единствения, останал там – Майк. Злото се е завърнало в градчето и всеки един от тях трябва да се прибере, за да помогне във втора битка срещу него. Загуба на близък човек, болести по време на детството, ниско самочувствие, родителски тормоз, тайна, която криеш зад хумор, семейна трагедия или страх към живота са сред основните проблеми, от които членовете на “Клуба на загубеняците” не могат да се отърсят. 27 години по-късно вторият филм от поредицата отваря отново кутията на Пандора или по-скоро на Пениуайз, за вече по-узрелите Бил, Майк, Ричи, Еди, Стенли, Бен и разбира се Бев. Всеки един от тях следва път в живота си, но с усещането, че не всичко е точно така, както трябва да бъде. Бил е успешен писател, Майк живее е библиотеката в Дери, Ричи е популярен стенд-ъп комик, Еди изследва риска като професия, Стенли има семейство, Бен е архитект с плочки на корема, за разлика от закръгленото момченце, което беше, а Бев отново е в токсична връзка, но този път с мъжа си, а не с баща си.
И ако в първия филм следяхме само приключенията на децата, то във втория двете истории вървят паралелно. Нещо, което доста успешно се е получило на режисьора Анди Мушети сюжетно и монтажно. Втората част винаги е обременена с това да бъде просто продължение на първата и в случая то е на огромен касов хит от преди две години. Настроенията и усещанията от първия филм определено присъстват като много логично продължение със забележката, че той е по-дълъг от необходимото, тъй като всеки от героите преживява доста сходни неща. За сметка на това, обаче, филмът изобилства от гнусни детайли, които допринасят към цялостната атмосферата на Пениуайз.
Тук стигаме до едно от най-силните попадения и на двата филма – актьорът Бил Скарсгард в ролята на демоничния клоун. Образ, който прилича на състезание по актьорско майсторство. Бил е брилянтен в ролята на пълен психопат, който убива деца и подлага изтерзани души на откровен тормоз. А останалите попълнения в кастинга също никак не са лоши – доказани таланти като Джеймс Макавой и Джесика Частейн, за които каквото и да кажа, ще е малко; изключителен Бил Хейдър, който изнася по-голямата част от хумора във филма със сарказма си; сексапилният Джей Райън, познат на публиката от много лошия сериал “Красавицата и Звяра”, който тук има повече възможност да направи хубава роля и Исая Мустафа, Джеймс Ренсън и Анди Бийн.
Детският актьорски състав се завръща също изцяло и именно те и почеркът на режисьора Анди Мушети ни доближават максимално до първата част. А костюмите, гримът и поведението на децата и възрастните им версии са изключително близки до оригиналните и много сполучливи. Появявания има и от страна на актьора и режисьор Ксавие Долан в самото начало и в една истински добре направена сцена на престъпление от омраза. Откриваме самия Стивън Кинг като странен продавач в магазин и режисьора Питър Богданович в ролята на режисьор на снимачна площадка.
На фона на хорър елементите, ефектите и страховитите детайли, филмът разказва история за болката на миналото, потиснатите спомени и беди и това да се научиш да приемеш себе си такъв, какъвто си.
Защото спираш да забравяш тогава, когато имаш много повече неща, които искаш да запомниш.
бюлетин
още авангарт
-
Поезията на Луи Арагон и Пол Елюар
Тази година отбелязваме 100 години от създаването на сюрреализма
-
Поезията не трябва да свети, тя трябва да осветява
„Ана Бландиана: Между мълчанието и греха“ е в програмата на фестивала Синелибри
-
Вътрешната страна на живота
„Мила Жасмин, ти искаше да избягаме заедно. Но някои птици не мигрират. Те изчакват зимата...