Уудсток - три дни през август на мир и музика

Януари 2019 г. 75-годишният Майкъл Ланг, един от организаторите на фестивала "Уудсток“ през 1969 г. съобщава, че между 16 и 18 август тази година на около 200 км от оригиналното място на първия фестивал "Три дни на мир и музика“ ще се проведе музикално събитие, с което да се отбележи петдесетгодишнината му.

Март 2019 г. Публикува се програмата с участниците. Но някои медии пишат, че организаторите имат финансови проблеми.

Април 2019 г. Основният спонсор се оттегля. Обещаните билети не са пуснати в продажба.

Май 2019 г. Променя се мястото на провеждане.

31 юли 2019 г. Официално съобщение, че тържествено отбелязване на юбилея няма да има.

Майкъл Ланг обяснява ситуация с "непредвидени обстоятелства“. 

Фотограф: James M Shelley - Own work, CC BY-SA 4.0

Ланг трябва да е свикнал с непредвидимостта на обстоятелствата, защото тя очевидно постоянно го съпътства. Планираното отбелязване на 40-годишнината на "Уудсток“ през 2009 г. не се състоява поради началото на икономическата криза в САЩ. За тема на юбилея е избрана "опазването на природата и спиране на климатичните промени“, но… фестивал няма. През лятото на 1989 г. Ланг иска да чества 20-годишнина от "Уудсток“ в Берлин – някъде между Западен и Източен, неизвестно къде, преговорите не стигат до финал, тъй като от Москва спират инициативата. Не му върви на Ланг с юбилеите. А и извън тях средата не е особено благоразположена към уудстокци. Не са малко консервативните гласове, които виждат в "децата на цветята“ не свободомислещи и широко скроени хора, а тъкмо обратното – "нарцисите на едно поколение“. Дейвид Боси, бивш мениджър в компанията на Доналд Тръмп, определя публиката в Уудсток, така:

"Те станаха юпитата от 80-те години, търговците с Junk Bond (рискови акции) от 90-те и шефовете от "Уолстрийт“ в началото на XXI век. Тръгнаха от "Уудсток“, за да карат днес "Джагуар“. В интервю за "Зюддойче цайтунг“

Майкъл Ланг отхвърля това обвинение: "Дори и да има нещо вярно, това не е цялата истина. Това са различни поколения. Хората, които дойдоха през 1969 г. при нас, са съвсем различни. Те практикуват и вярват в други ценности. Факт е, че от нас тръгна промяната, за да се стигне до чернокож президент, но има някакво редуване. Трагично редуване. Защото след "децата на цветята“ дойде Никсън, през 2008 г. младите хора докараха Обама, след когото се появи Чаената партия… Махалото на историята отива от едната страна до другата. Но пък ако ние не го засилваме, ще си остане неподвижно по средата.“ А на въпроса дали насъскването към омразата днес е по-доходоносна работа отколкото призива към правенето на любов през 1969 г., Ланг отговаря: "Тъжно е, но изглежда, че да.“

Преди 50 години обаче нещата изобщо не изглеждат по този начин. На 20 юли човек стъпва на Луната. На земята пък голяма част от жителите на САЩ са обзети от надеждата… че животът ще стане по-добър и че ще започне нов, мирен период за човечеството. Ерата на Водолея. Фестивалът в Уудсток е отражение на тази обществена утопия. Той не е обикновено музикално събитие, а израз на духа на времето, върхът, а за някои и края на хипи движението. Фестивалът трябва да се проведе в дните 15-17 август, но продължава и до 18-и сутринта. Пристигат много повече зрители от предвиденото – над 400 000. Настава хаос поради огромния наплив, много от зрителите не могат да стигнат до мястото. Излиза силна буря, завалява дъжд, които още повече усложняват събитието.

И макар че тържествените юбилейни отбелязвания се провалят, Уудсток не спира и до днес да занимаваха ума и слуха на мнозина. Уж вече всичко е казано, но изследователите продължават да ровят назад във времето, да търсят нови факти, да ги съпоставят със старите. Ето събрани десет мита за събитието:

Провежда се в Уудсток

Отначало действително трябва да бъде директно в градчето, намиращо се в щата Ню Йорк. Но местните жители протестират и организаторите търсят нов терен, 30 км южно от Уудсток. Но и там има протести и в крайна сметка се установяват в общината Уайт Лейк до градчето Бетел, където срещу 50 000 долара е наета фермата на някой си Макс Ясгур. И на това място жителите не приемат възторжено идеята за пристигането на хиляди хипита, някои призовават да се бойкотира млякото на Ясгур. Но в крайна сметка се получава разрешение. Въпреки това обаче фестивалът остава известен с името Уудсток.

Фотограф: James M Shelley - Own work, CC BY-SA 4.0

В Уудсток се събират най-големите музикални звезди на 60-те

Не, звездите на пристигат. По това "Бийтълс“ са се отказали от концерти, Боб Дилън, "Ролинг Стоунс“, "Пинк Флойд“, "Бийч бойс“, "Доорс“ отказват участие. Няма го Елвис. Дори и "Лед Цепелин“, които са още в началото на световната си кариера, не пристигат. От тогавашните звезди присъстват само Джими Хендрикс, "Дъ Ху“ и Сантана. 

Фотограф: James M Shelley - Own work, CC BY-SA 4.0

Овации след изпълнението на Сантана

Изпълнението на Джими Хендрикс е гвоздеят на програмата

Така е било предвидено, но не се е получило. Джими Хендрикс се уговаря с организаторите да е последен от 32-та участници според правилото "най-доброто на финала“. Но поради лошото време всички изпълнения се протакат и когато идва ред на Хендрикс, вече е понеделник, 8,30 ч. сутринта. Голяма част от зрителите са си тръгнали. Останали са към 40 000 души от почти половин милион.

Владее дух на некомерсиализъм

Фестивалът представлява гигантско предприятие. Повечето от известните музиканти се съгласяват на участие срещу огромни за времето си хонорари. Някои дори не крият, че са приели заради икономическия си интерес. Например излизането на сцената на "Дъ Ху“ без малко да отпадне, тъй като организаторите не са имали в себе си необходимите пари кеш. Все пак успяват в събота вечерта да докарат парите с хеликоптер. 

Билетите за трите дни струват 18 долара и не са никак евтини за тогава. Продадени са 186 000 билета. Чак когато напливът от посетители става толкова огромен, че хората от сигурността да не могат да го удържат, се обявява свободен вход.

Фотограф: James M Shelley - Own work, CC BY-SA 4.0

Неделя сутрин.

Фестивалът в Уудсток е най-значителното музикално събитие за 60-те

Тук мненията на музиковедите се различават. Много от тях посочват като най-значителен в музикално отношение поп фестивалът в Монтерей през 1967 г. Там се осъществява пробивът в САЩ на британската група "Дъ Ху“, там изгряват звездите на Джими Хендрикс и Джанис Джоплин, там се събират най-добрите изпълнители от западното крайбрежие, а от Ню Йорк пристигат Саймън&Гарфънкъл. Черната музика също е добре представена в Монтерей с много значителни соул певци. Като цяло нивото е много високо.

За разлика от Монтерей в Уудсток заедно с прекрасните изпълнения има и много разочарования, някои от музикантите са толкова дрогирани, че не могат да стоят прави. Джанис Джоплин също се представя под възможностите си. В Монтерей е блестяща, докато в Уудсток е прекалила с алкохола, което няма как да не й се отрази.

Фотограф: James M Shelley - Own work, CC BY-SA 4.0

Джони Мичъл пише по-късно песента си "Уудсток“ въз основа на лични преживявания

Певицата Джони Мичъл действително тръгва към Уудсток, но след като научава за дъжда и хаоса там, се връща в Ню Йорк. Фестивала наблюдава по телевизията. Песента, която пише, е вдъхновена от тези опосредствани впечатления. "Беше забележително движението на човешката маса, която излъчваше безкраен оптимизъм“ – ще каже по-късно тях. Мичел обяснява отказа си да стигне до фестивала с невъзможния трафик по пътищата.

Фотограф: James M Shelley - Own work, CC BY-SA 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=75531160

Организаторите печелят несметни богатства от фестивала

Организаторите от Woodstock Ventures Inc. остават с празни ръце. Приходите са 1,4 милиона долара срещу 2,7 милиона разходи. Тъй като според договорите фирмата участва с много малък дял в последвалите албуми и филм, тя изпада в дългове, които покрива чак през 1980 г. Истинският финансов победител е концернът "Уорнър брадърс“, продуцент на документалния филм "Уудсток“ (1970), който само няколко седмици след излизането си на екран връща 5 милиона долара, а до 1999 г. милионите стават 100. "Уорнър брадърс“ печели още толкова от продажбите на албума от филма. През 1971 г. "Уудсток“ е отличен с "Оскар“ за най-добър документален филм. 

Посетителите на фестивала имат ново, непринудено отношение към голотата на тялото, нещо нехарактерно за тогавашна Америка

Освен с музиката фестивалът се прочува и с голите си сцени: стотици хипита скачат голи в езерото. Създава се впечатлението, че всички зрители имат ново отношение към голотата, т.е. не се срамуват от нея. В действителност срамът е налице и забравянето му е само моментно състояние, в което по-късно същите хора едва ли са влезли. Фотографът Бари Ливайн пише след време:

"Беше ужасно горещо, хората стояха около езерото. Виждаше се – всички искаха да влязат, никой обаче не смееше. С един приятел си събухме панталоните и скочихме в него, това се оказа официалното разрешение и останалите. Но след това задръжките отново се върнаха.“

Фестивалът е политическо събитие

"3 дни на мир и музика“ е мотото на фестивала. Очакването е хората да се съберат и да прекарат мирно три дни заедно, слушайки музика. Нищо повече. Разбира се, че повечето от тях са критично настроени към американската политика и отхвърлят войната. Но политически амбиции нямат нито организаторите, нито изпълнителите. Това е видно от следната случка: по време на изпълнение на "Дъ Ху“ политически активист грабва микрофона и се оплаква от арестуването на своя приятел, анархиста Джон Синклер.

Фотограф: Jud McCranie - Own work, CC BY-SA 4.0

Микрофонът на Уудсток

"Разкарай се от сцената ми“ – виква китаристът на "Дъ Ху“ и изблъсква оратора под аплодисментите на публиката. По-късно в интервю той казва: "Тия хипита, които си мислеха, че светът от днес ще стане друг… Това, което те представяха като алтернативно общество, всъщност беше една нива, в която хората бяха затънали до колене в кал, освен това навсякъде взимаха ЛСД. Ако това е светът, за който те мечтаят, могат само да ме целунат по задника.“

През август списание "Нюзуик“ обобщава: "Фестивалът се оказа разочарование за политическите активисти… Уудсток е много повече отдръпване на младежта от света на политиката в храма на тяхната младост, изпълнена със сетивни удоволствие.“

Фестивалът минава мирно и без произшествия

При дадените обстоятелства – половин милион души събрани на малко място в продължение на три дни – може да се отчете, че произшествията действително са малко. Но от друга страна, не може да се обобщи, че всичко е преминало напълно гладко. Има дори 3 смъртни случая: трактор прегазва 17-годишно момче, докато то спи в спалния чувал; случай със спукване на апендикс; смърт след свръхдоза наркотици. Има и бурни, физически сблъсъци между хипитата и ветераните от Виетнам. Но във филма това не е показано, затова Уудсток влиза в историята като най-мирният фестивал.

Въпреки традицията на проваляне на юбилейните чествания Уудсток продължава да занимава умовете и сърцата на музикалния свят. Дали като приказки от рода на "когато баба и дядо бяха млади…“ или защото махалото на историята отново ще литне към позиция "нужда от мир, любов и музика“, няма значение. Важното е, че е добър повод да си пуснем Джанис Джоплин и да си налеем по едно малко уиски.