Внимавай да не се влюбиш в писател, защото може никога да не умреш

Любовна разходка с Фицджералд, Набоков, Хемингуей и още.

Познаваме големите писатели през техните романи, поеми, новели, стихове, биографии. Лесно можем да отнесем фабулата към себе си или към онзи, чиито клепачи искаме да целуваме. Винаги обаче е вълнуващо да узнаем как любовно и нежно големите автори са приказвали на своите музи. С какви думи са страдали, колко прилагателни е тежала любовта им? Понякога само едно изречение и няколко реда, две думи, или три, са напълно достатъчни, за да каже сърцето всичко онова, от което има нужда. Днес отваряме старите шкафове и вадим пожълтелите писма, които винаги могат да ни вдъхновят за това какво да кажем на онзи, чиито клепачи...


Франсис Скот Фицджералд до Зелда:

Някога с теб бяхме един човек. И винаги ще си остане малко по същия начин.



Владимир Набоков до своята съпруга, редакторка и преводачка Вера:

Да, нуждая се от теб, приказке моя. Защото само с теб мога да говоря за сянката на облака, за мелодията на мисълта - и за това как когато съм отишъл на работа днес, съм погледнал един висок слънчоглед в лицето и той ми се е усмихнал с всичките си семена.

Густав Флобер до поетесата Луиз Колет:

Следващият път, когато те видя, екстазно ще те покрия с любов и грижа. Искам да ти даря всички плътски радости, докато не изгубиш съзнание и не умреш. Искам да си удивена от мен. 

Франц Кафка до чешката журналистка, писателка, преводачка Милена:

Миналата нощ те сънувах. Не помня в детайл какво се случи. Знам само, че не спирахме да се сливаме един с друг. Аз бях ти. Ти беше аз.

Ърнест Хемингуей до четвъртата си съпруга, американската журналистка Мери Уелш:

Тежко като Ад е без теб. Справям се, но ми липсваш толкова, че сякаш ще умра. Ако нещо лошо ти се случи, ще умра така, както животно в зоологическа градина би умряло, ако зла беда сполети неговото другарче. Много любов, най-скъпа моя Мери и знай, че не съм нетърпелив. Това е просто отчаяние.

Лев Толстой до Валерия:

Вече те обичам в твоята красота, но тепърва започвам да обичам у теб онова, което е безкрайно - сърцето и душата ти. В красотата някой може да се влюби за час и да престане да я обича също толкова бързо. Но душата човек трябва да се учи да обиква. Повярвай ми, нищо в този живот не се случва без усилие, дори и любовта, дори и това най-красиво и естествено чувство.

Хенри Милър до Анаис Нин:

Бих казал, че това е щур сън, но е сън, който искам да осъзная. Животът и литературата заедно, обичам тази динамика. И ти с твоята хамелеонска душа, даваща ми стотици любови, винаги приземена, без значение по средата на каква буря се намираш. Където и да сме, винаги е дом. Всяка сутрин продължаваме оттам, откъдето сме спрели. Възкресение след възкресение. Утвърждаваш себе си и получаваш онзи богат живот, за който все копнееш. И колкото по-утвърдена се чувстваш, толкова повече ме желаеш и се нуждаеш от мен. Гласът ти пресипва и става по-дълбок, очите ти - още по-черни. Кръвта ти се сгъстява, тялото ти се изпълва. Унищожително сладострастие и тиранична необходимост. Още по-жестоко от преди - осъзнато, умишлено жестоко. Ненаситна и безкрайна наслада от преживяното.

Елизабет Барет Браунинг до Робърт Браунинг:

Докосна ме много по-дълбоко отколкото допусках, че някога би могъл да ме докоснеш -  сърцето ми беше пълно, когато дойде вчера. Отсега нататък съм твоя във всичко. 

Обичайте се смело и ползвайте много думи. Кажете всичко, което искате да кажете, на онзи, чиито клепачи… 

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още АвангАрт