Внимавай да не се влюбиш в писател, защото може никога да не умреш

Познаваме големите писатели през техните романи, поеми, новели, стихове, биографии. Лесно можем да отнесем фабулата към себе си или към онзи, чиито клепачи искаме да целуваме. Винаги обаче е вълнуващо да узнаем как любовно и нежно големите автори са приказвали на своите музи. С какви думи са страдали, колко прилагателни е тежала любовта им? Понякога само едно изречение и няколко реда, две думи, или три, са напълно достатъчни, за да каже сърцето всичко онова, от което има нужда. Днес отваряме старите шкафове и вадим пожълтелите писма, които винаги могат да ни вдъхновят за това какво да кажем на онзи, чиито клепачи...

Франсис Скот Фицджералд до Зелда:

Някога с теб бяхме един човек. И винаги ще си остане малко по същия начин.

Владимир Набоков до своята съпруга, редакторка и преводачка Вера:

Да, нуждая се от теб, приказке моя. Защото само с теб мога да говоря за сянката на облака, за мелодията на мисълта - и за това как когато съм отишъл на работа днес, съм погледнал един висок слънчоглед в лицето и той ми се е усмихнал с всичките си семена.

Густав Флобер до поетесата Луиз Колет:

Следващият път, когато те видя, екстазно ще те покрия с любов и грижа. Искам да ти даря всички плътски радости, докато не изгубиш съзнание и не умреш. Искам да си удивена от мен. 

Франц Кафка до чешката журналистка, писателка, преводачка Милена:

Миналата нощ те сънувах. Не помня в детайл какво се случи. Знам само, че не спирахме да се сливаме един с друг. Аз бях ти. Ти беше аз.

Ърнест Хемингуей до четвъртата си съпруга, американската журналистка Мери Уелш:

Тежко като Ад е без теб. Справям се, но ми липсваш толкова, че сякаш ще умра. Ако нещо лошо ти се случи, ще умра така, както животно в зоологическа градина би умряло, ако зла беда сполети неговото другарче. Много любов, най-скъпа моя Мери и знай, че не съм нетърпелив. Това е просто отчаяние.

Лев Толстой до Валерия:

Вече те обичам в твоята красота, но тепърва започвам да обичам у теб онова, което е безкрайно - сърцето и душата ти. В красотата някой може да се влюби за час и да престане да я обича също толкова бързо. Но душата човек трябва да се учи да обиква. Повярвай ми, нищо в този живот не се случва без усилие, дори и любовта, дори и това най-красиво и естествено чувство.

Хенри Милър до Анаис Нин:

Бих казал, че това е щур сън, но е сън, който искам да осъзная. Животът и литературата заедно, обичам тази динамика. И ти с твоята хамелеонска душа, даваща ми стотици любови, винаги приземена, без значение по средата на каква буря се намираш. Където и да сме, винаги е дом. Всяка сутрин продължаваме оттам, откъдето сме спрели. Възкресение след възкресение. Утвърждаваш себе си и получаваш онзи богат живот, за който все копнееш. И колкото по-утвърдена се чувстваш, толкова повече ме желаеш и се нуждаеш от мен. Гласът ти пресипва и става по-дълбок, очите ти - още по-черни. Кръвта ти се сгъстява, тялото ти се изпълва. Унищожително сладострастие и тиранична необходимост. Още по-жестоко от преди - осъзнато, умишлено жестоко. Ненаситна и безкрайна наслада от преживяното.

Елизабет Барет Браунинг до Робърт Браунинг:

Докосна ме много по-дълбоко отколкото допусках, че някога би могъл да ме докоснеш -  сърцето ми беше пълно, когато дойде вчера. Отсега нататък съм твоя във всичко. 

Обичайте се смело и ползвайте много думи. Кажете всичко, което искате да кажете, на онзи, чиито клепачи…