Жената, която напусна Пикасо

Франсоаз Жило - една истинска богиня.

Купа череши и случайна среща в ресторант. Така започва подобната на истинска катастрофа връзка между Пикасо и Франсоаз Жило. Тя е едва на 21, когато среща 61-годишният Пабло Пикасо. Двамата вечерят в отделни компании в ресторант в Париж, когато Пикасо (в присъствието на тогавашната жена до него Дора Маар), се приближава до масата на Франсоаз, предлага й купа череши и я кани в ателието си на Rue des Grands-Augustins. Малко след това успява да я убеди да се пренесе при него. Така Франсоаз се превръща в негова партньорка, муза, любовница, майка на двете им деца Клод и Палома. Десет години, пълни с крайности, лудост, много изкуство, страстна любов, ревност, изневери. Заключени са между страниците на излязлата през 1964 година книга, дело на Франсоаз Жило "Живот с Пикасо". Днес тя звучи по-съвременно от всякога и се преиздава от New York Review of Books Classics. Освен изключително талантлива художничка, Франсоаз притежава и финото умение да разказва истории, без да натрапва себе си. Тя по-скоро е окото, наблюдаващо спектакъла, наречен Пабло Пикасо. Око, даващо ни достъп до скрити тайни и нещо, приличащо на Онази любов.

Франсоаз учи философия през 40-те години в Париж, а по-късно често пътува до Индия, където се занимава с различни индийски практики. Творчеството й е изключително добре прието в арт средите и представяно в стотици галерии по света. Вече повече от 80 години. Казва, че за нея рисуването е като дишане. Неизбежно. Че може да свърши една картина за час, денонощие, година. Няма защо да бърза. И въпреки че Пикасо прави всичко възможно да спре кариерата й (заради всички истини, написани от нея) и заплашва галеристи и колекционери, че ще загубят него и работата му, ако дръзнат да предпочетат творчеството на Франсоаз, тя споделя:

Мисля, че обичах Пабло възможно най-много; колкото човек може да обича друг. Той ме обвиняваше, че не съм му имала доверие. Може би е бил прав - но пред мен се разиграваше спектакъл, в който имаше още три еднакви женски роли, изпълнявани от Олга Кохлова, Дора Маар и Мари-Терез Валтер.

От всички тях единствената, която напуска Пикасо, е Франсоаз.

Когато книгата "Живот с Пикасо" излиза, той прекъсва всякаква връзка и с децата си. Затваря се в къщата си, не вдига телефона. Клод и Палома са принудени да пътуват по няколко пъти в годината до Южна Франция, за да се опитат да се срещнат с баща си. Безуспешно. Вътрешният приятелски кръг около Пикасо отрича книгата, въпреки че тя се превръща в бестселър. Днес, 97-годишната Франсоаз твърди, че това просто е било безуспешна стратегия.

Да си мислят, че ще се харесат повече на Пикасо, ако не харесват мен и книгата. Когато видяха, че няма реакция от него, се отказаха. Всички знаеха, че аз съм била свидетел на случващото се между нас повече от десет години. Те просто са мислели, подозирали неща, а аз съм ги знаела. Усещаха, че книгата ми ще е по-добра от на останалите и се опитваха да се преборят с това.

В студиото си в Ню Йорк.

Джон Ричардсън например, биографът на Пикасо, пише първата рецензия за книгата на Франсоаз, която, както се очаква, е отрицателна. Малко по-късно двамата се запознават и си стават близки приятели. Малко преди да почине, Джон казва, че жената, която е имала най-силно влияние върху Пикасо, е именно Франсоаз. Франсоаз и никоя друга.

Francoise Gilot, Départ, 1963, Auction 1099 Modern Art, Lot 389

Именно тя е тази, която търпи изгасени върху лицето си фасове и чува прословутата реплика, че на този свят има само два вида жени: богини и изтривалки. Ако можете да си представите един егоист, казва Франсоас, то Пикасо е егоист, умножен по десет. Понеже вярва, че е сто пъти по-добър от всички. Това го прави сто пъти по-егоистичен. Защо търпи всичко това, обаче?

Знаех, че е катастрофа. Но знаех, че имам нужда точно от нея. Дали ме е страх? Не, никога не ме е било страх. Живея за днес, не живея в миналото. Може би малко в бъдещето. Най-важното в живота е да си верен на себе си. Ако имаш време, верен и на другите. Мисля, че в живота е много важно да не съжаляваш за нищо. По-добре да си направил нещо, да има резултат, какъвто и да е. Но не и да съжаляваш за нещо, което не се е случило.

Когато Франсоаз решава да си тръгне, Пикасо й казва, че му е длъжница и че никога повече няма да има хубав живот, щом той не е част от него. Когато репортер от New York Times я пита дали би искала да отвърне нещо, просто в името на историята, тя отговаря:

Не. Имаме само един живот. Хубав или лош, трябва да го изживеем. Напускайки Пикасо, направих точно това. 

Богиня или изтривалка? Излишен въпрос.

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още АвангАрт