Надценени филми и подценени актьори

Тоалети за милиони, красота и суета, много филми и политически съобщения. Всичко това може да обобщи какво се случва доста често на големите филмови фестивали или церемонии по награждаване. Тази година в Кан видяхме актуални послания - силна жена президент на журито в лицето на Кейт Бланшет, която поведе 82 други жени в подкрепа на движението #metoo и повече възможности за актриси и жени режисьори, а за финал беше речта на италианската актриса Азия Ардженто, която сподели, че е била изнасилена от Харви Уайнстийн именно в Кан и че все още има хора като него, които не са заловени.

Журито в Кан.

Последният случай е току-що повдигнатото обвинение срещу режисьора Люк Бесон за изнасилване. Носител на голямата награда “Златна палма" стана азиатският филм “Shoplifters", наречен от критиците “приятен филм, но изненадващ победител". За един от най-добрите филми на фестивала е посочен новият филм на Спайк Лий на Ку-Клус-Клан тематика – “BlacKkKlansman”, който получи наградата “Grand Prix”, както и 10-минутни овации на крака от публиката, но не и големия приз. 

Спайк Лий

Истината е, че от години големите фестивали и церемонии по награждаване не отличават филми и актьори само на база техните качества. Винаги има допълнително съобщение, особено в последните години в търсене на така нареченото "diversity", или разнообразие. А именно повече номинации за награди за творци, които са жени, хомосексуални или трансджендър, афроамериканци, азиатци или латиноамериканци. Особено тази година да си бял хетеросексуален американец или западноевропеец в този бизнес, почти нямаш шанс да бъдеш отличен за нещо, освен да бъдеш обвинен в сексуален тормоз или изнасилване.

Ако се вгледаме по-внимателно, последните няколко години наградите "Оскар" също се разпределят по други критерии, които в никакъв случай не са качествата на заглавието. “Три билборда извън града” на Мартин Макдона безспорно беше филмът на годината и въпреки това не получи приза нито за оригинален сценарий, нито за филм. Наградата за сценарий отиде при изключително надценения "Бягай" на афроамериканеца Джордан Пийл, докато за филм взе “Формата на водата”, който, при цялата ми симпатия към Гийермо Дел Торо, не беше по-добър от лентата на Макдона. Предишни години подобни примери включват отново надценени ленти като “Moonlight”, “Spotlight” и “12 години робство”.

“Три билборда извън града”

При актьорите също има подобен казус с имена, които заслужават и никога няма да имат дори номинация за най-престижната филмова награда, за сметка на такива, получавали вече куп номинации, както и самата статуетка, кога заслужено, кога не точно.

Историята на пренебрегнатите актьори започва още с емблематични имена като Едуард Джи Робинсън, лице на гангстерските филми от 30-те и 40-те години, който така и не получава своята номинация, а умира малко преди да вземе почетната си статуетка през 1973 година. Секссимволът на поколения Мерилин Монро също няма номинация за "Оскар", дори за една от най-запомнящите се нейни роли в "Някои го предпочитат горещо".

“Някои го предпочитат горещо"

Дали това, че е участвала предимно в комедии, или други нейни прегрешения са я изключили от тези записали името си в номинираните за “Оскар” актриси, за съжаление никога няма да разберем. Може би един от най-странните избори през последните няколко години не само на номинация, но и на награда за актриса е ролята на Гуинет Полтроу във “Влюбеният Шекспир”. Комедия, добрала се до 13 номинации, от които печели 7.  

Гуинет Полтроу във “Влюбеният Шекспир”

Така нареченото “канадско проклятие” застига имена като Доналд Съдърланд и Джим Кери. И двамата имат по две награди “Златен глобус”, но нито една номинация за “Оскар”. Наистина ли има членове на Академията, които не са харесали монолога на Доналд Съдърланд във филма на Оливър Стоун “JFK” или изпълнението на Джим Кери в "Eternal Sunshine on the Spotless Mind"? Не мисля, че има кино фен, който може да повярва на това. И говорейки си за талантливи канадци, само ще включа името на Райън Гослинг, който абсолютно заслужаваше да получи първия си “Оскар” миналата година за “La La Land”. Наградата отиде при Кейси Афлек, който след това също беше обвинен в сексуален тормоз, и ако кулминацията на движението #metoo се беше случила малко преди това, дали Афлек имаше шанс да бие Гослинг? Не мисля.

“La La Land”

Кралят и кралицата на романтичната комедия от 90-те години Хю Грант и Мег Райън също си нямат нито една номинация за “Оскар”, а редом до тях са гигантските имена и на Стив Бушеми, Ричард Гиър, Алън Рикман, Джеф Даниълс. Освен с връзките си с Франк Синатра и Уди Алън, актрисата Мия Фароу има и доста успешни актьорски превъплъщения, също останали незабелязани от Академията, независимо че ролята й във филма на Роман Полански “Rosemary’s baby” става нарицателно за психически неуравновесена жена.

Актрисата Рут Гордън е номинирана за поддържаща роля във филма и си тръгва със статуетката. Може би при Мия липсата на номинации се дължи на факта, че тя често е описвана като странна и агресивна и в живота си, пълен със скандали. Синът й с Уди Алън Ронан Фароу е всъщност този, който даде началото и най-силния тласък на движението #metoo с разследването си, което направи за "The New Yorker". Майка му съобщава на света през 2013 година, че всъщност негов баща може и да е бившият й съпруг Франк Синатра, когото тя среща през 1964-та, когато е на 19, а той на 48. Двамата се женят и развеждат в рамките на две години, а Ронан е роден през 1987 година, когато Франк Синатра е на 71 години, а Мия е във връзка с Уди Алън.

Дъщеря им Дилън пък от своя страна обвинява Алън в сексуален тормоз, когато е била на 7 години. Информацията първоначално е отхвърлена, тъй като се смята, че Мия Фароу я е подучила на тези твърдения, но Дилън ги потвърждава отново години по-късно. Междувременно Алън напуска Фароу горе-долу по същото време, от когато датират обвиненията, заради доведената й дъщеря Сун И Превин, с която са заедно и до днес.

Мия Фароу