Летящата Флорънс Уелш

Едно от нещата, които правят Флорънс Уелш истинска горда, е фактът, че не става член на т.нар. Клуб 27. По време на партито за рождения й ден майка й държи реч, в която моли приятелите й да я запазят жива. Нищо повече.

32-годишната певица прилича на висока, порцеланова кукла, чиято музика винаги пристига в точния момент, тихо, сякаш на пръсти. Докато в душата на създателката й бушува истинска буря. 

Гледам назад във времето със смесени чувства на абсолютен ужас и носталгия. Част от мен изпитва възхита към момичето, което бях преди - без никаква мисъл за самосъхранение или пък за последствията от действията ми. Но друга част от мен иска просто да прегърне момичето и да й каже: добре, всичко е наред, сега можеш да се успокоиш, крещиш от върха на това дърво прекалено дълго време... Да, може би моята по-млада версия ще бъде ужасена от петък вечерите ми в момента: хапвам паста пред телевизора с човек, който ми е приятен. Но мисля, че светът загуби прекалено много талантливи хора. Прекалено чуплив е, именно затова не съм сигурна, че е необходимо цялото това rock ‘n’ roll поведение.

Читателите, които познават творчеството на Флорънс, добре знаят, че музиката и клиповете й често прехвърлят границите на познатите съвременни стандарти: изключителни текстове, по-дълги парчета, клипове, приличащи по-скоро на късометражни филми, извънземни костюми и гениална хореография. Не просто музика, а истински спектакъл. Откъде идва силата на Флорънс за целия този музикален и визуален пир?

Крие се някъде дълбоко в непрекъснатата тревожност, стремеж към перфекционизъм, омраза към самата себе си. От четири години насам Флорънс не се е доближавала до кантар - постижение, което, както тя споделя, е по-голямо от това да си хедлайнър на Гластънбъри. 

Преди години можех да кажа колко точно тежа сутрин, вечер, с дрехи, без дрехи. Сега нямам представа от килограмите си. 

Въпреки четирите изключително успешни студийни албума, стотиците клубни и фестивални участия, световният успех и милионите фенове, Флорънс продължава напред със същата, сякаш закодирана несигурност, която живее в нея.

Мога да сляза от сцената, да оставя аплодиращата публика и да седна сама в стаята си. Да започна да ровя в телефона си докато намеря достатъчно неща, които да ме направят нещастна. А и неприятните снимки на папараци са доста добър помощник в случая.

Kaк се справя с целия живот, който й се случва и славата, която неминуемо я застигна?

Представя си, че не е известна. Според нея това е единственият начин да запази здравия си разум. 

Дали изпитва вина за нещо?

Да, определено, и то не за едно-единствено нещо. Най-виновна се чувства за детето в себе си, което сякаш не е защитила достатъчно, а просто го е пуснала в света на големите. Единствените моменти, в които се чувства безопасно, са когато прави музика. И само си пожелаваме да продължава да е така. Да лети и да ни припомня, че любовта е в нас.