Елица Йовчева, Пруст и силата на добрия пример

Режисьорката отговаря на въпросникът на Марсел Пруст.

AртАкция

Поводът на срещата между Елица Йовчева и Марсел Пруст е номинацията й за ИКАР в категория „Дебют“ за режисурата на „Жената е рибя кост“ по разкази на Йордан Йовков, Сити Марк Арт Център. 


Главната черта на характера ми?  Инатът.
Качеството, което желая да видя у един мъж? Желязната дума.
Качеството, което предпочитам у една жена? Дискретността.
Качеството, което най-много ценя у приятелите си?  Толерантността.
Главният ми недостатък? Нетърпението.
Любимо занимание? Летене със самолет.
Мечтата ми за щастие?  Околосветско пътешествие по работа.

Какво би било най-голямото ми нещастие? Невежеството.
Какво бих искал да бъда? Добър пример.
В коя страна бих желал да живея? България.
Предпочитан от мен цвят? Френска круша.

Любимо цвете? Божур.
Предпочитана птица?  Жерав.
Любими автори в проза? Жузе Сарамагу.
Любими поети? Марина Цветаева, Е. Е. Къмингс, Христо Ясенов.
Герои от романи? Малкият принц, Котаракът от „Алиса в страната на чудесата“.
Любими героини от романи? Юстина от „Пасиансът на архангелите“ на Мария Лалева.
Предпочитани композитори? Карл Дженкинс, Едвард Григ.
Любими художници? Анри Матис, Иван Милев.

Моите герои в реалния живот? Баба и дядо.

Моите героини от историята? Мария Магдалена, Жана д’Арк.

Любими имена? Божура, Павел.

Какво мразя повече от всичко останало? Натиска.

Исторически образ, който презирам най-силно? Пречупената вяра.

Военно действие, от което най-силно се възхищавам? Диалог с противника.
Реформата, която ценя най-много? Предстоящата.
Природната дарба, която бих искал да притежавам? Летене.
Как бих искал да умра? Достойно.


Сегашното състояние на духа ми? Треска.

Грешки, които най-лесно бих простил? Самозаблудата.

Девиз? Има как да стане.

бюлетин

още интеракция

close

Търсене