Когато познатото става ново

Първият въпрос, който би си задал човек от моето поколение, виждайки тази книга, е „Защо пак Уайлд?“. Съществуват и стари преводи, и нови, от 90-те години насам. Аз лично имам носталгичен спомен отпреди трийсет и осем години: първото „академично“ съчинение, което написах в края на първи курс (по западноевропейска литература, преподаваше ни проф. Людмила Стефанова), беше тъкмо върху „Портрета“. И тогава, и днес романът излъчва неповторимото очарование на онзи изтънчен естетизъм, който се ражда във Франция и бързо прескача в Англия през последната четвърт на 19 век. Но как ли би прозвучал той днес, посред несекващите вълни от социални и национални конфликти, лишени от всякакъв естетизъм? И тук трябва кажа, че новото издание, което се появи в България към края на миналата година, е различно и първо – по свой начин, разбира се. (За пръв път текстът излиза в книга през 1891.) Издателство „Галимар“ го създава само година по-рано (2024) с ясната идея за модерна концепция, която трябва да отрази промените в начина, по който човекът на 21 век възприема (по-скоро би успял да възприеме) класическата литература от друга епоха. Българското издание буквално повтаря френското, естествено, с изключение на красивия превод, направен от Росица Ташева.

С какво се характеризира концепцията на „Галимар“ и защо е подходяща за съвременния читател? На първо място, това не е просто един преведен роман, а малка енциклопедия на знанията за епохата, в която е бил написан. Започва с предговор от специалист по британска литература и творчеството на О. Уайлд; завършва с послеслов от съвременен писател, който пък е внук на Уайлд; снабден е с бележки към отделните глави, кратка биография на Уайлд, библиография на неговото творчество и лист с цитати от прословутото му писмо, изпратено от затвора Рединг и наречено „De profundis“. Текстовете нямат изследователски характер, те са ориентирани към широката публика: кратки и ясни.

На второ място идва визуалното изкуство в няколко измерения. Всъщност „второ“ тук не звучи подходящо, защото илюстрациите на известния френски художник и илюстратор Бенжамен Лакомб са двойник на вербалния текст. Те удвояват неговите внушения със средствата на друго изкуство. Много интересна е срещата между стилизирания дендизъм на 19 век, фентъзи естетиката на съвременното изкуство и моралната толерантност към нравите на гей общността, невероятна по времето на Уайлд. На трето място, и пак като част от приноса на Лакомб, е вграждането в книгата на малък графичен роман, който отговаря на традиционния интерес към „личността на писателя“ с нетрадиционното присъствие на един биографичен комикс. „Комиксът“ е разпределен на три места в книгата и проследява важни моменти от живота на Оскар Уайлд – от подписването на договора за публикуване на „Портрета“ до процеса, на който авторът му се оказва осъден на две години затвор с принудителен („поправителен“) труд за „оскърбление на нравите“. В тази връзка можем да видим още нещо, което е ново, поне за българските издания на романа. Росица Ташева е включила в своя превод и онези части, които в по-старите издания са били пропускани от съображения за „благопристойност“.

Разбира се, трябва непременно да спомена и архивните фотографии, съпътстващи Послеслова, а още повече – дързостта на Лакомб да представи в бърза последователност, като кадри от подготовката на анимационен филм, ключови момент от преображенията на портрета-герой.

Със сигурност не изброявам всичко оригинално в изграждането на тази книга, но и това ми си струва достатъчно, за да кажа, че тя е много ярко и оригинално присъствие на българския книжен пазар. Да не говорим за това, че е изключително красива, със стилна и стабилна, луксозна във всяко отношение полиграфия – предмет, който събужда духовно преживяване у хората с висок естетически вкус.

Оскар Уайлд Милена Кирова Дориан Грей Росица Ташева