„Солал“ на Албер Коен за първи път на български

РЯДКО СЕ ПОЯВЯВА РОМАН, ДЕЛО НА ОЧЕВИДЕН ГЕНИЙ
„Сан Франсиско кроникъл“

„Солал“ (1930) е първият роман на Албер Коен от сагата за Неустрашимите (последван от „Гвоздоед“ (1938) - Колибри, 1999), „Любовта на Солал“ (1968 – Голямата награда за роман на Френската академия) и „Неустрашимите“ (1969). Солал фигурира и в четирите романа, Той е един от най-важните персонажи в творчеството на Албер Коен. Кой е Солал?

Солал е син на равина на Кефалония, живописен остров, населен от автора с не по-малко живописни персонажи, сред които вуйчо Салтиел, Соломон и Мататиас, Пинхас, наречен Гвоздоед, всичките от рода Солал. Солал е красив, амбициозен, ексцентричен, твърдо решен да влезе във висшето общество, разкъсван между мечтите си и произхода си. Солал има сложна природа, той е едновременно блестящ, циничен и измъчен, олицетворение на напрежението между еврейската си идентичност и стремежа към интегриране в европейската култура. След като напуска Кафелония, Солал се издига до висок пост в Обществото на народите, редом с професионалната си кариера води и бурен любовен живот, който ту го изхвърля до върховете на щастието, ту го запраща в преизподнята на отчаянието. Но Солал има и едно неоспоримо и неподвластно на всякакви противоречия качество – той умее да оцелява, както е оцелявал еврейският му народ. Към който изпитва непризната любов и още по-непризната омраза, за който говори с възхита и пренебрежение, но който тъй или инак никога не отхвърля.

Ето един откъс от времето на първата любов на Солал, когато той е още беден, очаква го блестящо бъдеще, но той още не знае това.

Облакътен на парапета на моста, той гледаше как тече благородната вода на Женевското езеро. Дъговите лампи нанасяха черти върху изумруда, в който малки костурчета живееха живота си. Нощта беше студена. Той вдигна яката на сакото си. Пред него се издигаше официалната и толкова римска статуя на жалкия скитник, преследван от официалните власти.

- Жан-Жак Русо, изгубен съм. На двайсет и една години съм и нямам и едно су. Ако знаеш как ми говори Адриен. Изглежда, че всичко е забравила и вече не трябва да я виждам. Минаха пет години, но аз нищо не съм забравил. Изглежда, че съм демон, че съм нещастието на живота ѝ и хиляди мили неща от този род. Тя живее комфортно у пастор Сарл. Ти никога не си имал такава къща. Това е там, в Колони, точно срещу теб. Прекрасен парк. Тя страда морално и има красиви бижута. Аз ли съм крив, че съпругът е умрял от уремия? За десет минути ми доказа, че съм двайсет и три змии. И всичко това на пътя. Аз, естествено, съм твърде зле облечен, за да ме приемат в салона. От три дни не съм ял. Все едно, скоро ще се видим пак и тя ще ни обикне и ще се оженим, и ще бъдем богати, могъщи и крайно добри, и ще отпусна ренти на вуйчо ми и на някои симпатични френски просяци. Остави ме да поразмишлявам над живота си и да взема изненадващо решение.

Приближи се до статуята, постави ръка на голото стъпало на Жан-Жак, разказа му всичко за петте изминали години и му поиска съвет.

Да, това е първата му любов, но не и единствената. Солал е надарен със способността да се влюбва и разлюбва и тази способност му носи дълбоки и противоречиви чувства. Които Албер Коен описва с разбиране, симпатия и известна ирония.

А кой е Албер Коен?

Албер Коен е френско-швейцарски писател, драматург и поет от еврейски произход. Роден е през 1895 г. в Корфу, Гърция. Семейството му емигрира в Марсилия, когато той е петгодишен. Става швейцарски поданик. Следва право в Женева, след което се отдава на дипломатическа кариера в Обществото на народите – бъдещото ООН. През 1925 г. основава в Париж списанието „Ревю жюив“, на което сътрудничат Алберт Айнщайн и Зигмунд Фройд. През Втората световна война живее в Лондон, където става представител на Еврейската агенция за правителствата в емиграция. Умира в Женева през 1981 г.

Албер Коен е автор на 6 романа, като известност му донася споменатата по-горе четирилогия. Но не по-малко значими са и романите му „Книга за майка ми“ – затрогващо свидетелство на любов и скръб, и „О вие, мои човешки братя“ – разтърсващ разказ за откритието на антисемитизма в детството му.

Албер Коен е известен, обичан и ценен не на последно място и за оригиналния си стил, причудлива и уникална комбинация от ирония, самоирония, лиризъм и сатира.

Еврейските му роднини са описани с особена симпатия и хумор. Ето как вижда той вуйчо Салтиел.

Вуйчо Салтиел се бе събудил рано. Застанало на прозореца на гълъбарника, който от много години му служеше за жилище и който стоеше накриво върху покрива на изоставената фабрика, дребното старче старателно четкаше лешниковия си редингот и пееше с цяло гърло, че Всевишният е неговата сила и неговата кула и неговата сила и неговата кула. Понякога спираше, за да вдъхне миризмите, който мартенският вятър разнасяше из остров Кефалония. После, смръщил вежди, отново подхващаше важната си работа. Подсвиркваше си от щастие, като се сетеше, че след четири часа ще излезе на обичайната си понеделнишка разходка с любимия си племенник.

Навлажни бузите си и прекара по тях един добре наточен бръснач. Енергично се изми, сръчно се облече. После, здраво стиснал юмрук, се огледа благосклонно в счупеното стъкло, разбуха перчема си от нежни бели коси и нахлупи касторената си капа странично, като гълъбар.

Закуската му беше на покрива, пред прозореца. Три чинии. Маслина, главичка лук, кубче сиренце. Деликатно хвана маслината и я изяде с коричка баят хляб. Изсвири френския национален химн, после поръси с няколко капки зехтин сиренцето, с което се нагости, предпазвайки с лявата си ръка редингота си и одобрявайки със затворени очи отличния аромат. В чинията с лука кацна муха. Вуйчо Салтиел хвърли омърсената грудка на пустата улица, благослови всички течности и се залови да пие от стомната със задоволство и приветливост. След туй сипа вода в шепата си, напръска утринното си лице с подвижни и фини черти, прекара бавно длан по опънатата му кожа, отвори очи, разпозна света, пое дълбоко въздух и прелестно издиша, без да забележи, че скъпият му редингот за празнични дни е обилно напоен.

Ето и описание на един друг колоритен екземпляр от рода Солал, наречен Гвоздоед:

Гвоздоед имаше безчет занаяти. Беше си създал блестяща репутация на лекар и рекламираше в рими лечебните свойства на повечето зеленчуци и плодове. („Лукът спермата увеличава, колики успокоява и зъб що се клати заздравява.“) За растителността, чиито свойства не познаваше толкова изтънко, неизменно заявяваше: „Действа газоочистително и пикочоотделително“. Освен това беше офталмолог, чизмар, екскурзовод, хамалин, сладкар, управител на недвижими имоти, учител по провансалски и по танци, китарист, преводач, експерт, плетач на столове, шивач, стъклар, сараф, свидетел при всякакви произшествия, вехтошар, възпитател, специалист, художник, ветеринар, изстисквач на всякакви плодове, кучешки доктор, импровизатор, полагач на ужасни вендузи, певец в синагогата, квалифициран обрезвач, продупвач на безквасен хляб, картогледач, пилот, несъстоятелен длъжник, посредник след свършен факт, фокусник, достолепен просяк, зъболекар, организатор на серенади и на любовни отвличания, свирач, гробокопач, събирач на фасове, както и на фалшиви военни такси от прозирни и слисани деветдесетгодишни данъкоплатци, частен детектив, памфлетист, помощник учител талмудист, стригач на овце и на каквото му падне, чистач на отходни ями, абонат на различни фондове за взаимопомощ, унищожител на майски бръмбари, оповестител на кончини, риболовец с динамит, кредитор на фалиращи търговци, комисионер по продажбата на истински фалшиви скъпоценности, сватбар, вещ в трампата на коне, убиец на молци и платен разказвач на весели истории. Отличен мъж впрочем и много милосърден, когато му беше по възможностите.

Албер Коен е отдавна високо оценен от масата на критиците и читателите. Затова нека завърша това представяне с мнението на един читател. Просто читател.

Дълго, завладяващо приключение, безспорна класика, както заради стила, така и заради емоцията, която не ви напуска през цялото време на четенето. Няма да разказвам историята, ще се задоволя да препоръчам тази забележителна творба на всички любители на хубавата литература. Тази нелесна за определение книга както заради стилистичната ѝ конструкция, така и заради множеството истории остава завинаги един от шедьоврите на ХХ век. Всичко в нея е великолепно и могъщо и в начина на писане, и в различните сюжети.

Красотата, „любовта от пръв поглед“, тънкостите на прелъстяването, любовта, след това страстта, но и историческият контекст на войната и на Обществото на народите, честта, властта, произхода на социалните позиции, религията, стигмата… и породените от всичко това алчност, завист, гордост, малодушие, недоверие и посредственост… - трудно ми е да кажа повече.

А колкото до моето мнение, то напълно съвпада с написаното от „Сан Франсиско Кроникъл: Роман, дело на очевиден гений.

„Солал“ на Албер Коен е вече в книжарниците. Преводът е на Росица Ташева.

Солал Албер Коен Росица Ташева