130 години от рождението на Андре Брьотон

Андре Брьотон (1896–1966) е френски поет, писател и есеист, смятан за основоположник и главен теоретик на сюрреализма. Роден на 19 февруари 1896 г. в Нормандия, той първоначално изучава медицина и работи в психиатрични заведения, където интересът му към психоанализата и идеите на Фройд насочва вниманието му към несъзнаваното и сънищата. След Първата световна война Брьотон се включва в дадаисткото движение в Париж, а през 1924 г. публикува „Първи манифест на сюрреализма“, с който утвърждава сюрреализма като „чист психически автоматизъм“ и очертава програмата на едно ново революционно разбиране за изкуството.

Като организатор и вдъхновител на група поети и художници, сред които Луи Арагон, Пол Елюар и други, Брьотон често е наричан „папата на сюрреализма“ заради ролята си при формирането и защитата на естетическите и философските принципи на движението. Неговите произведения съчетават поетика на съня, свободни асоциации и дълбок интерес към вътрешната, психологическа реалност. Политически ангажиран през целия си живот, той подкрепя леви и антиколониални каузи и остава вярващ в идеята, че изкуството може да бъде сила на освобождение.

Днес, 130 години след рождението му, Андре Брьотон продължава да бъде пример за артист, който се стреми да разшири границите на възможното, превръщайки сънищата и несъзнаваното в пространство на свобода и откровение. Споделяме прочутото му стихотворение „Свободна връзка“ в превод на Силвия Вагенщайн. Автор на фотографиите е Ман Рей. 

Написано седем години след появата на Манифеста, през 1931 г., формално то представлява ода за жената и конкретно възхвала на съпругата му Симон Колине. С тази поема Брьотон възражда традицията на блазона, много популярна през XVI век поетическа форма, която славослови любимата, като възпява части от нейното тяло. Тъкмо това прави поетът в „Свободна връзка“: използвайки автоматичното писане: съставя списък от образи, описващи любимата чрез смели, понякога шокиращи метафори на природата и космоса. Погледът обхожда отделни части от тялото й: коси, кръст, уста, език, мигли, слепоочия, рамене, китки, пръсти, мишници, ръце, нозе, прасци, стъпала, врат, гърди, корем, гръб, тил, хълбоци, задник, лоно, очи. Любимата се превръща в микрокосмос, в огледало на света, съсредоточава всички стихии – огън, вода, въздух, земя. В съответствие със средновековния блазон, стихотворението е колкото обожествяване, толкова и деидеализация, сатира на традиционната лирическа поезия – осквернява брачната институция и изобретява истински поетически бестиарий, в който съжителстват хармонични и похвални /лястовица, птица, лебед/ и антипоетични, подигравателни назовавания на жената /видра, нокът, паун, къртичина, белка, птицечовка/. „Думите правят любов“ казва Брьотон през 1922 г. в „Думи без бръчки“. Наистина в този текст се долавя своеобразен литературен еротизъм, думите се съчетават свободно и създават нови, необичайни за поезията образи. Като проповядва свободен съюз на думите, Брьотон изковава нов поетически език, който да отговори на концепцията на сюрреализма за всепоглъщащата вселенска любов.

СВОБОДНА ВРЪЗКА

О моята любима с коси от лумнал огън

И с мисли мълнии от зной

И с кръст на пясъчен часовник

Любимата ми с кръст на видра в зъбите на тигър

С уста като кокарда и най-яркият букет звезди

Със зъби стъпките на бяла мишка по земята побеляла

С език от амбра и от матово стъкло

Любимата с език като агнец агонизиращ

С език на кукличка която само мига

С език от безподобен камък

С ресници като драсканици на дете

И с вежди ръбчето на лястовичето гнездо

Със слепоочия от тикли върху стъклен покрив 

От парата по запотените прозорци

Любимата ми с рамене като шампанско

Като фонтан с главите на делфини вледенени

Любимата ми с китки като клечици кибрит

И с пръсти от хазарт и асо купа

С дъх на сено току-що окосено

Любимата ми с мишници от белка и от буков жълъд

От мрака на нощта срещу Свети Йоан

От птиче грозде и гнездото на скаларии

С ръце от морска пяна и кипящата вода под шлюза

От смеската на жито и на воденица

Любимата с нозе като вретена

Задвижвана от зъбни колела и безнадеждност

С прасци от меката сърцевина на бъза

Със стъпала от заврънкулки на начални букви

От връзки ключове и стъпала на пиещи лодкари

Любимата с източен врат нелющен ечемик

И с гръд и шия Златна долина

От срещите в леглото на пороя

Любимата с гърди от мрак

С гърди къртичини в морето

Две тигли с разтопен рубин

Гърди от призрака на росна роза

Любимата с корем ветрилото разперено на дните

С корем гигантски нокът

Любимата с изваян гръб политнала в небето птица

И с гръб живак

И с гръб от светлина

С изящен тил от гладък камък и от мокра креда

И от търкулнала се чаша току-що изпита

Любимата с овални хълбоци като гондола

От звън на полилей и от перата на стрела

От дългите пера на бял паун

О хълбоци везна невъзмутима

Любимата със задник пясъчник и азбест 

Любимата със задник като гръб на лебед

Любимата със задник като пролет 

И с лоно гладиола

О лоно златна жила и хралупата на птицечовка

О лоно водорасло и бонбони старовремски

О лоно огледало

Любимата с очи премрежени от сълзи

С очи от теменужени доспехи и стрелки магнитни

Любимата с очи като савана

Любимата с очи вода за прежаднелия затворник

Любимата с очи като дървото с вечно тегнеща над него брадва

Очи либела пълна със сълзи не само но и с въздух огън и земя.

Андре Бретон сюрреализъм Андре Брьотон Свободна връзка Силвия Вагенщайн