Две стихотворения за деня на влюбените

Видяпати Тхакур (1352 - 1449) – средновековен индийски (майтхили) поет, известен със своите любовни песни, предимно посветени на Радха и Кришна. 

Видяпати е роден в село Бисфи, в областта Мадхубани, Индия, и е починал в Самастипур. Той е син на Шри Ганапати Тхакур. Името му е съставено от две санскритски думи: vidya (знание) и pati (господар, владетел), което означава „господар на знанието“ или „човек на знанието“.

Поезията на Видяпати е оказала широко въздействие през следващите векове както в Хиндустан, така и в Бенгалия, Маитхили, в известна степен на непалския език и други източни литературни традиции. Езиците по времето на Видяпати току-що са започнали да се оформят и да се превръщат в ранни версии на сегашните източни езици. По този начин влиянието на Видяпати върху създаването им е аналогично на това на Данте в Италия и на Чосър в Англия.

Позията му е един от върховете в световната любовна лирика.

Гийом Аполинер (1880 – 1918) – френски поет и писател, критик и теоретик на изкуството.

Вилхелм Аполинарис де Костровицки, известен като Гийом Аполинер, е роден на 26 август 1880 г. в Рим, умира в Париж на 9 ноември 1918 г. от испански грип, но е обявен за загинал за Франция поради участието си в Първата световна война.

Смятан е за един от най-важните френски поети на XX век. Той е автор на стихотворения като „Зоната“, „Песен за недолюбвания “, „Мостът Мирабо. Поет и теоретик на много художествени авангарди на своето време, особено на кубизма и орфизма. Предшественик на сюрреализма, той създава самото название в своята драма „Гърдите на Тирезий“ (1917). За известно време той експериментира с практиката на калиграмата (термин, въведен от самия него, макар че не е изобретател на жанра; означава стихотворения, написани във форма на рисунки, а не в класическа форма на стихове и строфи).

„Стихотворения за Лу“ е посмъртна стихосбирка на Гийом Аполинер, посветена на Луиз дьо Колини-Шатийон и публикувана в сегашния си вид през 1955 г. Написана до голяма степен на фронта, където Аполинер служи като доброволец, тази любовна поетична кореспонденция се стреми да продължи на литературно ниво „една кратка и пламенна връзка, изпълнена с крайности и свобода“.

Пет века делят средновековния индийски поет Видяпати и френския поет, предтеча на сюрреализма Гийом Аполинер. Единият е роден в майтхилско браминско семейство (висша каста на учени и жреци), баща му е брамин и придворен жрец. Другият е незаконородено дете на Анжелика Костровицка (полска благородничка) и неизвестен баща, за когото се предполага, че е бил италиански аристократ или офицер. Единият, доживял дълбока старост, е починал на 97 години, другият - само на 38. Поетиката и изразните им средства се различават, но високият градус в поезията на двамата произлиза от един и същ непресъхващ извор и любовта в стиховете им, неподвластна на времето, вълнува и днес и сигурно ще продължи да вълнува и идните поколения, успели да съхранят човешкото у себе си.

ПЕСНИ ЗА ЛЮБОВТА

Видяпати ТХАКУР

(1352 – 1448)

* * *

Прекрасната се къпе… Ако някой

я зърне в миг – ще падне на колене

и от любовната стрела пронизан,

ранен, от сладка болка ще застене.

О, как е стройна тя и как свенлива.

Вода от нея стича се в безреда,

не, мракът на косите сълзи рони,

прикрил лицето – месечина бледа.

Виж мократа коприна как повтаря

извивките на смуглото й тяло,

пред тях сърцето и на свят отшелник

от страст безумна би се разтуптяло.

Вълнуват се изплашени гърдите,

потръпват те от сладост непозната –

две плахи птици с човчици червени,

готови в миг да литнат в небесата.

И нà – от страх, че може да отлитнат

а с тях и въжделената наслада,

с изплашени и тръпно-нежни пръсти

придържа ги красавицата млада.

* * *

Премина и си казах

най-дивна в тоя свят!

Отмина, но не тръгват

очите с мен назад.

Бедняка да го чакат

наследство и пари,

пак вечната му алчност

не ще се изпари.

От дивната природа

скъп дар като че ли,

лицето й е лотос,

очите две пчели.

Пчели връз крехък лотос,

натегнали от мед.

С крила потрепнат, литнат –

да дирят нов късмет.

Красивата днес зърнах

и нà – за първи път

с помътен вече разум

стоя на кръстопът.

Обхождам с алчен поглед

гръдта й – планина

с два остри златни върха

на лунна светлина.

Ах, как жесток е богът

на любовта към мен:

нещастния ми разум

държи във вечен плен.

МОЯ МАЛКА МОЯ СКЪПА ЛУ

Гийом АПОЛИНЕР

(1880 – 1918)

Моя малка моя скъпа Лу обичам те

Моя малка скъпа тръпнеща звезда обичам те

Тяло прелестно и гъвкаво обичам те

Лоно като лешникотрошачка стягащо обичам те

Лява гръд тъй дръзко розова обичам те

Дясна гръд тъй нежно розова обичам те

Ляво зърно с цвят на истинско шампанско

на шампанско кипнало обичам те

Дясно зърно рогчето наболо на теле новородено ах обичам те

Руно скрило устни избуяли от неспирно триене обичам те

Задник дивен и чевръст изхвръкнал съблазнително назад

обичам те

Пъп подобен на стъмнена шуплеста луна обичам те

Руно светло като рехава гора през зимата обичам те

Мишници мъхнати като лебедчета току-що излюпени

обичам ви

Плещи гладки и заоблени обичам ви

Гъвкави бедра по-стройни от колони на античен храм

обичам ви

Ушни миди филигранни като дребни мексикански накити

обичам ви

Грива потопена в огнената кръв на любовта обичам те

О нозе добре обучени да стягате обичам ви

Слабини обяздени могъщи слабини обичам ви

Тънък кръст корсет невиждал кръшен кръст обичам те

Гръб изящен който само зарад мене свежда се обичам те

О уста наслада моя мой нектар обичам те

Две ръце с боготворени жестове обичам ви

Нос изтънчен благороден нос обичам те

Гъвкава походка като нежен танц обичам те

О ти моя малка Лу обичам те обичам те обичам те

Превел Кирил КАДИЙСКИ

Видяпати Тхакур Гийом Аполинер стихотворения Кирил Кадийски любовни стихотворения