Акценти от Кан: „Фиорд“ на Кристиан Мунжиу

Златна палма за най-добър филм на фестивала в Кан тази година отиде при „Фиорд“, шестия пълнометражен филм на румънския режисьор Кристиан Мунжиу. Тази награда го поставя в най-елитния клуб на Кан — този на режисьорите, които имат две Златни палми. В това общество са Копола, Имамура, Сьоберг, Кустурица, Биле Аугуст, Ханеке, братята Дарден, Кен Лоуч, Йостлунд и вече Мунжиу.

Режисьорът получава първата си палма за „Четири месеца, три седмици и два дни“ през 2007 г. — огромно признание за възхода на румънската нова вълна, за която се смята, че е най-влиятелното движение в европейското кино от началото на XXI век.

Трудно е да определим „Фиорд“ като филм от румънската нова вълна, но със сигурност е неин наследник. И въпреки че диалогът е основно на норвежки с много малко реч на румънски, в него присъства източноевропейската чувствителност. Филмът балансира между два различни свята, Скандинавия и Балканите, като не използва клишета, за да улесни достъпа на публиката до сюжета и персонажите.

Сюжетната линия на „Фиорд“ следи отношенията между членовете на семейство Георгиу. Лисбет, норвежка, Михаи, румънец, и трите им деца, едно от които е новородено, се адаптират към живота в родното градче на Лисбет. Завръзката е обвинение от социалните служби за домашно насилие над децата, които незабавно трябва да бъдат физически отделени от семейството, докато тече разследването.

От този момент нататък Мунжиу поставя зрителя в деликатната позиция на арбитър, който да се води предимно спрямо симпатиите си към страните в конфликта. От една страна е религиозното семейство Георгиу с техните традиционни ценности, разбиране и подходи във възпитанието, а от друга — привидно стерилната институционална гледна точка на социалните служители. Каква е истината остава въпрос на лично мнение и това работи прекрасно, задържайки вниманието върху сюжета и неговите герои.

Ренате Рейнсве в ролята на Лисбет, Себастиан Стан като Михаи и децата им се справят безгрешно с пресъздаването на трудни за описване емоционални състояния. Може би Стан е малко по-обран и привидно примирен със ситуацията отколкото бихме очаквали от един балкански мъж, но е възмножно Мунжиу да търси една потисната, прикрита чувствителност у всичките си герои, за да постави конфликта върху студената маса на дебата за ценностите. Операторът Тудор Пандуру е уловил брилянтно повърхностите на норвежкия фиорд — мрачните ъглиса отрезвени от ярката белота на снежните лавини и оловните небеса над Севера. Като структура и драматургия „Фиорд“ напомня на „Анатомия на едно падане“ в неговата последователност — всяка сцена е завършена и следва логично предходната. Това прави филма в известна степен предвидим. Зрителят се намира в очакване на последици, които оправдават очакванията му.И без много изненади „Фиорд“ определено остава сред най-издържаните и смислени филми в конкурсната програма. Очаква се, че есенните му премиери из европейските кина ще привлекат голям зрителски интерес, не само заради престижната Златна палма, но и заради дискусиите за традиционни ценности, в които ни е приклещил поляризираният свят на новата студена война.

Кан филм Фиорд Златна палма Кристиан Мунжиу