Поезията на Венюс Кури-Гата

Венюс Кури-Гата (1937-1926) е френско-ливанска писателка, поетеса, преводачка от арабски език, наложила се като един от най-самобитните гласове в съвременната френскоезична литература.

Родена през 1937 г., прекарва детството си в селцето Бишари, родно място и на Халил Джубран. През 1972 г. се преселва в Париж, където живее до смъртта си през януари 2026 г. 

Авторка на изключително оригинална поезия. От амалгамата на френската и ливанската култура и език се ражда неповторимото очарование на нейната поетика, но и постоянното стълкновение на двата езика „в забранен, кръвосмесителен брак“. Избирайки да пише на френски, тя превръща болката от изгнанието в поетическа сила. Поезията ѝ носи усещане за изкореняване, самота и траур. Обсебващите теми за смъртта, женствеността, имиграцията, културния конфликт обитават нейното писане с изумително метафорично богатство, напоено от въображението, изразните средства и привкуса на арабския език и поезия.

Творчеството на Венюс Кури-Гата, признато по целия свят, е увенчано с множество литературни награди, включително Голямата награда за поезия на Френската академия (2009) и „Гонкур“ за поезия (2011).

За „Лична антология“, съставена от самата нея, през 1997 г. ѝ е присъдена наградата „Жюл Сюпервиел“.

* * *

На Ясмина

Ти мое зазоряване

лазурен остров мой

ухаеща полянка моя

Ти сняг мой похитен

едничко мое венчелистче

ти фавън мой опитомен

Ти моя роба от милувки

от нежности пребрадка

мой пояс от целувки

Движенията ти на мелница криле

и клепките ти житни класове

смехът ти е замесен в купела на твойте устица

мой пухкав хляб

ти моя стряха.

* * *

От допира на молива със страницата е роден

и с изреченията рипа на въже

на прескочи-кобила с удивителните си играе

пързаля се върху тиретата като с шейна

и пърха под дъждеца от кавички

И запетая го зоват защото крачи под реда

живее между скоби

коя ли точка ще го отърве от всичко и от всички?

* * *

Щом стъпките си в шкафа подреди

езика си щом сложи на простора да суши

решава с чистенето че е свършил

и своята метла отвежда при фризьора

Жена си толкоз често е помитал

че само вътъкът на скелета ѝ е останал

Пътува на куц крак

поместен в куфара му е един-едничък ден

и тялото си наобратно сгъва

минава границите без проблем

За шалчето единствено му служи шията

обувките да води пък кракът му бос

по-тихо ако в сънищата си говори

то е за да не буди своя нос

На кърпичката си завързва възел

да не забрави себе си на уличната пейка

прочел на кожата си страничката най-последна.

* * *

Видяла пътя идещ отдалеч

на пръсти се изправя къщата

с кепенци прави знаци

намига с капандура

а пък стъклата ѝ избухват в плач

в прегръдките на първия завой.

* * *

Когато някое дърво мъзга сълзи

и дървесината си удря знак че го боли

и влачи се на колене около своята кора

заговори го ти с езика на април

и му кажи измислица е само есента.

* * *

Той клетка притежава без канарче

и огледало без лице

и прекатурена е къщата му

Той е богат със свещ

а също и с въже

и стълбата му е с едно стъпало

Той притежава тебешир да нарисува пустотата

и въглен пълнотата да изобрази

и с множество лица цветчета

и шумове за да запълни дупките между мълчанията си

Богат е той със слънце дребно като точица.

* * *

Кончината на къщата по камъните разпилени се познава

Юга затръшна зад гърба си тя

на есента резето дръпна

и се отдалечи под всяка мишница с греда

две думи промълви на отмалялата врата пред прага

в очите истината каза на ненужния комин

наконтен с дрипелите си от дим.

* * *

Сред своите владения една жена

с лице приклекна срещу вечерта

и снесе четири шишарки

и никой писъка не чу водата отделил от костите ѝ

и никой не попи потта избила по челата на звездите

и никой не помоли пътя който я пресрещна

трошиците от болката ѝ да сбере

И никой не поиска мляко от тополата насрещна

от езерото пелени

за челядта търкулнала се върху люспите си да нахрани

сетните зари.

Преводът е дело на Силвия Вагенщайн, която е автор и на послеслова в книгата. Настоящото издание е част от поредица, осъществена с неоценимата и компетентна помощ на Кирил Кадийски, неин водещ от самото ѝ начало (2023 – 2025).

Венюс Кури-Гата Лична антология поезия Силвия Вагенщайн