Филмовото събитие на Берлинале 2026: „Douglas Gordon by Douglas Gordon на Финли Прецел

Тазгодишното Берлинале беше един особен фестивал. Конкурсната програма бе съставена почти изцяло от непознати имена, но затова пък представи невероятна палитра от различни култури, политически послания и неочаквани сюжети. Паралелната програма на Форум беше очаквано силна. След като изгледах 52 филма от всички секции, мога уверено да заявя, че най-значимия филм на Берлинале бе „Douglas Gordon by Douglas Gordon“ на шотландския режисьор, носител на BAFTA, Финли Прецел. Отидох на премиерата с големи очаквания, тъй като от 20 години насам следя творчеството на Дъглас Гордън. Той е един от най-провокативните и интелигентни съвременни художници на Обединеното кралство, носител на наградата Търнър през 1996 и на Премио 2000 на 47-то Венецианско биенале. Това, което се случи в киносалона обаче надхвърли всичките ми очаквания. Филмът похити сетивата ми, остави ме неутешимо развълнуван. Срещна ме с човека и неговата душа, с Дъглас Гордън, който е превърнал себе си в произведението на живота си.

Макар да използва езика и жанровия метод на документалистиката, „Douglas Gordon by Douglas Gordon“ не е документален филм. Липсват разследването, обработката на архив или биографията, които обикновено биват повод за създаването на документално кино. Тук става дума за класически художствен портрет. Портрет на ръба на автопортрет. Тази двойственост на произведението е регистрирана още в заглавието - Дъглас Гордън, създаден от Дъглас Гордън. Финли Прецел елегантно, щедро и проницателно отстъпва част от авторството на филма на своя субект.

Филмът е разделен на три части - въведение, стихийнo развитие и интимен финал. Макар да е заснет основно в струдиото на Гордън в Берлин (като изключим архивните кадри), филмът не се усеща клаустрофобично ограничен до пределите на стаята, а напротив - създава усещане за необятност. Енциклопедичният ум на Гордън, бързината и прецизността на неговите коментари действително одухотворяват разказа. Монолозите преливат в разговори и конфликти с Прецел, които издават близостта на режисьора и художника. Останах очарован от приятелството и доверието между двамата артисти в които си личеше такава нежност, такова дълбоко разбиране за необятността и крехкостта на човешката природа и нейната нужда да бъде усетена, чута и видяна.

За всеки с интерес към съвременното изкуство е очивно колко значително е творчеството на Дъглас Гордън, работещ десетилети с кино и видео-арт. В свят на фалшиви идентичности и манипулация, филмът притежава свайваща невинност. Филмът на Финли Прецел е подарък за човечеството.

Премиерата се състоя в пълен салон, а публиката беше в развълнувана от преживяното. За мен това бе най-смислено събитие на 76-то издание на филмовия фестивал Берлинале.

В деня на премиерата, имах щастието и честта да се среща с режисьора Финли Прецел и самия Дъглас Гордън.

Мартин Ръждашки (МР): Докато гледах филма усетих вашата приятелска връзка. Как се запознахте?

Дъглас Гордън (ДГ): Беше случайна среща, нали?

Финли Прецел (ФП): Да. Беше по време на снимките на „Новите десет Божи заповеди“ (бел. авт. филм-омнибус от 2008 г., в който 10 режисьори интерпретират в кратки филми 10 точки от Всеобщата декларация за правата на човека. Дъглас Гордън режисира седмия филм - „Правото да не бъдеш измъчван“). По това време работих за Шотланския институт за документално кино. Но това, което наистина ме свърза с Дъглас беше филма му „Зидан: Портрет от 21-ви век“. Бях смаян от този филм. Срещнахме се на едно парти и неговата щедрост ме покори. Аз бях млад, неизвестен, и той ми обърна внимание, насред всички други известни хора наоколо. Освен това и двамата сме шотландци - аз съм от Единбург, той е от Глазгоу.

ДГ: Изключително различни култури обаче. Глазгоу и Единбург са на само 45 мин. с влак един от друг, но са различни светове. Те са образовани, а ние сме бедни. Смайващо различни.

МР: И как започна разговорът за този филм. Как се съгласи Дъглас Гордън да участва в твоя проект?

ФП: Дълго не бяхме поддържали контакт, но му изпратих имейл. Успяхме да възстановим връзката си и започнахме подготовката на филма.

МР: През цялото време имах усещането, че филмът може да продължи безкрайно - бих гледал 148 часа Дъглас Гордън от Дъглас Гордън. Колко часа е заснетият суров материал?

ДГ: Интересно е, че казваш това, тъй като преди години направих „24 часа Психо“ (бел. авт. - произведение на Дъглас Гордън, в което забавя филма на Хичкок до времетраене от 24 часа).

ФП: В известен смисъл този филм е нещо като първа част. Суровият материал не е толкова дълъг, защото Дъглас е и пърформанс артист. Всеки заснет с него кадър вече има стойността на произведение на изкуството. Обикновено прекарвахме по 10 часа на ден в студиото - само аз, Дъглас и Мартин (операторът Мартин Рейдич). От тях имахме около 2 часа снимки. И така няколко сесии.

МР: Макар да е почти невъзможно, имаше ли някаква предварителна идея за структурата или темите във филма, за тяхната организация?

ФП: Арката на филма се появи по време на самия снимачен процес и после в монтажа. Предварително дори разписването на идеята на хартия не би имало никакъв смисъл. Наблюдавах внимателно мотиви, които се появяват - например телефонните разговори. Когато започнахме да монтираме, се оказа, че филмът се подрежда семпло и естествено.

МР: Дъглас, твоето студио е персонаж във филма. Сигурен съм, че всеки артист е в особена връзка със студиото си. Но ти привързваш ли се към пространството, където твориш?

ДГ: Според мен едно от постиженията на Финли е в създаването на интимността във филма в това пространство. Има един момент, в който се прегръщаме, и си мисля, че целият филм е за тази прегръдка. Смисълът на тази прегръдка.

ФП: А аз дори не бях мислил да присъствам във филма. Но с Дъглас просто нямаше друг начин - не би било автентично, защото той кани всеки около себе си да присъства, да се усети, че присъства там, където е той. Това дава невероятна свобода. Всичко е възможно.

ДГ: Във филма се усеща и споделената ни любов към киното. В интервалите между снимките, когато камерата беше изключена, разговаряхме най-вече за филми.

МР: Финли, Дъглас, благодаря ви за киното, което създавате и за този филм, който беляза сърцето ми.

Финли Прецел Дъглас Гордън Берлинале