Разочарованието „Нюрнберг“

Едно от любопитните заглавия в конкурсната програма на фестивала в Сан Себастиан беше „Nuremberg“ („Нюрнберг“) на американския режисьор Джеймс Вандербилт. От една страна колкото и пъти човек да чете, гледа или слуша за Нюрнбергския процес – първият процес по обвинение в престъпления против човечеството – темата остава натрапчиво актуално, жива и интересна. От друга страна Ръсел Кроу е в ролята на Херман Гьоринг, Райхсмаршал, министър на авиацията и президент на Райхстага. А и живеем във времена на диктатури, войни и именно престъпления против човечеството. Отидох на премиерата с някаква почти конформистка увереност, най-вече заради познатия сюжет, че филмът ще ми хареса. Каква грешка!

През първия половин час не можех да повярвам какво гледам. Главният психиатър Дъглас Кели посещава в ареста обвинените по Нюрнбергския процес с цел да наблюдава психичното им здраве и евентуално да предотврати опити за самоубийство. Естествено, най-известният му пациент е Гьоринг. В амбицията си да напише книга за срещите им, Кели и Гьоринг се сближават. Това сближаване бързо се превръща във ведро приятелство, изпълнено с взаимност, шеги, трогателни признания. Със симпатия! Едно е да се очовечи образа на Гьоринг, друго е един филм да ме шантажира, че зад едно от най-висшепоставените лица на националсоциализма се крие добронамерен, словохотлив, чаровен чичо. Защото Ръсел Кроу така го изиграва. Недоумявах с какви намерения, при какъв анализ и в какви творчески условия е работил Вандербилт, за да се стигне до това пошло недоразумение. Първата част на „Нюрнберг“ е нескопосана комедия между секси млад психиатър и добряка Гьоринг. И изведнъж се озоваваме в съдебната зала, откъде филмът поема по жанровите закони на съдебната драма. Започва се с обвинения, с архивни кадри от концентрациони лагери, със зловещите факти. Между двата филма няма и секунда време. Съответно нито един зрител не може да реагира сериозно на подобен вид малоумие.

Кроу като Гьоринг е патетично решение. Първо няма как да разбера в англоезичен филм, чие е било решението австралийски актьор да говори с немски с акцент (имитирайки исторически персонаж немец), а впоследствие преминава на английски, но с тежък „немски“ акцент, който се усеща по-скоро като фъфлене, което затруднява изобщо разбирането на репликите му.

Лош кастинг, сбъркани жанрове, режисура в безпътица. И това не е всичко. Филмът се опитва многословно да обясни базисни факти за нацисткия режим и историята на Втората световна война като че ли на публика, която няма никаква, ама никаква идея от този период. Как е възможно това – режисьори и продуценти трябва да спрат така хронично да подценяват своя зрител, защото това е най-сигурният начин да го загубят. Аз се оказах бързо отегчен от дидактизма на Вандебилт, отегчен и от Кроу, който няма нищо общо с Гьоринг, отегчен от претенцията и самодоволството на този безсмислен филм.

Гледайте архивни кадри, търсете документални филми, четете книги за Нюрнбергския процес. Този филм можете и да си го спестите, ако нямате конкретен мотив да го издържите.

Нюрнберг Nuremberg Джеймс Вандербилт Ръсел Кроу Херман Гьоринг Сан Себастиан