Танц, травми и трансформации в „In-I In Motion“

Режисьорският дебют на Жулиет Бинош в конкурсната програма на фестивала в Сан Себастиан съвсем естествено провокира интерес. Разбира се може да става дума за неуместен опит, за ексцентричен експеримент или за неочакваната поява на режисьорски талант. За мен, резултатът - документалният филм „In-I In Motion“ е на равно разстояние от трите. Не дразни прекалено и не впечатлява ненужно.

Филмът проследява репетиционния процес на пърформънса „In-I“, за който хореографът Акрам Кан изненадващо кани френската актриса за свой сценичен партьор. Без да е танцьор, без дори да е имала какъвто и да е било опит в импровизацията или модерния танц, Жулиет Бинош приема предизвикателството да влезе в актьорска пауза и да започне от нулата с Кан в изграждането на сюжет, хореография и сценарий на пърформанс, който трябва да черпи вдъхновение от биографиите им, и по-специфично - от емоционалните им травми в любовните взаимоотношения. Филмът буквално открива с импровизация и разговор на тема как се започва от нищото и как се поема нанякъде в творческия процес. Репетициите на сцена се редуват с разговори, в които вземат участие като консултанти и други хореографи - разговори за собствените блокажи, границите на себеизразяването, непоносимите зони на интимност, дори в изкуството, и мълчанието, което трудно се струпва в изречения. Постепенно, пред очите ни, „In-I“ добива форма, завоюва структура и се изпълва с движение и текст, пресечна точка на премерен ексхибиционизъм. Често Кан води Бинош към възможните посоки на танца, а тя провокира актьорското му майсторство в дългите пасажи от монологични изповеди. Филмът е разделен на две части - репетициите и самият пърформънс, който виждаме в неговата завършена цялост.

Отчасти документ на едно произведение, отчаски визуален дневник на творческия процес, отчасти желание за себенаблюдение, отчасти покана за воярство - „In-I In Motion“ е интересен за гледане, забавен и достатъчно интензивен, въпреки своите 156 минути. Имаше моменти, в които ми се искаше да видя по-голяма дълбочина, повече автентичност и оригиналност, повече радикалност в хореографията, по-самоуверено прекосяване на границите, и по-малко съгласие с рамките на допустимото. Въпреки това, струва си трите часа - Жулиет Бинош най-вероятно няма да режисира втори филм, най-вероятно няма да излезе втори път на сцена като танцьор, а Акрам Кан най-вероятно няма да се завърне към текст в следващите си представления, и така това импровизирано „In-I“ остава нещо крехко, специално и неповторимо.

„In-I In Motion“ Жулиет Бинош Акрам Кан Сан Себастиан филмов фестивал